Изтекли разговори между съдии и прокурори в Бразилия поставят сериозни въпроси относно законността и политизацията на мащабното антикорупционно разследване „Автомивка“, което имаше ключова роля в драстичните политически промени в страната.
Материалите представляват огромен архив от лични чатове, аудио записи, видеа, снимки, съдебни и други документи, предадени от анонимен източник на изданието Intercept, което публикува разкритията в бразилската и англоезичната версия на сайта си. Те разкриват сериозни закононарушения, неетично поведение, политизирани тайни дискусии и действия на ръководещите антикорупционната операция „Автомивка“ прокурори, начело с главния прокурор Делтан Даланиол. Документите изобличават и съдия Сержио Моро, който имаше ключова роля за осъждането на бившия лидер на Работническата партия Лула да Силва и който в момента е правосъден министър на крайнодесния президент Жаир Болсонаро.
От Intercept изтъкват, че предвид размерите и глобалното значение на Бразилия, тези разкрития имат голямо значение не само за местната, но и за международната публика. Главният редактор на изданието Глен Гринуолд, който е известен с ролята си в публикуването на изнесените от Едуард Сноудън архиви на Агенцията за национална сигурност на САЩ, заявява, че публикациите са само началото на журналистическото разследване. Медията има намерение да използва документалния архив, за да осведоми публиката за неизвестни досега подробности за антикорупционната операция „Автомивка“, действията на съдия Моро, прокурор Даланиол и други хора, които и в момента разполагат със значима политическа и икономическа сила не само в Бразилия, но и в други държави.
Многогодишната операция „Автомивка“ имаше безпрецедентни последствия за Бразилия. Мащабният корупционен скандал повлече голям брой водещи политически фигури, олигарси, предшественика на Болсонаро Мишел Темер, и дори чуждестранни лидери. Вероятно най-важното последствие от тази сага бе, че доведе до затварянето на бившия президент Луис Инасио Лула да Силва през миналата година. Осъдителната присъда за Лула, произнесена от Сержио Моро и бързо потвърдена от Aпелативния съд, направи невъзможно той да се кандидатира отново за президент. През миналата година всички социологически проучвания показваха, че безспорен фаворит за предстоящите избори е Лула. Той бе спечелил изборите през 2002 и 2006 г. с голяма преднина, а през 2010 г,. напусна президентството заради законовото ограничение за последователни мандати с рейтинг на одобрение от 87%. На поста го наследи съпартийката му Дилма Русеф, която обаче бе свалена от власт чрез конституционни и парламентарни хватки, които коментатори като Ноам Чомски определят като „мек преврат“. Блокирането на кандидатурата на Лула предотврати връщането на власт на Работническата партия и постла пътя за победата на Болсонаро.
Особено забележително е, че след като Болсонаро встъпи в длъжност, той създаде нова позиция с безпрецедентна власт, която бива наричана от бразилците „супер правосъден министър“. Тази институция съчетава правомощия за разследване, правоприлагане и следене, които преди са били разпръснати между няколко министерства. Болсонаро назначи на тази позиция не друг, а съдия Сержио Моро. С други думи, Моро в момента разполага с огромни правомощия благодарение на президента, за чието избиране е спомогнал, като е вкарал в затвора основния му опонент. Болсонаро също така вече предложи на Моро да го назначи във Върховния съд, когато там се освободи място.
Прокурорите от операция „Автомивка“ и Моро са силно противоречиви образи в Бразилия и чужбина. Мнозина ги величаят като герои на антикорупцията, докато други ги обвиняват, че се водят само от дясната си идеология, докато се преструват на независими служители на закона. Критиците им настояват, че те са злоупотребявали и са се възползвали от своите правомощия, за да преследват политически цели – на първо място да предотвратят връщането на Лула в президентството и да нанесат възможно най-силен удар срещу лявата Работническа партия. Моро и прокурорите също толкова разпалено отричат да имат каквито и да е политически връзки и цели, и настояват, че просто искат да изчистят Бразилия от корупцията.
Публикуваните документи обаче за пръв път дават възможност на обществеността да научи какво тези съдии и прокурори са вършели и говорили, докато си мислят, че никой не слуша. Разкритията безспорно дават аргументи на критиците им и потвърждават политическите им мотиви, превръщайки една „теория на конспирацията“ в реален политически скандал.
Публикуваните до момента разговори показват освен всичко друго, че прокурорите от „Автомивка“ са обсъждали помежду си желанието си да предотвратят връщането на левицата на власт и да координирали действия с тази цел. Документите също така разкриват, че Моро тайно си е сътрудничел с прокурорите, за да помогне да се изгради делото срещу Лула, въпреки сериозните съмнения относно доказателствата срещу бившия президент.
Един от най-ярките примери, разкриващи политическите мотиви на прокурорите, е свързан с решение на Върховния съд да разреши Лула да бъде интервюиран от най-големия вестник в страната Folha de São Paulo 10 дни преди първия тур на президентските избори. Веднага след като научава за това на 28 септември 2018 г., екипът прокурори, занимаващ се с разследването срещу Лула, започва да обсъжда в чат в Telegram как да блокират или подкопаят решението на съда. От архивирания чат се вижда, че прокурорите са прекарали почти целия ден в мислене на стратегии как да предотвратят интервю на Лула преди изборите или поне да размият очаквания политически ефект.
Те ясно изразяват опасенията си, че решението на съда може да помогне на партията на Лула да спечели изборите. Един от прокурорите – Лаура Теслер, заявява: „Какъв виц! Отвратително! Той ще си направи митинг в затвора!“ Тя също така се притеснява, че ако един журналист бъде допуснат до Лула, и други ще поискат това, а прокурорският екип ще изглежда като група клоуни. Теслер изразява и опасение, че интервю или пресконференция преди втория тур на изборите може да помогне за избирането на кандидата на Работническата партия Фернандо Хадад. Друг прокурор – Атайде Риберто Коста, реагира на решението на Върховния съд само с една дума и многобройни удивителни знаци: „Мафиоти !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!“
По време на разговора между групата прокурори те се оплакват, че не могат да обжалват решението на Върховния съд, защото подобен ход ще ги накара да изглеждат политизирани и ще създаде впечатление, че целта им са е да запушат устата на Лула, за да не може той да помогне на резултата на партията си – което е било факт, както се вижда от документите. По-късно през деня обаче те научават, че дясната партия Novo е обжалвала решението да се позволи интервю с Лула и благодарение на това то е блокирано в съда. Новината, че дясната партия е „свършила тяхната работа“, предизвиква искрена радост сред групата прокурори.
Делтан Даланиол провежда отделен разговор по темата с друг прокурор и негов близък приятел, който не работи по случая. И двамата ясно се съгласяват, че основната цел е да се предотврати връщането на Работническата партия на власт. Главният прокурор, който често се хвали със своята религиозност, заявява, че те трябва „да се молят“ това да не се случи.
Други чатове между Даланиол и Сержио Моро разкриват, че последният грубо е потъпквал етичните граници, определящи ролята му на съдия по делото, като е съветвал разследващите как да подсилят делото срещу Лула. Разговори между двамата в Telegram, обхващащи период от над две години, показват, че Моро е съветвал прокурорския екип в каква последователност да разследват заподозрени и как да оформят документацията си, настоявал е обиските да се правят по-често, давал им е стратегически съвети и информация, съобщавал им е предварително за решенията си. В някои случаи съдията дори мъмри Даланиол, сякаш прокурорът работи за него. Подобно поведение е неетично за съдия, който се предполага да поддържа неутралност и да гарантира справедлив процес. Това очевидно нарушава Етичния кодекс на съдебната власт за Бразилия.
Освен намесата на Моро, документите разкриват и че прокурорите по „Автомивка“ са имали сериозни съмнения относно доказателствата срещу Лула, макар публично винаги да са твърдели, че делото срещу него е изключително солидно. Те също така са били наясно, че претенциите им за юрисдикция над съдебното производство срещу Лула са доста нестабилни, ако не и напълно неоснователни.
От изтеклите материали се вижда, че Даланиол е изразявал опасения относно двата най-важни елемента на делото срещу Лула. Според тяхното обвинение Лула е получил голям апартамент на крайбрежната ивица от строителната фирма Grupo OAS като подкуп в замяна на осигуряване на договори за милиони от държавната енергийна компания Petrobras. Прокурорите обаче не са разполагали със солидни документални доказателства, че въпросният апартамент е на Лула, или че той е уреждал подобни поръчки за строителя. Без този апартамент изобщо не може да има дело срещу Лула, а без връзката с Petrobras, случаят попада под юрисдикцията на прокуратурата в Сао Пауло, а не на специалното антикорупционно звено.
„Те ще кажат, че повдигаме обвинение въз основа на вестникарски статии и слаби доказателства… така че ще е добре този въпрос да се подсигури солидно. Освено това съм неспокоен за връзката между Petrobras и обвинението за незаконно обогатяване… Това са точки, по които трябва да имаме готови солидни отговори на върха на езика си“, пише Даланиол в общ Telegram с колегите си на 9 септември 2016 г., четири дни преди да внесат обвинението си срещу Лула.
Прокуратурата в Сао Пауло публично постави под въпрос връзката с Petrobras, изтъквайки, че „през 2009-2010 г. не се говореше за скандал в Petrobras. През 2005 г., когато президентската двойка теоретично е започнала да прави вноски за имота, нямаше никакви индикации за „петролен скандал“. В крайна сметка специалното звено „Автомивка“ надделява над колегите си в Сао Пауло и задържа юрисдикцията над политически натовареното дело срещу Лула. Личните чатове помежду им обаче разкриват, че аргументът им за това е бил блъф – те съвсем не са били сигурни, че случая има връзка с Petrobras.
Дори някои от най-безжалостните критици на Лула, включително такива, които са убедени, че той е корумпиран, са изразявали съмнения за достоверността на това конкретно обвинение, изтъкват от Intercept. Мнозина коментатори са изразявали подозрение, че прокурорите са се заели първо точно с това обвинение срещу Лула, защото е изглеждало най-просто и е можело да мине процедурно най-бързо, така че да послужи за реалната цел – да се предотврати неговото преизбиране за президент.
Според правни експерти, цитирани от New York Times, някои от публикуваните разговори вероятно представляват нарушение на закона. Един от членовете на бразилския Върховен съд, Марко Аурелио Мало, коментира пред медиите, че разговорите между Моро и прокурорите са „неуместни“. „Тази ситуация е ужасна за съдебната власт ѝ нейната репутация“, заявява той.
Дилма Русеф определи разкритията като доказателство, че Лула да Силва е бил съден и затворен с единствената цел да не се завърне в президентството. Адвокатският екип на Лула обяви, че ще поиска отмяна на присъдата на Лула въз основа на новите доказателства. Адвокати на други осъдени в операция „Автомивка“ коментират, че разкритията ги карат да се чувстват реабилитирани. „Това са много сериозни факти, които потвърждават пристрастността на съдията. Действията на Моро по случаите в „Автомивка“ са очевидно политически“, коментира пред NYT един от тези защитници – Жулиано Бреда.
Сержио Моро настоява, че публикуваните разговори не доказват, че е действал неправомерно, и критикува публикациите на Intercept като „сензационистки“. Той и прокурорите критикуват изданието, че не ги е потърсило преди статиите да бъдат публикувани. От звеното „Автомивка“ излязоха с изявление, което фактически потвърждава достоверността на публикуваните материали. Прокурорите заявяват, че чатовете са били хакнати, което представлява „тежко престъпление“. В изявлението се изказва опасение, че изтеклите разговори могат да компрометират работата по някои случаи и се изтъква, че прокурорите „остават ангажирани да вършат работата си безпристрастно и аполитично“.
Редакторите на Intercept обясняват, че са поискали коментар от засегнатите институции и официални лица чак след публикуването, защото са имали опасения, че властите ще се опитат да попречат на излизането на статиите. Те също така изтъкват, че документите са подсигурени извън Бразилия и до тях имат достъп голям брой журналисти, така че никое правителство да не може да се намесва в по-нататъшните публикации.
От Intercept изтъкват, че публикуват материалите, защото те разкриват престъпления и е в интерес на обществото да бъде информирано за това. „В отразяването на тези материали ние сме водени от същите основания, от които и голяма част от бразилското общество – включително многото журналисти, коментатори и активисти, които през 2016 г. одобряваха публикуването от страна на Моро и различни медии на лични телефонни разговор между Лула и Дилма Русеф, в които двамата лидери са обсъждали възможността Лула да стане министър в правителството на Русеф. Разкриването на тези лични разговори имаше ключово значение за преобръщане на общественото мнение против Работническата партия, което положи основата за импийчмънта на Русеф и затварянето на Лула. Принципът, използван за оправдаване на тези разкрития, е същият, към който ние се придържаме в отразяването на тези материали: демокрацията е по-здрава, когато съществени действия, предприети от високопоставени фигури тайно, бъдат разкрити на обществото“, заявяват от изданието.
От Intercept също така са на мнение, че огромният обем на материалите и личният характер на някои от разговорите изисква да се взимат журналистически решения какво да се публикува и какво не. „Когато правим тези преценки, ние прилагаме журналистическите стандарти, приети в демократичния свят: на първо място дали материалът разкрива нарушение или измама на хора с власт, или става въпрос за лична информация, която може да наруши легитимните лични интереси на участниците и не трябва да бъде публикувана“.
„Докато целият свят е изпаднал в криза на доверие както към медийните, така и към политическите институции, Бразилия може би ще се окаже един от най-ясните, най-солидно обосновани случаи, в които едната страна изкривява правилата, за да сломи опонентите си“, отбелязва Андре Палиарини от New Republic. Той обаче не е убеден, че разкритията ще успеят да променят отношението на тази част от бразилската публика, която през последните години е приела Моро като национален герой. Коментаторът предполага, че дори тези, които могат да приемат, че Моро, Даланиол и другите замесени са действали неправомерно, почти със сигурност ще отхвърлят идеята, че Лула е невинен, въпреки сериозните проблеми с начина, по който е бил разследван и съден.
Палиарини изтъква, че е трудно да бъде преувеличен културния, политически и дори икономически ефект от операция „Автомивка“ в Бразилия и цяла Латинска Америка:
„Антикорупционният кръстоносен поход на ревностни млади прокурори, на който дори има посветени сериали, помете бразилската политика след масовите улични протести през 2013 г., хвърляйки светлина върху огромната корупция в Petrobras и кръвосмешителните връзки между властта и частните корпорации. Когато антикорупционните разследвания прекосиха националните граници и засегнаха други държави в региона, критиците започнаха да твърдят, че дискурсът за изчистване на властта започва да се използва като оръжие за неутрализиране на прогресивната политическа вълна. Дилма Русеф, която бе избрана за наследник на Лула, бе свалена с импийчмънт през 2016 г. със съмнителни аргументи и на фона на мащабна антисистемна – и дълбоко консервативна – треска, подхранвана до голяма степен от все по-политизираната съдебна система. Моро се превърна в аватар на реакцията срещу 13-годишната доминация на Работническата партия в управлението, привлекателен протагонист в една национална мелодрама, противопоставяща нахъсани, млади реформисти срещу раздутата, користна държава. Новите разкрития на Intercept обаче свалят на земята международно възвеличаваните герои на тази история. Съвсем не е рано да се каже, че най-трайното наследство на операция „Автомивка“ ще бъде възходът на опасния фанатик Болсонаро, който се възползва от този поглъщащ статуквото актикорупционен порив, оказал се съвсем не толкова чист и неопетнен, колкото се смяташе в началото.“
Вътрешнополитическият ефект от публикациите може да бъде ограничен и от това, че идват точно от Intercept. Главният редактор на сайта Глен Гринуолд е недолюбван от либералните и ляво-либерални среди в САЩ заради последователната си критика към „Русиягейт“, също толкова последователната защита на Джулиан Асанж, както и публикуването на документи, изобличаващи администрацията на Барак Обама. Но в Бразилия, където Гринуолд живее със съпруга си, той е несъмнено асоцииран с политическата левица. Съпругът му Дейвид Миранда е член на Конгреса от Партията на социализма и свободата и яростно критикува бясната хомофобия и авторитарните напъни на сегашния президент.
В резултат на това много от почитателите на Моро и Болсонаро, или просто мразещи Лула и прогресивните политики, веднага се захванаха да дискредитират публикациите на Intercept като опит за идеологически саботаж, отбелязва Палиарини. Някои бразилски коментатори предполагат, че политическите последствия от разкритията могат да се окажат по-слаби от очакваното. Оливер Стуенкел, професор по международни отношения в изследователския център към Fundação Getulio Vargas (Фондация „Жетулио Варгас“) в Сао Пауло, подозира, че публикациите ще предизвикат повече шум в социалните мрежи, отколкото в реалния живот. Той дава за пример трима свои познати, гласували за Болсонаро, които не считат новината за особено забележителна. Все пак в бразилския политически и медиен пейзаж вече започват да се случват някои неочаквани неща. Колумнист във водещото новинарско издание Exame призова доскоро недосегаемия Моро да подаде оставка. Вестник Folha de São Paulo цитира членове на Върховния съд, според които шансовете на Моро да бъде назначен в институцията вече са „близки до нулата“. Ако Intercept изпълни заканата си да продължи да публикува разтърсващи разкрития за скритите машинации на операция „Автомивка“, Моро може би го чака наистина тежко падане от пиедистала.
About The Author
