Ускоряващото се обезлесяване и разрушителните политики на бразилския крайнодесен президент Жаир Болсонаро тласкат тропическата гора в Амазония опасно близо до необратима повратна точка, като според някои експерти това може да се случи до две години.
След като бъде преминат този праг, джунглата ще спре да произвежда достатъчно дъждове, за да се поддържа, и ще започне бавно да деградира до по-суха савана. Този процес ще бъде съчетан с изпускане на милиарди тонове въглерод в атмосферата, което би изострило глобалното затопляне и би повлияло негативно на климата в цяла Южна Америка.
Предупреждението за тази неминуема опасност идва от Моника де Бол, старши сътрудник в Института за международна икономика на Петерсън във Вашингтон. Тази прогноза предизвика дебати сред климатичните учени. Някои от тях вярват, че достигането на преломната точка може да се очаква след 15-20 години, докато други считат, че предупреждението отразява коректно опасностите за Амазонската гора.
„Това е ограничен ресурс и като всеки такъв, когато го използваш отново и отново, той в крайна сметка свършва“, казва Бол, цитирана от Guardian. Нейният доклад съдържа и възможни решения за преодоляване на кризата.
Болсонаро се зарича да не се отказва от плановете си за икономическо усвояване на територията на Амазония, включително строеж на мини в защитени резервати на коренното население. Фермерите и земевладелците в района на Амазония подкрепят политиката му за отслабване на регулациите за опазване на околната среда и институциите, които трябва да ги прилагат. Назначеният от него „пробизнес“ министър на околната среда, Рикардо Салес, не спира да се среща с дървосекачи и миньори, докато обезлесяването и пожарите унищожават все по-големи площи от гората.
Бразилският Институт за космически изследвания INPE отчита, че през август обезлесяването е нараснало с 222% спрямо същия месец на миналата година. Поддържането на темпа на ускоряване на обезлесяването, отчетен от INPE между януари и август тази година, ще доведе Амазония „още през 2021 г. опасно близо до повратната точка… отвъд която тропическата гора вече няма да генерира достатъчно дъждове, за да се поддържа сама“, пише де Бол.
Де Бол също така оглавява програмата за латиноамерикански изследвания в Университета Джон Харис, и през миналия месец свидетелства пред комисия на Конгреса на САЩ. „Ако Болсонаро е сериозен в намеренията си да развива икономически Амазония, без да обръща каквото и да е внимание на устойчивостта или поддържането на баланса в гората, тези нива на обезлесяване могат да бъдат достигнати още по време на мандата му“, казва тя..
Карлос Нобре, един от водещите бразилски климатолози и старши изследовател в Университета в Сао Пауло, поставя под въпрос изчисленията на де Бол, според които обезлесяването ще нарасне четворно от близо 18 000 квадратни километра през тази година до около 70 000 кв. км. през 2021 г. „Това ми се струва малко вероятно – това е по-скоро икономическа прогноза за обезлесяването, а не екологична“, казва той. „Но виждаме ускоряване на обезлесяването, за това не споря“, добавя той.
През миналата Нобре публикува статия в съавторство с известният американски консервационен биолог Томас Ловджой, в която изчислява, че повратната точка ще бъде достигната в Източна, Южна и Централна Амазония, когато между 20% и 25% от гората бъде унищожена – което трябва да се очаква след 20-25 години. Оттогава ученият е изтеглил прогнозата си с пет години. „Амазония е вече 17% обезлесена, така че като изчислим текущия темп, нивата от 20-25% ще бъдат достигнати след 15-20 години“, казва той и добавя: „Надявам се тя да греши, Ако е права, това ще е края на света“.
От своя страна Ловджой, който е професор в Университета Джордж Мейсън във Вирджиния, казва, че прогнозата на де Бол може и да се окаже вярна, защото глобалното затопляне, увеличеното обезлесяване и пожари в Амазония са създали „негативна синергия“ която ускорява унищожаването на гората. Според него сушите през последните години са тревожен сигнал за това. „Виждаме първите потрепвания на това пречупване. Това е нещо като тюлен, опитващ се да балансира топка на носа си… единственото разумно нещо е да се предприеме повторно залесяване и да се изгради отново този буфер за безопасност“
Според Парижкото споразумение за климата, подписано от бившия президент Дилма Русеф, Бразилия е поела ангажимент да залеси отново 12 млн. хектара гори и да сложи край на незаконното изсичане до 2030 г. Тези цели обаче изглеждат все по-невъзможни за постигане. Обезлесяването започна отново да нараства отново през 2013 г. след девет години на намаляване, а след идването на власт на Болсонаро се ускори рязко.
Клаудио Анджело от Климатичната обсерватория – чадърна организация на неправителствени природозащитни групи – коментира, че прогнозите на де Бол му се струват твърде песимистични, но одобрява предложените от нея мерки. Те включват разширяване на спонсорите на фонда за Амазония, чрез който се финансират проекти за устойчивост на тропическата гора, така че да участват САЩ и други държави. По този начин няма да се очаква от Бразилия да финансира сама всички мерки за опазване на гората. Досега фондът бе финансиран от Норвегия и Германия, но през август двете държави спряха плащанията в отговор на действията на правителството на Болсонаро.
Де Бол казва, че Бразилия също така трябва да възстанови законодателството, което поставя кредитирането на земеделци от държавни институции в зависимост от това дали те спазват регулациите за защита на околната среда. „Предложенията на де Бол са много реалистични“, казва Анджело и добавя: „При все цялата лудост, Болсонаро накара хората да говорят за Амазония“
