В категории:България

Радев с остра реч пред парламента, ГЕРБ на нокти

„Апатията ще опразни България или улицата ще помете статуквото“, предупреди Радев. „Вие сте най-негативният президент, който е отправял най-много заплахи за обществения мир“, отвърнаха от ГЕРБ. „Борисов реши еднолично да смени външнополитическия курс на България, защото не може да признае грешките си“, добавиха от БСП.

С остра и критична към управляващите политическа реч от държавния глава Румен Радев започна новата сесия на 44-тото Народно събрание. Президентът дойде в парламента, за да направи обръщение към народа и народните представители, каквото право има по конституция, но не беше използвал досега по този начин.

„България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората. Голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава. Чезнат основните фактори за ефективното управление – прозрачност, отчетност и отговорност“, заяви Радев в началото на своята реч, която беше посрещната с недоволство от депутатите на ГЕРБ.

„Когато постепенно властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност“, добави той.

Според него е нужна промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението и да направи институциите по-прозрачни. „Такава промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или политическа партия. Тук виждам водещата роля на българския парламент: като централен държавен орган и изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения, като орган, призван да контролира изпълнителната власт“, посочи президентът.

По думите му, каквито и „спасителни икономически и социални модели да се прилагат, те няма да постигнат своята цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и най-вече начинът на упражняване на властта в България“.

Румен Радев отправи 7 конкретни препоръки, като призова за ускорен дебат в парламента по тях. На първо място, той критикува отмяна на парламентарния блиц контрол, която се случи в този парламент. „Oчевидно имаме необходимост от разпоредба, задължаваща министър-председателя да се явява поне веднъж в месеца в парламентарната зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството. Отказът от блиц-контрола според мен бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите практики на парламентаризма, към неговите най-добри образци“, призова Радев.

„Не може да има ефективно управление на държавата – а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол над изпълнителната власт“, добави той и предложи друга нова идея: не само съставът на правителството и фигурата на министър-председателя, но също така и управленската програма на управляващите да подлежи на гласуване от Народното събрание, а след това кабинетът да представя отчет как се изпълнява тази програма.

В тази група проблеми той включи и практиката кабинетът да залага умишлено по-малки бюджетни приходи, за да генерира изкуствено излишък, който после да харчи със свои решения, без санкции на парламента. „Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, тази порочна практика – такъв подход, е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Всяко правителство трябва да има оперативна свобода да се разпорежда с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки и парламентът е този, който трябва да определя тези рамки“, каза президентът.

Радев критикува и друг елемент от дейността на Народното събрание – практиката да се правят кардинални промени в някои закони с преходни и заключителни разпоредби, като по този начин се избягва общественото обсъждане и оценката на въздействието, които иначе се изискват. „Това внася непредвидимост в законодателния процес и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост, което ще бъде от полза и на гражданите, и на бизнеса, и най-вече ще повиши доверието в най-важната институция в страната“, каза Радев.

Той призова също така за „по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация“. Според него стъпка в тази посока ще повиши „така необходимата гражданската активност по региони“. „Към момента общините зависят от благоволението на правителството, което много често се реализира по неясни, а в повечето случаи – тясно партийни критерии, което и да е правителството“, анализира държавният глава.

Радев стигна по-далеч и призова за промени в закона за прякото участие на ражданите в държавната власт и местното самоуправление, по известен закон за референдумите. В момента законът в този си вид не позволява ефективно прилагане на инструментите на пряката демокрация и затова следва да се обмисли разширяването на възможността и облекчаване на условията за гражданско участие, посочи президентът.

Той се обяви още за „внимателно обмисляне“ на старата идея за въвеждането на възможност за индивидуална конституционна жалба. Отново застана зад машинното гласуване, но и нещо повече: „Не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н.“ Според Румен Радев, ако се даде законова възможност на българите с двойно гражданство да участват в българската политика, „натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината“.

Радев критикува невъзможността на управляващите да се справят с „необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места“ и призова Народното събрание да се съсредоточи върху тях. За справяне с бедността и демографската криза призова като абсолютен национален приоритет да се постави образованието. Нарече „драматичен“ срива в преките чуждестранни инвестиции и обяви, че това няма да се промени „с целенасочен „лов“ на един-двама стратегически инвеститори, а със справедлива, стабилна и предвидима нормативна среда, облекчена административна тежест, безкомпромисна борба с корупцията и ангажиране на държавата с качество на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и електронните услуги“.

За финал той призова депутатите да работят за превръщане на България в „нормална европейска държава“, в която има върховенство на правото, активно гражданско общество и прозрачни, отчетни и отговорни институции, работещи в интерес на мнозинството.

Времето за промяна неумолимо изтича, така както изтичат навън младите и трудоспособни българи, така както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери. Затова и моят призив е още сега, в тази парламентарна сесия, наред с всичко друго, да се концентрират и усилията върху важни за бъдещето на страната решения. Ако това не се случи, или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото, обобщи Радев.

Очаквано изказването му беше посрещнато „на нокти“ от управляващите от ГЕРБ, като в своята традиционна декларация при откриването на парламентарната сесия новият председател на групата им Даниела Дариткова, която замени на този пост Цветан Цветанов, сподели разочарованието си, че президентът за пореден не се е показал като обединител на нацията, а обратното – начертал разделителни линии.

Даниела Дариткова. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

„Присъствието на президента на старта на парламентарния сезон можеше да бъде добър знак за диалог между институциите. В Конституцията е написано, че президентът е олицетворение на единството на нацията. За съжаление, ние днес отново видяхме очертаване на разделителни линии. Ние сме готови на диалог и винаги сме го заявявали, но той трябва да започне с честно и почтено отношение“, каза Дариткова, като посочи, че „отстраняване на дефицитите на прозрачност“ трябва да има „не само в правителство и парламента, но и в самата президентска институция“.

Дариткова сподели, че се надява Румен Радев да не остане в историята като „най-негативният президент“.

„Разчитам на политическия опит на вицепрезидента Йотова да се намерят решенията, които да помогнат на този президент да не остане в историята като най-негативния президент, който е отправял най-много заплахи за обществения мир, и е девалвирал институцията вето, а като президент, който е олицетворение на единственото на нация“, каза още Дариткова.

На предложението на президента програмата на правителството да се гласува от парламента тя отговори, че програмата била публична и Радев можел да се запознае с нея. Също така посочи, че образованието вече било приоритет на ГЕРБ.

Дариткова цитира изказване на Корнелия Нинова отпреди дни, според което „агресивният подход не е продуктивен“, и обяви готовност, ако това означава протегната ръка за работа в полза на родината, ГЕРБ да я поемат. „Парламентът трябва да е място за идеи, а не генератор на напрежение“, каза председателят на групата на ГЕРБ.

Корнелия Нинова. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

Програма декларация за приоритетите през новата сесия изчете и самата Корнелия Нинова. Икономика, социална политика, образование, здравеопазване, доходи и неравенства, върховенство на закона и справедливост, фискална политика и местно самоуправление – това са приоритетните области за БСП, изброи тя.

„В икономиката продължава клишето, че държавата е лош стопанин, че пазарът ще регулира всички отношения, макар че светът и Европа отдавна разбраха, че това е грешка и създаде монополи, даде сила на големите, уби малките и средни предприятия и заличава средната класа“, каза Нинова. А след това стана ясно, че социалистическата партия ще помага „на малките и средни предприятия, на семейните фирми и средната класа“, за които предвижда „данъчни стимули“.

Ще бъде внесен законопроект за държавните предприятия, които според БСП могат да се управляват по-добре. Също така Нинова даде заявка от БСП големите неравенства да се борят „чрез връщане на ролята на държава“ и обеща, че партията ѝ ще внесе предложения в посока „данъчна политика и преразпределение на БВП“.

Сериозна част от речта си тя посвети на темата за „върховенството на закона“, като сподели, че БСП ще внесе и закон, който „налага съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата“. Също така ще настояват за промяна на модела, който ГЕРБ избра за борба с престъпността по високите етажи на властта.

Нинова подкрепи Румен Радев за харченето на излишъка: „Ще имате конституционна жалба в Конституционния съд за раздаване на парите на българските данъкоплатци с постановления на Министерски съвет, извън рамките на парламента и на бюджета. Допускаме, че това ще се засили като порочна практика с наближаването на местните избори – джипът, държавният бюджет в багажника и раздаването през прозореца за партийни цели и избора на подходящи кметове“, каза тя.

На финала на своето изказване Нинова остро критикува премиера Борисов за изказването му от вчера, с което той посочва, че за България може би не е изгодно да влиза в Шенгенското пространство.

Кой колективен орган в държавата – парламент или Министерски съвет, реши, че един от малкото приоритети, около които сме се обединили всички, години наред, редица правителства – влизането ни в Шенген, вече не е приоритет. Кой го реши и основателна ли е темата, която президентът постави – тук, в институциите, да се върнат решенията. А не еднолично един човек да реши да смени външнополитическия курс на България. Защо? Защото ако влезем в Шенген, ще дойдат 150 бежанци от Гърция. Това е несериозно. В най-голямата криза на бежанския поток всички ние искахме да влизаме в Шенген. Сега, когато няма такова нещо, изведнъж решихме, че не искаме в Шенген. Защо? Защото не ни пускат, а не ни пускат, защото направихте много грешки. Защото има корупция, защото има пробив в системите за сигурност, защото създадохте опасност за европейската сигурност, не само за българската. Защо да не си го кажем това? И понеже не смеете да признаете тази грешка, решавате, че трябва да извадите България от нейния европейски път и от пътя ѝ към Шенген. Той решава, не вие, но очаквам вашата реакция, ако наистина сте отговорни политици и призовавам да имаме поне няколко приоритета, около които всички да се обединим.

Декларации за своите приоритети изчетоха още лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, депутатът от ВМРО Искрен Веселинов и лидерът на ВОЛЯ Веселин Марешки. От ДПС за пореден път критикуваха ГЕРБ за коалицията им с „патриотите“, Марешки – за сделката за самолетите.

По-късно стана ясно, че всички депутати от „Атака“ вече не са част от групата на „Обединени патриоти“. Още в края на предишната сесия на парламента бяха изключени Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Павел Шопов, а от днес Явор Нотев, Николай Александров, Станислав Станилов и Маргарита Николова също са независими депутати. Така групата на „Обединени патриоти“ остава с 20 члена, което поне на хартия означава, че коалицията ГЕРБ – „Обединени патриоти“ губи парламентарното си мнозинство, тъй като вече разполага общо със 115 народни представители при необходими 121. Най-вероятно обаче това няма да се окаже такъв проблем, тъй като Сидеров и „Атака“ ще гласуват заедно с ГЕРБ, дори да не са част от групата на „патриотите“.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар