В категории:Интервюта / Иран / Култура

Фарид Гадами: Повечето ирански интелектуалци са с леви убеждения

Интервю с иранския писател и преводач за неговите усилия да преведе и популяризира българската литература в Иран и за перспективите пред левите политически движения в Ислямската република

Фарид Гадами (снимка: Барикада)

Фарид Гадами е ирански преподавател по машинно инженерство, известен писател и преводач. Написал е книги с художествена литература, литературна критика, научни ръководства и е превел редица англоезични романи и автори. Той е първият преводач на много от книгите на бийт поколенито в САЩ на персийски език.

Фарид Гадами прекара август 2019 г. в България като част от програма за превод на българска литература на фондация „Следваща страница“ в София. Едно от събитията в неговата програма се проведе на 14 август 2019 г. в Австрийската библиотека в Русе, където той представи превода си на българския ляв поет Никола Вапцаров на персийски език и дискутира с публиката визията си за „писане като превод“ и „литературен комунизъм“.

Фарид Гадами даде интервю на „Барикада“, в което говори за работата си с българска литература, за литературна теория и практика в Иран и за състоянието на левицата в Ислямската република.

Господин Гадами, Вие избрахте Вапцаров за Вашия първи превод на българска литература на персийски език. Как научихте за него? Как решихте да преведете неговите слова? Какви са първите Ви стъпки с българската литература?

Случи се почти случайно. Превеждах поема от Маяковски, наречена „Ленин“. Докато четях написаното за Маяковски, попаднах на името Вапцаров. Това бе напълно неизвестно за мен име. Потърсих го в Google. За щастие, открих пълен превод на неговите стихотворения на английски. Повечето от тях бяха в превод на Питър Темпест. Когато ги прочетох, те бяха доста впечатляващи. Първото нещо, което ме порази бяха наситеността на емоцията в тях и идеята за прогрес. Освен това Вапцаров виждаше човешките същества като животни с близка връзка с природата. Беше толкова интересно, че в същата нощ, в която прочетох поемите, започнах да чета за българската литература. Открих сайта „Съвременни български писатели“, който ми бе изключително полезен. Той ми даде много информация. Тези писатели бяха добри и напълно нови за мен.

Мисля, че най-важното нещо, което можеш да разбереш в българската литература, е нейната емоционална наситеност. Това е много рядко срещано в днешния свят. Затова реших да преведа някои български писатели.

Вие сте университетски преподавател по машинно инженерство. Стихосбирката на Вапцаров се казва „Моторни песни“. Намирате ли общи неща с него?

Като преподавател в инженерен университет съм впечатлен от отношението на Вапцаров към технологията и прогреса. Като завършил инженерна дисциплина имам по-добро разбиране какво може да направи технологията в нашия свят. Тя винаги е нова сила. Ако не знаеш достатъчно за технологията и инженерството, е възможно да пропаднеш в някаква сантименталност, във фундаменталистки романтизъм.

Но Вапцаров не е ли не само технократ, но и идеалист? Колко близо е той до Вас от гледна точка на идеализма по отношение на живота?

Той е идеалист в човешкия смисъл на думата. Оптимист е за живота – също като мен. И двамата сме материалисти. Мисля, че Вапцаров е бил много умен, защото не е било лесно да мислиш по неговия начин през първата половина на ХХ век. Той е вярвал, че ако си приятел на работниците, не можеш да бъдеш антитехнологичен човек. Не можеш да бъдеш и против природата. Не можеш да се отнасяш към природата като към роб. Има теория на Теодор Адорно, че ако преодолееш природата, ще преодолееш и хората. Когато превърнеш природата в роб, тогава и другите хора ще са роби за теб. Ако имаш фабрика, те ще работят за теб като роби. Има работници, които са роби през последните три века. В момента има много роби в най-добрите фабрики на света – в страни, твърдящи, че са демократични.

В Русе Вие казахте, че имате планове за бъдещи преводи на българска литература на персийски език. Бихте ли ни казали повече за тези планове?

В момента работя по антология на съвременни български писатели и нейното издаване на персийски език в Иран. Сред тези писатели са Здравка Евтимова, Алек Попов, Велина Минкова, Оля Стоянова и други. Като преводач искам да превеждам поне две книги с българска литература на година. Следващият ми проект ще бъде „Девет зайци“ на Виргиния Захариева и „Великият вожд трябва да дойде да ни види“ на Велина Минкова. След това ще реша какво още да преведа.

Като писател съм посветил живота си на писане за градовете в света. Тези дни работя по автобиографичен роман за моя опит в София. Професор Пенка Ангелова – ръководител на Международно общество „Елиас Канети“, предложи да преведе на български моята книга по литературна теория. Така че ще преведа книгата „Литературни политики“ на английски език и след това тя ще бъде преведена на български език.

Ще продължа моето сътрудничество с фондация „Следваща страница“. Искам да им благодаря и особено на Яна Генова, че ме покани в България като преводач и писател. Това е чудесна първа стъпка за мен. Надявам се, че в следващите месеци ще свършим много работа заедно.

Имате книга по теория на литературата и визия, наречена „литературен комунизъм“. Какво означава „литературен комунизъм“? Това някакъв вид утопия ли е? Как той прави света по-добър?

Това е понятие, измислено от Морис Бланшо, но за съжаление той не обяснява много за него. Смятам, че това понятие е много полезно, за да обясни моята теория за писането като превод. Използвам термина „литературен комунизъм“, за да обясня и дам примери за това понятие в литературата и в словото на Уолт Уитман, Джеймс Джъси и Хенри Милър.

Доколкото разбирам виждате литературата като начин да свърже хората през границите. Това ли разбирате под „литературен комунизъм“?

Малко по-сложно е. При писането като превод моята теория е, че писателят трябва да подходи към обекта на неговото писане от няколко ъгъла, като всеки ъгъл е един език – английски, персийски, български и т.н. Когато авторът подхожда обекта на писането, той събира много езици в един обект. Така разликите между нашите култури могат да бъдат преодолени.

Всеки от нас може да прочете дадена книга. Книгите не дискриминират своите читатели. Затова вярвам в развитието на обществото чрез книги, чрез литературен комунизъм. Нашата политика трябва да бъде вдъхновена от литературата, от въображаемото. Литературният комунизъм е преди всичко методология за разбирането на литературата. В този смисъл можем да разберем Руми, който използва в свое стихотворение персийски, турски, арабски и гръцки език. По подобен начин в поема на Уитман всички хора на земята са обединени от пътя, от оставянето на всичко друго зад себе си – религия, пол, нация. За Уитман животът е път. Трябва да пътуваш и да оставиш всичко зад себе си преди то да се е превърнало в бреме, което ти поставя ограничения. Пътищата са много важни за Уитман, защото свързват хората един с друг. Така че Уитман хвали много технологията, която построява железници или Суецкия канал, свързващ хора.

Имате много последователи в социалните мрежи. В Иран сте „инфлуенсър“. Вярвате и виждате как литературата променя обществото. Как успява тя да направи тази промяна? Иран някаква специална страна ли е, в която литературата е от значение?

Повечето от хората на този свят искат да знаят неща, но за съжаление се интересуват от глупости. Много хора четат Хари Потър и други празни приказки. Те имат време и обичат да четат, но за съжаление са повлияни от медиите и масовата култура. Според моята теория тази култура се състои от поп, порно и пуканки. За да се създаде промяна в нашето общество, трябва да насърчим хората да четат истинска литература. Можем да извършим големи промени чрез литературата.

В България инфлуенсърите в социалните мрежи са бизнесмени, мотивационни говорители и влогъри. Няма писатели или литературни теоретици сред тях. Иран специална страна ли е, в която интелектуалците са инфлуенсъри?

Бих се радвал, ако това е вярно. Но мисля, че в днешно време ако интелектуалците искат промяна, трябва да привлекат читатели. Нашият свят не е като в ХIV век, когато е нямало медии и хората само са чели книги. В нашия свят има два проблема: първо, световните медии поставят в главите на хората фалшивата идея, че знаят всичко, от което се нуждаят. Утвърждават, че всяка мисъл е достойна за уважение. Но защо трябва да е така? Защото е премахнато взаимното поставяне под съмнение на мислите от страна на хората. И второ – повечето хора се вдъхновяват от филмови звезди, поп певци, футболисти и велики мениджъри. Тези издигани в култ типажи не мислят и не се тревожат за обикновените хора. За тях няма значение дали някой ден правителството в страната ще реши да убие всички свои граждани. Всеки от тази общност на филмови актьори и поп певци не се тревожи и не би направил нищо, за да спре несправедливостта. Те само виждат хората като източници на пари.

Но обикновените хора, които не са добре образовани, за съжаление мислят, че тези звезди са техни модели за подражание, защото лесно могат да заприличат на тях. За да си издиган в култ, няма нужда да си гений или високообразован. Героите на днешното време са обикновени хора. Ким Кардашиан е голяма звезда, но како е тя? Едно нищо. Лесно е за хората, особено за хората от работническите класи или средните класи да си представят: „Аз съм нищо като Ким Кардашиан, така че тя може да е модел за мен. Ние всички сме нищо. Но аз съм беден, а тя е богата.“ Ким е промотирана от световните медии. Те утвърждават, че най-важното нещо е да правиш пари.

Говорихме за инфлуенсърите в Иран, които са хора на литературата като Вас…

Ще стигна и до там. Като интелектуалци ние трябва да успеем да впечатлим хората. Хората са различни във всяка страна. В Иран не е лесно да ги впечатлиш. Първо, трябва да спечелиш тяхното доверие. Твоите читатели трябва да ти вярват, че те е грижа за тях и че имаш нови неща за казване, които ще променят живота им.

Това не се случва изведнъж. Става въпрос за постепенен процес, в който хората откриват, че ти като интелектуалец си загрижен за тях. И че можеш да окажеш позитивно влияние върху техния живот. Бих се радвал, ако съм постигнал това след 15 години писане и превод. Но не съм сигурен, че съм го направил.

Какви стъпки сте преодолели, за да станете такъв успешен писател в Иран?

Започнах да пиша, когато бях на 10-11 години. Първата ми поетична книга излезе, когато бях на 17. По това време започнах да превеждам. Преведох първо стихотворението „Скалата“ на Т.С.Елиът. Но преводът ми не бе издаден. Вторият ми превод бе „Под обсада“ на Махмуд Даруиш. Той излезе първо в списание, а след това в книга. Литературната ми критика бе издадена за първи път преди 20 години, когато бях на 14-15 години.

Изминах дълъг път, за да стигна до тук. Образованието ми е по машинно инженерство. Кариерата ми като писател е смесена с тази на преводач.

Превели сте повече от 30 книги…

Публикувах четири романа, една книга със стихотворения, три с литературна критика и четири в научната област: математика, английски за инженери и методология на изследването. Имаме повече от 30 книги с преводи. Сред преведените от мен автори са Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз, Уолт Уитман, Махмуд Даруиш, Артур Рембо и т.н. Много от тях са преведени за първи път на персийски език от мен.

Интересно е как бийт поколението и неговите идеали са възприемани в Иран. Какви са реакциите на Вашите преводи?

Първият ми превод на роман на бийт поколението бе „Бродягите на Дхарма“ на Джак Керуак. Книгата бе посрещната с желание от хората. Хиляда нейни копия бяха продадени в първата седмица. Моят издател отпечата нов тираж. Бийт поколението е много популярно в Иран. Младите хора смятат, че бийт поколението създава нови идеи за живота. Когато четеш Керуак, Бъроуз, Гинсбъг, можеш да намериш нови начини на мислене. Не е трудно да ги разбереш. Може би някой може да търси нови неща в Агамбен, във Валтер Бенджамин, в Хегел, но те не са лесни за четене от когото и да било. Когато си тийнейджър или обикновен работник, не четеш Витгенщайн. Но можеш да прочетеш Керуак или Бъроуз. Те създават живот вън от лудия идеологически свят, в който живеем.

Как българската литература е възприемана в Иран и какъв е иранският интерес към българската култура?

Българската литература е нещо ново за иранския читател. За щастие иранският читател ми вярва, когато го въвеждам в нещо.

Какво имате предвид под наситеност, когато казвате, че българската литература е емоционално наситена?

Това е термин на Дельоз. Когато четеш нещо, което е в крайности, това е наситеност. Нашият свят е много мек. Леки цигари, безкофеинови кафета. Хората предпочитат да ходят като туристи в умерени райони. През лятото предпочитат по-студени зони, а през зимата – по-топли страни. Те търсят умерени неща. Но българската литература е все едно да отидеш в гореща страна през лятото и в студена през зимата. Литературата е на границата на нашите преживявания в света. Когато имаш желание като писател, твоето писане става наситено. Мисля, че българската литература е наситена, защото намира и изразява силни неща. Знаете, че поезията на Виргиния Захариева дава усещане за емоционална наситеност – като счупено стъкло. Нейната книга за мен е като счупено стъкло. Частите ѝ са остри и опасни. Не е лесно да се четат. В началото е трудно да се разберат. И в други български произведения съм усетил наситеност.

Използвате понятия като „литературен комунизъм“, които са популярни сред европейските леви мислители. Какъв вид ляво съществува в Иран? Какво означава да си ляв в Иран?

Повечето ирански интелектуалци са леви – не само днешните, но и тези от миналото. Садег Хедаят, Голам Хосеин Саеди, Ахмад Шамлу, Хушанг Голшири, Нима Юшидж. Всички те са леви, защото търсят справедливост, свобода и всичко, свързано с лявото. Но през последните десетилетия има три вида левица в Иран. Първият вид е ортодоксалната марксистко-ленинистка левица. Нейните автори не са приветствани от читателите, защото мнозина ги намират старомодни. Може би техните разговори и писания не са приемливи като вариант за обществото. Другият вид е са новите леви. Те са вдъхновени от Алан Бадиу, Джорджо Агамбен, Славой Жижек, Валтер Бенджамин, Теодор Адорно, Херберт Маркузе, Хоркхаймер. Наричам ги западни левичари. Те са приветствани от иранските млади хора. Голямата част от левите книги, които са издавани в Иран, са от нови леви.

Третият вид леви са анархолевичарите. Те са вдъхновени както от Карл Маркс, така и от Бакунин, Алан Бадиу и Ленин. Но те не се занимават с икономиката и политиката. Предпочитат да работят на индивидуални неща, на индивидуална свобода, а не на прогреса в политиката. Фокусират се върху прогреса в живота и в културата. Те са нещо като бийт поколението в САЩ. Нямат политическа партия и не се стремят да вземат властта. Искат да впечатлят хората чрез културата.

До каква степен иранската левица в различните ѝ форми е интелектуален проект и до каква степен има практическо приложение?

За съжаление нямаме лява партия или голяма лява организация. На президентските избори в Иран и на предишни избори около половината от левичарите гласуваха за Хасан Рухани, който е консерватор, а не левичар или либерал. Случи се така, защото повечето интелектуалци решиха да насърчат хората да го подкрепят. Някои левичари предпочетоха да призоват хората да не гласуват, разбира се.

По времето на Ахмадинежад имаше много санкции като следствие на неговите политики. Имаше и репресии над жените в Иран. Предпочетохме да гласуваме за Р7хани, защото нямахме друг кандидат, който може да предотврати война между Иран и САЩ и да установи добри отношения с европейските държави. Ние бяхме прави, защото правителството на Рухани успя да подпише много добър договор със САЩ и европейските държави. За съжаление веднага щом луд човек като Тръмп стана президент, цялото споразумение бе взривено. Сега от него не е останало  нищо. Днес светът е напълно американизиран в политиката, икономиката и културата. Когато САЩ отказва да спазва своите анагажименти по споразумението и иска да въведе санкции срещу дадена банка, каквото и да е споразумение с Европа не може да проработи. То е само хартия в този момент. Това не е истинския договор. Както и да е. Интелектуалците в Иран действат така – призовават хората да предприемат или не да дадено действие.

Има ли социални движения в Иран, които са считани за леви?

Да. Иран има синдикални движения, но за съжаление много от тях не са свързани с интелектуалците. Заради тази пропаст, работниците в синдикатите само искат повишения на заплатите си. Те нямат кой знае каква представа от понятия като приватизация, добавена стойност, рентиерски капитализъм и т.н. През последните десетилетия заради санкциите и провала на икономиката много па работници работят по 5-10 месеца без заплата. Шефовете им отказват да им плащат. Но всичко, което тези работници искат, е да си получат заплатите. Нищо повече. Може би след две три години ще бъде създадена връзка между работниците и интелектуалците. Надявам се това да се случи, защото ще бъде добре за много от интелектуалците да участват в истинска борба. А работниците ще имат идеи и цели за ролята си в обществото и страната и какво могат да направят за икономиката като цяло, не само във фабриките.

Какво трябва да знаем за иранското феминистко движение? До каква степен иранските жени участват в лявото политическо течение в Иран? Какви са исканията и постиженията на феминисткото движение в Иран?

Мисля, че иранското гражданско общество е женско общество днес. Ролята на жените във всички социални, артистични и политически форми на изява се вижда ясно. През цялата съвременна иранска история жените са били винаги дискриминирани. Ако работник мъж е дискриминиран, жена ще бъде допълнително дискриминирана. Жените са по-смели и по-практични, заради тази двойна дискриминация. Мисля, че жените в Иран са истинските лидери на социалните и културните промени.

Бихте ли очертали картина на иранското общество под санкции? Какви проблеми възникват?

Има много проблеми. Например, американците казват, че те не са въвели санкции срещу лекарствата. Иран има нужда от чуждестранни медикаменти, за да лекува рак. Но правителството не може да купи тези лекарства, защото няма чуждестранна валута. То не може да плати и да му се плати. Търговията е невъзможна. Има над 100 000 души в Иран, нуждаещи се незабавно от лекарства. Те трябва да бъдат внесени в страната. Това е само един от проблемите.

Вторият проблем е, че много фабрики са спрени, защото не можем да купим суровините и машините от Европа, така че да работят и да продават продуктите си. Иранският народ става все по-беден заради тези условия. Те не могат да продават на други страни заради санкциите.

Знаем, че през 2021 г. ще има нови президентски избори. Рухани няма да има право да е кандидат за трети мандат. Какъв ще е отговорът на иранските леви на санкциите и на тези избори? Кого ще подкрепят левите?

Ако отново трябва да избираме между два консервативни лагера на истаблишмента, мисля, че повечето леви ще насърчат хората да не гласуват за никого. Защото няма разлика между кандидатите.

Но как ще настъпи промяна без гласуване?

Трябва да организираме социални движения, за да променим нагласите и цялостната политика и икономика в Иран. През последното десетилетие имахме двама президенти от две различни групи. Първо беше Ахмадинежад, който бе консервативен фундаменталист. Вторият е консервативен реформатор – Рухани. Но няма промяна в икономиката. Фабриките ни са спрени. Дискриминацията срещу жените продължава. Работниците и средната класа не са в добра ситуация, а страната е много богата. Нищо не се е променило.

Каква е позитивната визия за лявото в Иран?

Трябва да сме оптимисти и да действаме като интелектуални активисти. Мисля, че всичко в Иран ще бъде по-добре – като страна и за целия свят. Капитализмът и сегашният световен ред са нищо друго освен смъртта на хиляди в глупави войни, милиони гладни и безработни, както и екологични катастрофи. Сигурен съм, че можем да бъдем по-щастливи, по-свободни и да живеем в по-справедлив свят. Искаме го, борим се за него и ще го получим. Оптимист съм в този смисъл.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар