„Прегазена“ на Околовръстното

Устремилата се към ул. „Московска“ 33 Мая Манолова е загубила темпо и е забуксувала в района на Околовръстното шосе в София. Това показва нашият анализ на резултатите от балотажа, проведен на 3 ноември. Той се базира върху официалните данни от над 160 секции в села и квартали, разположени отвъд Околовръстното шосе и покрай него, където спечелилата състезанието Йорданка Фандъкова буквално е „прегазила“ съперничката си. Вотът ѝ е дал глътка спокойствие на финалната права, за да финишира първа, макар и само с 4,85% преднина (а не с 12%, колкото вещаеха „екзитполове“, разпространявани от жълти сайтове в изборния ден).

В началото едно уточнение: Столична община не се състои от един град, а представлява голяма агломерация със сложно административно устройство. Освен гр. София, в нея влизат още три града – Банкя, Нови Искър и Бухово, и 34 села. Но също така и 14 квартала – бивши села, териториално отделени от големия град, било от промишлени зони, било от големи транспортни артерии или от земеделски земи. Такива са „Илиянци“, „Требич“, „Бенковски“ (Биримирци), „Ботунец“, „Челопечене“, „Враждебна“, „Горубляне“, „Филиповци“, „Симеоново“, „Драгалевци“ и др. (от анализа ни са изключени само секциите в „Бояна“, „Княжево“ и „Горна баня“).

„Другата София“ има своята специфика

– свързана е с големия град транспортно и икономически, но има малко допирни точки с типичната градска среда и начин на живот. Оказва се, че и политическият ѝ избор има своите специфики.

Какво показват резултатите от изборите в тези селищни образувания? Категоричен победител е Йорданка Фандъкова, кандидат на коалицията ГЕРБ-СДС, която получава сумарно 24 985 гласа. Независимата кандидатка Мая Манолова взима 17 951. Подкрепата за двете в крайградските райони е в приблизително съотношение 58 срещу 42 процента, което значително се отклонява от крайния изборен резултат в цялата община: 49,98 % за Фандъкова срещу 45,13% за Манолова.

Единственото село в Столична община, в което Манолова има лек превес, е Доброславци. Тя е получила 4 гласа повече и в малкия кв. „Република“, където са гласували под 100 избиратели. Навсякъде другаде в „едноетажна“ и „двуетажна“ София доминират Фандъкова и ГЕРБ.

На практика няма разлика във вота между кварталите от богатата южна дъга и по-бедната северна. В шикозния „Драгалевци“ Фандъкова получава 61% от гласовете, а в кв. „Сеславци“ – край останките от бившия комбинат „Кремиковци“, вотът за нея е 62%. Няма да спекулираме без достатъчно данни, че определени жители на богатите квартали са моделирали вота на цели бедни квартали по свой образ и подобие. Ще констатираме само, че подкрепата за кандидатката ГЕРБ-СДС в градската периферия е сравнително равномерна навсякъде, но вотът в някои селища се набива на очи със

съмнителни диспропорции.

Типичен пример са трите ромски секции в кв. „Филиповци“, където Фандъкова печели 1005 гласа срещу едва 127 за Манолова. Другите две секции в квартала също дават силна подкрепа за дясната кандидатка, но в доста по-умерено съотношение: 410 срещу 250 гласа. Очевидно е, че край Околовръстното шосе, наричано от много софиянци Околомръсното, са се въртели и мръсни изборни номера.

Освен за резултатите в крайградската зона, направихме справка за вота и в периферията на градската част – кварталите „Факултета“ и „Христо Ботев“. Макар да не са толкова отделени от града, те също са специфични по своему. И в двата квартала, в които живее предимно ромско население, Фандъкова печели срещу Манолова повече от убедително. Във „Факултета“ (тук сме включили и секцията в кв. „Татарли“) с 3047 на 587 гласа, а в „Христо Ботев“ с приблизително същия резултат: 3087 на 523.

Във втория квартал особено впечатление прави протоколът на избирателна секция № 224607070, който показва, че там са гласували 90% от избирателите при резултат 407:68 за Фандъкова и нито един глас „Не подкрепям никого“ (още една аномалия!). Това означава, че на всяка минута и двайсет секунди в секцията е гласувал избирател. Подобна активност едва ли е постигана друг път от зората на демокрацията насам. По разкази на очевидци, споделени пред „Барикада“, изборният ден е протекъл наглед нормално и пред секцията не е имало необичайно струпване на избиратели. Което означава, че такъв „резултат“ може да се постигне или с подправяне на числата в протокола, или с напъхване в кутията на пачка с попълнени бюлетини и впоследствие полагане на фалшиви подписи на „гласувалите“ в избирателния списък. Подобни престъпленията стават възможни само, ако представителите на опозицията в секционната комисия са „пробити“ и действат в комбина с останалите, или проявяват необяснимо нехайство.

Почти същата активност – 88%, е отчетена и в друга секция в кв. „Христо Ботев“ при сходно разпределение на гласовете за двете кандидатки. Такива резултати подсказват, че често прословутите пари за купуване на гласове дори не се „просмукват“ до хората, а се прибират от няколко изборни брокери.

Така или иначе, резултатите в двата ромски квартала осигуряват на Фандъкова още 5020 гласа преднина. Ако към тях прибавим и онова предимство от 7034 гласа в крайградските райони, то се получава следната любопитна картина:

12 054 гласа дава на Фандъкова едноетажна и двуетажна София при разлика от 20 366 гласа между нея и Манолова. Тоест, ако кметът на Столична община се избираше само от „многоетажна София“ (средностатистическия софиянец), разликата щеше да е само в нищожните за едномилионния град 8312 гласа. Това означава, че изборите щяха да имат инфарктен завършек и победителят до последно нямаше да е ясен.

Какво стои зад подобни резултати?

„Работа, работа, работа“, навярно биха отговорили от ГЕРБ. Само че тъкмо от тези квартали често се чуват най-много оплаквания, свързани с благоустройствени проблеми и състоянието на инфраструктурата (често тя е ужасяваща не само в ромските гета, но и край „гетата“ за богати). Поради спецификата на крайградските райони обаче, в тях съществува много по-пряка връзка между местните администрации и гражданите. Това има както своята положителна страна, така може да води и до зависимости, или в някои случаи – нека го наречем така, до оказване на „услуги“. Зад постигнатите резултати определено личи и работата на партийни структури, които в подобни селища имат по-пряк достъп до местните жители. Очевидно става въпрос за организациите на ГЕРБ, а БСП или не разполага с такива, или са много по-слаби и неефективни.

В продължение на години най-силните райони на ГЕРБ в София бяха големите жилищни комплекси в края на града. Съдейки по последните избори обаче, силата на партията вече не е даже в крайните, а в крайградските райони. Същият извод може да се направи и за редица други общини в страната. Примерите са много, но ще илюстрираме с два: ако се гласуваше само в градските секции на Горна Оряховица, изборите щяха да бъдат спечелени от Явор Божанков (БСП), а не от действащия кмет Добромир Добрев (ГЕРБ). И в Силистра най-много гласове има кандидатът на БСП Момчил Неков, но в крайна сметка той отстъпва пред кмета Юлиян Найденов (ГЕРБ), след като не печели в нито едно от 18-те села на общината. Допреди 15-20 години тенденцията за БСП беше обратната, но очевидно пластовете се разместват. ГЕРБ все повече се превръща в партия на перифериите, което, разбира се, не означава, че е станала периферна партия. Засега.