Поредни излезли на бял свят факти оголват отново манипулациите, натиска и измамите при конструирането на обвиненията срещу бившия президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. Той излежава в затвор в Куритиба две присъди за злоупотреби и корупция. Едната е 12-годишна, а втората, издадена през февруари т.г., е 13-годишна.
Свидетел, чиито показания са послужили като основа за втората присъда на Лула, декларира обаче преди броени дни, че те са били „измислени” и са изтръгнати от него с натиск от разследващи и съдии. Става дума за Карлос Армандо Паскоал, бивш генерален директор на бразилската строителна компания „Одебрехт”, за която се разкри, че от десетилетия е подкупвала многобройни политици и отляво, и отдясно из цяла Латинска Америка.
Частната „Одебрехт” и държавната „Петробраз” са във фокуса на мащабния корупционен скандал, известен като „Автомивка”. Той разтърси бразилското общество с разкритията за подкупване на политици от всички цветове. Разследванията и делата бяха задвижени през 2014 г. от съдията Сержио Моро, който днес е министър на правосъдието в правителството на сегашния бразилски президент Жаир Болсонаро.
Острието на скандала „Автомивка” и усилието на Моро бе насочено персонално срещу експрезидента Лула като постигнатата в крайна сметка цел бе чисто политическа – чрез неговото злепоставяне, осъждане и вкарване в затвора да му се попречи да се кандидатира в президентските избори през октомври 2018 г. Всички сондажи му предричаха победа в тях, ако участва. Това бе осуетено още с първата присъда от 9,5 години затвор за Лула, издадена през 2017 г. от Моро, а през 2018 г. потвърдена на втора инстанция и увеличена до 12 г.
Въпросната първа присъда е заради мезонет в комплекс в Сао Пауло, издигнат от друга работила с „Петробраз” строителна фирма – OAS. Базирайки се само на показания на предприемача от OAS Лео Пинейро, че мезонетът бил „предвиден” за Лула и семейството му, съдиите решават, че така компанията е подкупила политика, който по онова време още не е бил президент. Всъщност Лула навремето бил доведен от жена си Мариза (днес покойница) да огледат имота, но не го харесал и никога повече не е стъпвал там, нито го е купувал. Липсва какъвто и да е документ за собственост. Налице са само обтекаемите показания на Пинейро, че OAS „пазела” мезонета за Лула, който скоро след това станал държавен глава и благосклонно осигурявал печеливши поръчки на компанията. Въз основа на твърденията на този свидетел е издадена и първата присъда, вкарала експрезидента зад решетките през април м.г. А самият Пинейро в резултат на това свое „сътрудничество” със съда намалява собствената си присъда от 8 на 5 години.
Сега се разкрива аналогичен сценарий и с основния свидетел по втората присъда срещу Лула, която е от февруари т.г. Тя визира вила в Атибая, щата Сао Пауло, в която „Одебрехт” извършила скъп ремонт за около 270 000 долара „по вкуса на Лула и съпругата му”. И в резултат също се облагодетелствала от изгодни поръчки, за които помагал държавният глава. Само че посочената вила също никога не е била собственост на Лула, а на негов приятел, който понякога го канел със семейството му да отдъхват там. Съдът не приема този факт за важен – и резултатът са още 13 г. затвор за експрезидента.
Тази втора присъда се базира на показания, дадени от споменатия ексшеф на „Одебрехт” Карлос Армандо Паскоал. И той като Пинейро също е бил подсъдим. Чрез „сътрудничеството” със съда свива собствената си присъда до 2 години условно.
На 6 юли т. г. е призован да дава показания по друго дело. Отговаряйки на различни поставяни му въпроси, той споменава и вилата в Атибая, като казва: „С онзи случай аз изобщо нямам нищо общо. Но почти насила ме принудиха да описвам какво е ставало. В действителност аз само посочих инженера, който извърши работата. Трябваше да сглобя цяла история, да казвам: виж, стана това, стана онова”.
Научавайки за признанията на Паскоал, адвокатът на Лула – Кристиано Занин Мартинс, коментира пред медиите: „Това само потвърждава всичко, което и ние постоянно отстояваме”. Водещата теза на защитата на експрезидента е, че всички обвинения срещу него са неверни и са целяли единствено хвърлянето му в затвора на всяка цена с политическа цел.
През юни т. г. съдебната основа за присъдите срещу Лула се пропука сериозно, след като анголезичното интернет издание The Intercept публикува обширни извадки от комуникации чрез социалните мрежи между Сержио Моро и други съдии от делата срещу експрезидента. От този „теч” стана ясно, че Моро откровено е признавал пред колегите си политическите цели на съдебната разправа като грубо е притискал магистратите, притесняващи се дали представените уязвими свидетелски показания могат да се приемат за достоверни.
Отговорът на Моро на публикацията, заради която бе привикан и пред сенатска комисия, бе да обяви разгласяването на чатовете за незаконно, защото били извадени от социалните мрежи с хакерски методи. Президентът Болсонаро подкрепи Моро и обяви, че продължава да му има доверие в качеството му на министър на правосъдието. Но в бразилското общество и в медиите започна масова преоценка на досегашната роля на прочутия съдия като „герой” в борбата с корупцията и мненията за него все повече го свеждат просто до изпълнител на политически поръчки. Междувременно кампанията за преразглеждане на делата на Лула и за отмяна на присъдите му продължава.
