На 2 август Вашингтон извърши безсрамно покушение срещу архитектурата за контрол над въоръжението, изградена по времето на Студената война, като официално се изтегли от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF). Това споразумение между САЩ и СССР от 1987 г. забранява балистични и крилати ракети със земно базиране с далекобойност между 500 и 5000 км. Само две седмици по-късно, на 18 август, Пентагонът извърши тестово изстрелване на крилата ракета, която би била в нарушение на споразумението. Този тест на вариант на крилатата ракета Tomahawk с наземно базиране имаше за цел не да провери технологии, а да прати политическо послание – да демонстрира решимостта на Пентагона бързо да въведе в експлоатация широк арсенал от несъответстващи на старите споразумения оръжия, така че Китай и Русия да се окажат в положение на отбрана. Освен ако този напън не бъде спрян от Конгреса, той почти със сигурност ще предизвика нова опасна надпревара във въоръжаването и драстично ще намали преградите между конвенционална и ядрена война.
За да се осъзнаят екстремните опасности, породени от това, е от съществено значение да бъдат разбрани отличителните характеристики на споразумението INF. За разлика от договорите за намаляване на стратегическите оръжия – като САЛТ 1 и 2 от 70-те, и все още действащия Нов СТАРТ, които целят ограничаване на междуконтиненталните ядрени арсенали, INF елиминира цял клас въоръжение. Става въпрос за ракети, предназначени за използване в регионален „театър“ на бойни действия, който в конкретния контекст се подразбира, че е Европа.
По онова време западните стратези гледат на този клас оръжия като на „мост“ между конвенционалния и ядрен конфликт: в отговор на потенциална масивна съветска атака, която би могла да помете позициите на НАТО в Централна Европа, Съединените щати биха отговорили с бърза употреба на ядрени оръжия срещу вражеските сили и командни центрове (и така предполагаемо биха възпрели подобна съветска атака). От своя страна Съветският съюз, страхувайки се от подобен удар от страна на НАТО, разполага собствени тактически ядрени оръжия, и така цяла Европа се оказва под риск от ядрено унищожение. Скоро за анти-ядрените активисти, както в Европа, така и в САЩ, става очевидно, че всякакъв конфликт на европейския фронт бързо ще ескалира до използване на тактически ядрени оръжия, което неминуемо би било последвано от пълномащабна ядрена война. На фона на масовите протести от двете страни на Атлантика лидерите на САЩ и СССР започват разговори за ограничаване на тактическите ракетни ядрени оръжия и в крайна сметка се разбират за цялостното им елиминиране. До зададения от споразумението краен срок – 1 юни 1991 г. – са унищожени общо 2692 подобни оръжия, което намалява значително риска от ескалация на ядрен конфликт.
Вероятността за ядрена ескалация спадна значително и в резултат от края на Студената война и изчезването на съревнованието между суперсилите. Но на днешния фон на нарастващо напрежение между Вашингтон, Москва и Пекин тези притеснения отново изплуваха на повърхността. Това ни връща отново към договора INF и „моста“ между конвенционален и ядрен конфликт.
През последните години както Русия (която наследи задълженията на СССР), така и Съединените щати, се обвиняват взаимно, че нарушават договора INF. Най-сериозното обвинение идва от страна на Вашингтон, който твърди, че Русия е разположила нарушаващи споразумението ракети 9M729 в западните региони на страната, откъдето те могат да достигнат територии на НАТО. Москва от своя страна твърди, че противоракетните системи на САЩ „Aegis Ashore“, които са разположени в Румъния (а в скоро време ще се появят и в Полша), могат да бъдат използвани и за изстрелване на нападателни оръжия. Вашингтон настоява, че те могат да се използват само за защитни системи, предназначени да прихващат ракети от Иран или друга „неконтролируема“ държава. Усилията за намиране на решение за тези противоречащи си твърдения чрез преговори завършиха с провал.
В навечерието на изтеглянето си от споразумението администрацията на Тръмп произведе много изявления за руските нарушения и предполагаемите заплахи за НАТО. Но ракетният тест на 18 август разкри съвсем различна мотивация: Пентагонът съвсем не се страхува от няколко десетки руски крилати ракети (които при всички случаи биха могли да бъдат неутрализирани от наличния щатски арсенал), а вместо това използва изтеглянето от споразумението като възможност да вкара в употреба редица несъответстващи на текста му оръжейни системи. На Пентагона конкретно се харесва идеята да разположи стотици, възможно дори хиляди крилати и балистични ракети с конвенционални бойни глави и наземно базиране, които биха могли да бъдат изстреляни към критично важни руски и китайски военни съоръжения – летища, радари, мобилни ракетни системи, комуникационни възли и т.н.
„Бихме желали да разгърнем този потенциал възможно най-скоро“, заяви новоназначеният министър на отбраната Марк Еспър на 2 август, след като бе попитан какви са плановете му за този тип ракети. „Искаме да развием тези възможности и да сме сигурни, че можем да осъществяваме прецизна стрелба на голямо разстояние“ не само в Европа, но и в Азия, предвид това „колко ще са важни оръжията със среден обсег на действие в тези театри“.
Еспър посочи две такива оръжия, които са в процес на разработка (имайте предвид, че първоначалната разработката на тези несъответстващи на договора INF системи е започнала, докато Съединените щати шумно се възмущаваха от руските нарушения на споразумението): крилата ракета на основата на съществуващите системи с морско и въздушно базиране като Tomahawk и балистична ракета, наречена PrSM (Precision Strike Missile – „ракета за прецизен удар“). Пентагонът е поискал 76 млн. долара за продължаване на разработката на тези системи в проектобюджета за 2020 г. заедно с още милиони долари за ново поколение далекобойни оръжия. Очаква се някои от тези по-усъвършенствани снаряди да бъдат част от хиперзвукови системи (движещи се пет пъти по-бързо от скоростта на звука).
Около дизайна и предназначението на тези ракетни системи има много секретност. Но онова, което личи от коментарите на официално лица като Еспър, намерението е те да бъдат разположени в Европа и Западния Тих океан, откъдето биха могли да бъдат използвани за атаки срещу приоритетни руски и китайски цели в началото на евентуален конфликт. Това би позволило по-бавнодвижещи се кораби, самолети и наземни сили да пробият във вражеска територия с по-малък риск от загуби.
Разбира се, всичко това се основава на предположението, че придобиването на капацитет за атакуване на критично важни военни съоръжения, намиращи се дълбоко в руска и китайска територия в самото начало на евентуален конфликт, помага за предотвратяването на необмислени действия от страна на тези държави и така служи на интересите на сигурността на САЩ. В това уравнение обаче липсва голямата вероятност Русия и Китай да отговорят с производство и разполагане на повече офанзивни и отбранителни оръжия, което на свой ред ще оправдае още реципрочни действия от страна на САЩ и така ще вкара света в скъпа оръжейна надпревара.
Още по-притеснително е, че всякаква мащабна ракетна атака от страна на САЩ по важни руски и китайски военни цели, дори и извършена с конвенционални оръжия, би могла да се възприеме като част от изпреварващ ядрен удар. След като тези ракети веднъж бъдат изстреляни, китайските и руски радарни системи трудно биха могли да преценят дали те носят ядрени бойни глави или не. В добавка към това краткият полет на такива ракети до целта – не повече от 10-15 минути – дава на другата страна много малко време за преценка какви ответни мерки да бъдат предприети. Страхувайки се от най-лошото, те могат да отговорят с ядрен удар. Това е точно такъв тип ескалация, какъвто Договорът за забрана на ядрени ракети със среден обсег целеше да предотврати.
Страхът от подобен „обезглавяващ“ удар подхранва и усилията на Русия да разработи крилата ракета с ядрено задвижване, която е способна да обиколи планетата и да удари крайбрежието на САЩ. Инцидентът от 8 август, при който взрив на полигон в Северна Русия уби поне седем души и освободи неизвестен обем радиоактивен материал в атмосферата, най-вероятно е произтекъл от провален тест на двигателя на тази ракета.
Ако се потвърди, че Русия е разположила ракети 9M729, това наистина представлява значително нарушение на договора INF. Разполагането на ракети със среден обсег в близост до Тайван от страна на Китай представлява допълнително предизвикателство. Най-добре е обаче тези проблеми да се разрешат със сериозни преговори, а не с надпревара за трупане на допълнителни военни възможности. Намерението на САЩ да разположат стотици ракети със земно базиране, насочени към китайска и руска територия, ако ще и (първоначално) с конвенционални бойни глави, може да доведе единствено до нова надпревара във въоръжаването и увеличаване на риска от ядрена ескалация. Добър знак е, че мнозинството в Камарата на представителите споделя това виждане и гласува за изключване на финансирането на тази оръжейни системи от военния бюджет за 2020 г. Контролираният от републиканците Сенат обаче не демонстрира подобни скрупули, поради което бъдещето ще зависи от вътрешнополитическия баланс в Конгреса на САЩ.
*Майкъл Клеър е почетен професор по международна сигурност в Университета Хемпшир и гостуващ лектор в Асоциацията по контрол на въоръженията във Вашингтон. Неговата нова книга „На портите на Ада: Гледната точка на Пентагона към климатичните промени“ ще бъде публикувана тази есен.
