Пети месец след извънредните парламентарни избори, Испания продължава да стои без ново правителство. Причината е, че способните да го сглобят заедно Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) и „Унидас Подемос” (УП – съюз между „Подемос” и Обединена левица) не могат да се разберат за формулата на възможното ляво управление.
Социалистите искат да управляват със самостоятелно правителство по „португалски модел” – въз основа на споразумение с УП за парламентарна подкрепа. Докато от УП настояват за коалиционно правителство, в което постовете да са разпределени пропорционално на процентите, взети от двете политически сили на изборите. И ИСРП, и УП твърдо държат всяка на своето и не желаят да отстъпят. Невъзможността за постигане на компромис доведе до прекъсването на 10 септември на преговорите между двете формации.
Последната възможност парламентът да гласува за нов премиер в сегашния си състав е на 23 септември. Но без подкрепата на УП кандидатстващият отново за позицията и все още действащ министър-председател на социалистите Педро Санчес не може да събере необходимото му мнозинство. При провал на 23 септември се тръгва към нови парламентарни избори, които ще се състоят на 10 ноември.
През юли неразбирателството, неотстъпчивостта и меренето на егота между лидерите на ИСРП и „Унидас Подемос” Педро Санчес и Пабло Иглесиас, вече доведе до провал на първия опит на Санчес да бъде утвърден за премиер в парламента. Още тогава сред избирателите на двете политически сили набъбна силно недоволство от водачите, оказали се неспособни да се разберат и да осъществят ясно изразената в урните воля за ляво управление.
Сега ситуацията се повтаря и общественото раздразнение и притеснение е още по-голямо. В. „Ел Паис” разказа интересен епизод. На влизане в театъра, в който играе, популярният в Испания актьор с леви убеждения Хосе Сакристан вижда на тротоара вицепремиерката Кармен Калво, оглавявала партийната делегация в току-що прекъснатия диалог с УП. Сакристан отива при нея и настоява: „Моля ви, разберете се. Продължете преговорите.” Притеснена, Калво отговаря: „Не става. Не можем да се обвържем по начина, по който искат. Спъваме се отново в същия камък”.
„Ел Паис” допълва, че Сакристан малко преди това е дал интервю за вестника и е говорил по същата тема, припомняйки си за своя баща комунист, който винаги ругаел социалистите. Актьорът с тъга обобщава: „Все едно и също е винаги. И сега се обажда онази стара вражда между социалисти и комунисти. Десните се договарят, левите ще се избият едни други. Все същите ще излезем с все същия манифест и ще се подпишем, както винаги, да продължат да преговарят, но е много слаба надеждата да се подредят нещата. Няма възможност за разбирателство. Вече не става дума за недоверие, нито за липса на симпатия, а направо не могат да се гледат. Абсурдно е”.
На свой ред известният коментатор Иняки Габилондо излезе със свой видеокоментар по ситуацията на 11 септември, в който заяви: „Да свършваме с този фарс. И то по-бързо. Всеки изминал ден нанася все повече щети върху ИСРП и УП. Гражданите усетиха вече, че ИСРП и УП не разговарят за това, което е важно за всички нас, а за онова, което е важно само за тях”.
Всеобщо е мнението на анализаторите, че ако сега пак се стигне до провал на социалистите и „Унидас Подемос”, то при нови избори това ще отекне в сурово наказание от гласоподавателите и за двете партии.
Парламентарните дебати на 11 септември само затвърдиха усещането, че се върви именно натам. Пабло Иглесиас отправи публична покана към Педро Санчес да се видят двамата насаме, за да се опитат да изгладят противоречията. Но Санчес отхвърли офертата, напомняйки, че техните партии вече са излъчили екипи за преговори. Той добави: „Ако имате да предложите нещо по-различно от коалиционно правителство, върнете се на масата на преговорите”.
По никакъв начин не повлия на категоричния му отказ от коалиционно правителство примерът, който даде Иглесиас – как току-що в Италия Демократическата партия и „Пет звезди” съумяха бързо и ефективно да сформират именно такъв кабинет. Според Санчес формата, която иска Иглесиас, ще доведе не до единно и успешно управление, а до две правителства в едно, като всяко ще тегли в различна посока. Все пак премиерът обеща по отношение на търсенето на компромис: „Ще опитваме до последно“.
Санчес повтори и постоянния си призив към десните Народна партия и „Сюдаданос” да „вдигнат блокадата” и чрез гласуване „въздържал се” да му дадат възможност да управлява със соцправителство на малцинството. Но получи очакван отказ.
About The Author
