В категории:Избрано / Култура

Защо се провали новият Уудсток половин век по-късно?

Най-известният рок-фестивал, състоял се от 15 до 17 август 1969 г. и вдъхновил цяло поколение да прави любов, а не война, така и няма да бъде почетен със свое юбилейно издание за 50-годишнината си

Гълъбчето на мира издъхна върху грифа на китарата – така бяха пренарисувани най-известните символи на оригиналния Уудсток 50 години по-късно. Илюстрация: pitchfork

Антония Лаборде, Фернандо Наваро, El Pais

Изглеждаше страхотна, безпогрешна идея. Но свърши с провал. Така и няма да се осъществи замисълът да бъде отпразнувана подобаващо 50-годишнината от Уудсток, най-известния фестивал в историята.

С това се беше заел главният двигател на шумно прокламирания още в началото на годината проект – Майкъл Ланг. Всичко обаче затъна в безброй препятствия и трудности, докато накрая на 31 юли стана окончателно ясно, че Уудсток’50 няма да има. А беше вече лансиран и слоганът: „Духът на Уудсток продължава да е жив”. Само че в действителност се оказа, че този дух умира.

„Мъчно ни е, защото поредица от пречки направиха невъзможно да осъществим фестивала, за който мечтаехме заедно с големи творци и дори бяхме сключили договори с тях”, оплака се Майкъл Ланг. Това е същият човек, който преди половин век също трябваше да преодолее огромни трудности и рискове, но все пак направи реалност суперизвестния фестивал на хипарската мечта.

Снимка от Уудсток-1969 и оригиналният плакат на тогавашния фестивал, зареден с посланието „правете любов, а не война“. Илюстрация: Psymedia

Сега мечтата се превърна в кошмар, който попречи да се преживеят отново онези три дни на „мир, любов и музика” – 15, 16 и 17 август 1969 г., завзели 240 хектара в една ферма в щата Ню Йорк. През януари т.г. беше оповестено, че 50-годишнината ще се отбележи с масов „междупоколенчески” фестивал на 16,17 и 18 август т. г. и в него ще участват прочути музиканти и групи като Майли Сайърс, Джей Зи, The Raconteurs, Chance The Rapper, The Killers, The Black Keys, Imagine Dragons, The Lumineers, Pussy Riot и др. Беше предвидено да се включат и звезди от оригиналния Уудсток – Карлос Сантана и Джон Фогърти, който е участвал навремето с бандата си Creedence Clearwater Revival. Но вече не, никой от тях няма да съживява духа на Уудсток.

Карлос Сантана (вдясно) и Дейвид Браун по време на Уудсток-1969. Сега Сантана се отказа да участва в юбилейното честване, след като разбра за оттеглянето на първия инвеститор… Снимка: Vanity Fair

Още преди официалното съобщение, че проектът няма да се реализира, много от звездите вече бяха напуснали кораба. Последните отказали се от участие тази седмица бяха Майли Сайърс и Джей Зи. Те последваха The Rancoteurs, Сантана и другите, които се оттеглиха още през април, след като разбраха, че главният инвеститор на фестивала – рекламната агенция Dentsu Aegis Network, няма да подкрепи проекта на Ланг, защото той не гарантирал „здравето и сигурността на артистите и публиката”. Въпреки това Ланг по онова време не смяташе, че всичко е загубено. Той намери друг инвеститор – банката Oppenheimer & Co.

Уудсток-1969. 450 000 души се събират на площ от 2400 дка във фермата на Макс Ясгур, на 59 км югозападно от град Уудсток, щата Ню Йорк

Проблемите обаче едва започваха. Само броени дни по-късно си тръгнаха продуцентските екипи. Компанията Superfly, която стои зад добре осигурените финансово фестивали като Bonnaroo и Outside Lands, оповести, че отказва да се ангажира с изграждането на сцената и инсталациите на юбилейния Уудсток. Изтъкна същите мотиви като Dentsu Aegis Network: „Един фестивал с такива параметри се нуждае от повишено внимание, каквото тук е невъзможно да се гарантира”. Ланг опита тогава да привлече други големи компании в бранша като Live Nation, но не успя.

През 1969-та Уудсток стана вдъхновение за бунтарството на цяло едно поколение, вдигнало се срещу войната във Виетнам и мечтаещо за един по-добър свят.

Спонсори и продуценти отказваха да инвестират в мечтата за един нов Уудсток – включително и заради сложностите да се намери подходящо място за провеждането му. Отначало беше планирано фестивалът да се състои в Уоткинс Глен, щата Ню Йорк, но местните власти там не дадоха необходимото разрешение. Ланг реши да го премести на хиподрума във Върнън Даунс, пак в щата Ню Йорк. Но в началото на юли властите там обявиха, че градът не е в състояние да се подготви „в толкова кратко време” за посрещането на около 150 000 очаквани участници и зрители – макар че това би било по-малко от половината присъствали на оригиналния Уудсток през 1969-та. При последния си опит Ланг съвсем сви мащабите и опита да осигури Merriweather Post Pavilion, открит амфитеатър в Колумбия, Мериленд, с капацитет 30 000 души. Това принудително предложение обаче влезе в сблъсък с интересите на част от артистите. От тях се чуха оплаквания, че така нивото на фестивала било паднало прекалено ниско. Други заявиха, че новото място изпадало от районите на турнетата им.

Сантана, Джей Зи, Холзи, Джак Уайт от The Raconteurs (отляво надясно) са сред звездите, които бяха обещали участие в Уудсток’50, но се отказаха

Хаосът беше такъв, че макар да оставаше само месец до обявените дати на фестивала, още не беше тръгнала продажбата на билети. Дори започна да се обмислят дали входът да не бъде безплатен – от страх да не се окаже накрая, че няма да има публика. А Ланг беше в трескаво лутане между постоянните спорове около проекта и търсенето на инвестиции в размер на над 25 милиона долара.

Междувременно в САЩ вече мнозина сравняваха замисления Уудсток’50 със злополучния Fyre Festival, състоял се през 2017 г. на Бахамите и спечелил си славата на най-голямата музикална измама на 21-ви век. Но все пак за късмет на Ланг след отказа от провеждането на Уудсток’50 и при положение, че никакви билети така и не са били продавани, той поне си спестява жалбите и исковете на хилядите зрители, които си потърсиха правата след издънката на Fyre Festival.

Ланг е успявал досега да организира няколко предходни юбилейни фестивала, честващи оригиналния Уудсток – през 1979, 1989, 1994 и 1999 г. Но и те не са били безпроблемни. Последната такава проява през 1999-та предизвика остри критики, тъй като беше съпроводена със сбивания и изнасилвания, а имаше дори и починал от свръхдоза наркотик.

Доскоро на уебсайта, рекламиращ Уудсток’50, имаше часовник, отброяващ оставащите дни до фестивала. Вече го няма. Изглежда това е и символичната форма да се извести края на една мечта…

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар