В категории:България

Близо 60% от българите вярват, че чужда сила умишлено разпространява коронавируса

България е на първо място по този показател сред 28 изследвани държави. Данните на „Галъп Интернешънъл“ показват също, че едновременно се страхуваме от заразата, но я смятаме за преувеличена, а също така вярваме в мерките на правителството, но очакваме ситуацията да се влоши

България е рекордьор в световен мащаб по отношение на вярата в твърдението, че чуждестранна сила или друга сила умишлено причинява разпространението на новия щам на коронавируса, а той не е нещо, появило се естествено. Над половината българи са на това мнение – 58%, а според 30% никоя сила не стои зад заразата. 12% не могат да дадат отговор.

Това показват данните от изследване на световна Асоциация „Галъп интернешънъл” във връзка с COVID-19, в което са взели участие близо 25 хиляди души в 28 държави по целия свят. Сред тях освен България са още са САЩ, Русия и Индия, едни от най-засегнатите страни – Италия, Южна Корея, Франция, Германия, Швейцария и т.н., както и много други държави на различните континенти и в нашия регион.

В световен мащаб по-скоро надделява мнението, че вирусът е естествено появил се – 45% от запитаните споделят това мнение. 32% смятат, че чужда сила или държава умишлено причинява разпространението на заразата – близо два пъти по-малко, отколкото в България.

У нас привържениците на тази теория са най-много сред всички изследвани държави, а другите странис преобладаващо подобно мнение са Армения (56%), Македония (53%) и Еквадор (52%). Жителите на Германия (59%), Обединеното кралство (58%), САЩ (56%) и т.н. са по-склонни да вярват в естественото зараждане на вируса.

„Като че ли личи закономерност – западните демокрации по-малко вярват в теорията че някой е създал и разпространил умишлено вируса“, пишат от „Галъп“ в своя анализ.

„Галъп интернешънъл” изследва още няколко въпроса, свързани със страха от зараза, действията на правителството, очакванията за бъдещето и други. Данните показват, че от една страна мнозинството у нас се страхува, че може да се зарази с новия коронавирус, а от друга – че заплахата е преувеличена. Също така мнозинството като цяло подкрепя действията на правителството за овладяване на ситуацията и декларира, че е готово да жертва някои свои свободи в името на тази обща цел. Но не вярва, че скоро нещата ще се подобрят и дори е на мнение, че тепърва ще стават по-лоши.

Пълно съгласие с твърдението „Страхувам се, че аз или член на моето семейство може да се зарази с коронавирус“ декларират 28% от българите, а други 34% са по-скоро съгласни. 20% са категорично несъгласните, а 18% са по-скоро несъгласни или в обобщение – 62% се страхуват, че те или близките им могат да се заразят, а 38% не се страхуват.

По света общо 67% споделят, че се боят, че те или техните близки могат да се заразят: 38% декларират, че се страхуват, а 29% признават, че се боят много.

Сред най-спокойните общества остават и немци и швейцарци, както и гражданите на Афганистан – с приблизително равни дялове на страх и кураж. Върховите стойности на боязън, очаквано, са в Италия – общо 90% малко или много се страхуват от заразата, посочват от „Галъп Интернешънъл“ – България в своя анализ.

Макар да се страхуват, че ще се заразят, повечето хора у нас вярват, че правителството прави необходимото това да не се случи. 26% от анкетираните са напълно съгласни с твърдението „Смятам, че правителството се справя добре с коронавируса“, а други 34% са по-скоро съгласни или общо 60% имат положителна оценка за действията на кабинета „Борисов“ 3 относно пандемията.

Напълно несъгласни с това твърдение са 20% от хората, по-скоро несъгласни са още 17%, а 3% са без мнение. В обобщение, двама от всеки трима смята, че правителството като цяло се справя добре, а един от трима – че не се справя добре.

Що се отнася до стойностите в останалите изследвани държави, положителните оценки за правителствата са 62%, а отрицателните – 32%, което е сходно със ситуацията у нас. „Повечето народи застават зад правителствата си в тази битка“, отчитат от „Галъп“.

Най-доволни от реакцията на държавната власт са жителите на Австрия с 88%, изразяващи различна степен на одобрение към предприетите от правителството мерки. Следват Индия (83%), Палестина (80%), Нидерландия (79%) и т.н.

Най-недоволни от реакцията на своите правителства по повод коронавируса са в Тайланд – 76% по-скоро или напълно несъгласни с твърдението, че властта им се справя добре в текущата ситуация. Следват Япония с 62% неудовлетворени и 23% удовлетворени, САЩ, където удовлетворените от държавните мерки са 42%, а недоволните са 46% както и Германия – където 47% от анкетираните по-скоро смятат, че държавните мерки са адекватни, но 44% са на обратното мнение.

„Удовлетвореността от правителствените мерки явно по-скоро няма връзка с броя на заразените, а с перспективите във всяко едно конкретно общество. Италианското общество, например (72% оценяващи позитивно дейността на правителството си в тази ситуация), е сред най-доволните от мерките на правителството, още по-доволно изглежда австрийското и т.н. Явно в по-засегнати или застрашени страни личи и най-инстинктивна солидарност с правителствените усилия. Влияние, разбира се, оказва и конкретната политическа ситуация във всяка една страна“, анализират социолозите.

На фона на декларирания страх от заразяване и положителната оценката за действието на властите, повечето българи подкрепят твърдението, че заплаха от новия коронавирус всъщност е преувеличена. Напълно съгласни с такова твърдение са 36% от анкетираните, още толкова са по-скоро съгласни общо 72%. Едва 27% от хората у нас смятат, че заплахата не е преувеличена (11% напълно несъгласни и 16% по-скоро несъгласни).

Балканските народи са онези, които в най-голяма степен намират опасността за преувеличена – общо 73% смятат така в Босна и Херцеговина и Северна Македония, в България – 72%.

Общата стойност за всички изследвани 28 държави е значително по-ниска – 49%, което се дължи на държавите, намиращите се на другия полюс относно мнението си за това твърдение – французи, нидерландци, австрийци, италианци – с над 70% мнозинства, които по-скоро не смятат или дори съвсем не смятат, че опасността е преувеличена. По този въпрос съществена роля явно и играе броят на официално обявените доказано заразени на глава от населението в дадена страна, посочват от „Галъп“.

И макар да смятат, че заплахата е преувеличена, повечето българи очакват ситуацията да се влоши в следващия месец. 42% от анкетираните у нас дават отговор „Най-лошото тепърва предстои“ на въпроса какво е най-вероятно да се случи през следващия месец относно ситуацията с коронавируса тук. Според 27% ситуацията ще остане като цяло същата, а 29% или всеки трети смятат, че вече сме преминали най-лошо, макар в България към момента да има само 200 регистрани като заразени жители.

В осреднените стойности за всички държави няма еднозначен отговор на въпроса какво предстои в близкия месец. 39% смятат, че най-лошото по отношение на вируса тепърва идва, а 34% от запитаните вярват, че най-лошото вече е отминало. Останалите предполагат, че ситуацията ще остане такава, каквато е. 1% не могат да дадат отговор.

Най-големи песимисти са жителите на Обединеното кралство (82% смятат, че най-лошото предстои), но също и жителите на Нидерландия (77%), Франция (70%) и Австрия (68%). Значително по-оптимистични са жителите на Казахстан (73% вярват, че най-лошото е отминало), Турция (63%), Армения (61%), Индия (60%) и т.н.

„Вероятно, роля играят и официалните данни за повечето от тези страни – които показват сравнително нисък брой официални случаи на глава от населението. Явно влияят и конкретни културни специфики“, анализират от „Галъп“.

Българите се оказват и едни от най-готовите в света народни да жертват някои свои човешки права, ако това би помогнало да се предотврати разпространението на вируса. 54% са съгласни, а още 29% са по-скоро съгласни. Същевременно само 9% са категорично несъгласни, а 7% – по-скоро несъгласни.

Такова е мнението и на мнозинството по света. мнозинството от запитаните по цял свят изразяват ясна готовност да се разделят временно дори с някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространението на заразата. Общо над 75% от жителите на изследваните държави по цял свят са по-скоро склонни да се лишат от някои свободи докато премине заплахата от Ковид-19.

Най-високи нива на готовност в това отношение показват жителите на Австрия (95%), С. Македония (94%) и Нидерландия (91%). По този показател, сред страните, попаднали в изследването, има на практика единодушие, с известно изключение на японците (32% готови срещу 49% неготови, а останалите – колебаещи се) и американците (45% готови срещу 38% неготови, а останалите – колебаещи се).

„И по този индикатор личат културните специфики в японския контекст, продължаващото дълбоко политическо разделение на американското общество, а и може би роля играят и силните демократични традиции в тази страна“, пишат от „Галъп“.

Употребата на маски в различните страни е с различно разпространение. България е под средните стойности. Ние сме в „златната среда“ по употреба на ръкавици (15%) и сме сред „отличниците“ по употреба на дезинфектант за ръце – две трети у нас твърдят, че ползват. И при миенето на ръце сме „шампиони“ (или поне така твърдим). В опитите за социалната изолация също сме над средните, а в директната самокарантина – сме в средата.

„Оказва се, че българите показват готовност да се самоограничат, подкрепят дейността на властите и се готвят по-скоро за лоши сценарии (макар и без паника), но и имат едно наум – дали пък опасността не е преувеличена. Традиционната тукашна недоверчивост е може би налице, макар да не пречи на вземането мерки. Тази недоверчивост явно ни кара засега да мислим, че май сме и жертва на нечий план“, правят опит да обобщят данните от „Галъп“.

Методика:
Това изследване е проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 28 страни по целия свят. Общо 24652 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка: лице в лице, телефон или онлайн. Теренната работа в различните страни е проведена в последните десет дни Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал – 95%.
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар