В категории:Икономика

Защо още се преструваме, че „просмукването“ работи?

Артър Лефер, „кръстникът“ на теорията за икономика на предлагането, ще получи президентско отличие от Доналд Тръмп. Той не го заслужава

Кариерата на Лафер е много тежка откъм телевизионна „експертиза“, лека откъм академична взискателност, и абсолютно разрушителна за средностатистическия американец

Морис Пърл*, Guardian

Тази седмица Доналд Тръмп ще връчи Президентския медал на свободата на архиконсервативния икономист Артър („Арт“) Лафер.

За съжаление, кариерата на Лафер е много тежка откъм телевизионна „експертиза“, лека откъм академична взискателност, и абсолютно разрушителна за средностатистическия американец, както и за дългосрочното здраве и устойчивост на икономиката. Редица икономисти вече са отхвърлили теорията на Лефер за икономка на предлагането като пълна безсмислица. Поради съмнителната му слава на „кръстник“ на рейгъномиката, списание Slate го обяви за Най-лошия икономист на света. Той е бил определян и за ключова част от „интелектуалното загниване на Републиканската партия“. Други пък са изтъквали, че заради ролята му на архитект на катастрофалните данъчни експерименти в Канзас, той заслужава да бъде проснат на някой клон като „мъртъв опосум“ до края на дните си.

Защо точно Тръмп награждава подобен човек с най-високото цивилно държавно отличие? Може би защото той наскоро написа „Тръмпономика“ – книта, в която възхвалява икономическата политика на сегашния президент.

Най-вероятната причина е това, че теорията на Лефер служи за основа за всяка ужасна данъчна реформа, прокарана от Тръмп и Републиканската партия през последните десетилетия.

Всичко започва през 1974 г., когато Лафер влиза в един бар заедно с Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд, които тогава работят в администрацията на президента Форд. По време на тази среща се ражда „Кривата на Лефер“, илюстрираща отношенията между данъчните ставки и приходите за бюджета.

Целите на тази крива са достатъчно прости – да се покаже, че ако данъчната ставка е 0%, държавата ще набере 0 долара, а ако ставката е 100%, приходите пак ще са нула, защото хората няма да работят, ако не остават пари, които да приберат в джоба си.

В двете си крайности кривата на Лафер е вярна, но това не ни казва нищо за точките между тях. Идеята на Лафер обаче е, че някъде по кривата съществува „точка на пречупване“, при която стимулите за хората да работят и инвестират започват да намаляват, защото данъчните ставки са твърде обременяващи.

Чрез кривата на Лефер републиканците се сдобиха с научно оправдание да намаляват данъците за корпорациите и богатите. Президентът Роналд Рейгън прие изцяло теорията на Лафер за икономика на предлагането в дневния си ред за премахване на регулациите и намаляване на данъците.

През следващите десетилетия Лефер се опитваше да остава релевантен като се появяваше по телевизиите и бурно защитаваше предполагаемите ползи от орязването на данъците, дори когато доказателствата сочеха обратното. Сравнително скоро в Канзас бе приложена екстремна версия на теорията на Лефер като данъчните ставки бяха понижени с почти една трета. В следствие на това щатът изпадна в най-тежката финансова криза в близката си история.

Кривата на Лафер е нанесла безмерни щети на икономиката на САЩ през четирите десетилетия след създаването ѝ. Тя игнорира една фундаментална реалност: данъчните облекчения за богатите не работят. Абсолютно всеки път, когато управляващите на щатско или федерално ниво пробват теориите на Лафер за икономика на просмукването, дефицитите се раздуват, богатите само трупат увеличеното си богатство, а средностатистическите граждани страдат.

Периодите на най-голям икономически растеж в САЩ като през 50-те и 90-те години на миналия век са съвпадали с решения за увеличаване на облагането на богатите хора и корпорациите.

Ако искаме да се завърнем към тези периоди на просперитет, вместо да оставяме неравенството да продължава да нараства неудържимо, трябва да изискваме от избраните си лидери да признаят, че политиките за „икономика на просмукването“ не работят.

Днешните представители на Републиканската партия изглеждат твърдо решени да продължат да игнорират основни икономически факти, за да може да намаляват още повече данъците на богатите си приятелчета, но това не значи, че останалите трябва да се примиряват с това.

Лафер е човек, чието единствено постижение, достойно за медал, изглежда е това, че успява да обедини срещу себе си както последователни консервативни икономисти, така и ревностно прогресивни такива. Отдавна е настъпило време да оставим „леферномиката“ и всички провалени експерименти, вдъхновени от нея, където им е мястото – в бележките под линия в историческите книги.

 

*Морис Пърл е председател на организацията „Патриотични милионери“, която работи за насърчаване на управленски решения, насочени към политическото равенство, гарантиране на достойно заплащане, и подсигуряване, че богатите личности и корпорации плащат справедлив дял от данъците. Преди това той е работел като управляващ директор в BlackRock – един от най-големите инвестиционни фондове в света.

Подкрепете „Барикада“!

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар