Сенатор Бърни Сандърс и конгресмен Александрия Окасио-Кортес представиха общ законопроект, предвиждащ въвеждане на таван за лихвите върху потребителските кредити в САЩ. Проектът, наречен Закон за предотвратяване на хищническото кредитиране, представлява пореден залп във войната между групата политици, самоопределящи се като демократични социалисти, и икономическия елит на страната. Със засилването на позициите и обществената подкрепа за демократичните социалисти, те се стараят да покажат ясно на хората от работническата класа, че ще се борят със зъби и нокти да ги защитават от хищничеството на Wall Street.
Сандърс и Окасио-Кортес представиха предложението си с видеозапис на дискусия помежду им, в която засягат всякакви теми от здравеопазването до правораздаването. Изводите от разговора им напомняха на един цитат от писателя Джеймс Боудуин: „Който не се е борил с бедността, не знае колко е скъпо да си беден“.
Окасио-Кортес разказа история, споделена ѝ от избирател, който през 2006 г. е изтеглил банков кредит, за да плати за лечението на майка си от рак. Лихвата върху кредита е била 20%, поради което всеки месец е плащал по 800 долара на банката, в допълнение към финансовата тежест да се грижи за болната си майка. По време на рецесията той губи работата си и вече не може да извършва тези плащания, банката го съди и налага запор върху доходите му. „Това е законно и често срещано в Съединените Американски Щати – не но е нормално, нито пък хуманно“, казва Окасио-Кортес.
„Тези мъже в шик костюми от три части са днешния еквивалент на мутрите-лихвари, които едно време гледахме по филмите. Знаете как тези персонажи винаги казват „ще ти счупим капачките на колената, ако не ни се изплатиш“, казва Сандърс. „Не знам дали тези с костюмите чупят капачки, но ще ти вземат къщата“, отбелязва Окасио-Кортес. „Или дори нещо по-лошо“, отвръща Сандърс. „Може би ще спрат животоспасяващото лечение на майката ти. Трябва да сме ясни за какво говорим – става въпрос за икономическа бруталност“.
Сенаторът изтъква, че в много щати в миналото са действали закони, определящи таван на лихвите под тяхна юрисдикция. Решение на Върховния съд от 1978 г. обаче постановява, че тези ограничения не могат да бъдат налагани върху клонове на банки, чиито централи са регистрирани в други щати. В резултат на това в много региони, където по-рано лихвите са били ограничавани на нива под 15%, днес банките могат да налагат безнаказано високи лихви, в някои случаи достигащи 30%.
Предлаганият от Сандърс и Окасио-Кортес закон би сложил край на тази практика, налагайки федерален таван от 15% за кредитите на всички банки, независимо къде се намират. Законът предвижда отделните щати да могат да налагат още по-нисък таван. Предложението е подготвено на основата на подобен закон, предложен от Сандърс през 2009 г.
Законопроектът засяга всички видове потребителски кредити, включително тези, отпускани от търговски вериги. В САЩ вече се е превърнало в редовна практика магазини като Sears, Macy’s, Lowe’s и Kohl да издават кредитни карти. Потребителите често не са наясно с включените условия, включително крайно високите лихви.
Окасио-Кортес изтъква, че тези фирми често биват поглъщани от частни инвестиционни фондове, поради което на практика спират да са търговци на дребно и се превръщат във финансови компании. „Не става въпрос за търговска верига, която ти предлага кредитна карта, а за кредитна компания, която те подмамва, докато си в магазина“, казва тя.
С налагането на таван за лихвите по потребителските кредити, законът на практика ще сложи край на индустрията за бързи кредити. Традиционните банки в САЩ обикновено изискват потребителя да държи някаква минимална сума в сметката си, или да плаща такса. Обичайно изискваната минимална сума е 1500 долара, но милиони американци живеят от заплата до заплата и просто не могат да заделят 1500 долара.
В резултат на това всяко четвърто домакинство в САЩ, или около 68 млн. души, нямат или имат само частичен достъп до традиционните финансови услуги. Този проблем се изостря от изтеглянето на банките от бедните общности, както в провинцията, така и в градовете, особено след финансовата криза. Милиони хора, включително избирателите на Окасио-Кортес от някои градски части на Ню Йорк и тези на Сандърс от провинцията във Вермонт, живеят в т.нар „банкови пустини“.
Ако хората нямат достъп до традиционните банки, а им трябват спешно пари – например ако колата им се развали, имат спешен медицински случай или трябва да си платят наема, за да не бъдат изхвърлени на улицата – единствената им възможност са бързите кредити. Тези фирми съществуват, за да се възползват от хората, изпаднали в тежко финансово затруднение, като в някои случаи поставят лихви от няколкостотин процента. Законът на Сандърс и Окасио-Кортес ще наложи на фирмите за бързи кредити същите ограничения като на всички други, което на практика ще ги извади от бизнеса.
Но какво да се прави с всички хора, които нямат достъп до банкови услуги или финансова възможност да поддържат традиционна банкова сметка? Ако бързите кредити изчезнат и големите кредитни хищници изчезнат, с тях ще изчезне и източникът на пари за спешни ситуации, и дори удобният начин за осребряване на чекове. Макар и не като част от законопроекта, Сандърс и Окасио-Кортес търсят решение на този проблем като призовават за възраждане на системата за пощенско-спестовно банкиране. (Сандърс представи закон за пощенското банкиране през 2013 г.)
Законът изисква Пощенската служба на Съединените щати (USPS) да поддържа физическа станция във всяко населено място с пощенски код в страната. От 1911 до 1966 г. USPS е функционирала и като обществена банка, предлагаща базови финансови услуги в пощенските станции. Сандърс и Окасио-Кортес искат да възстановят тази практика. Те предлагат USPS да започне да осигурява на гражданите базови разплащателни и спестовни сметки, нисколихвени заеми, банкомати, дебитни карти, услуги за изпращане на пари, както и онлайн банкиране.
Така пощенските станции ще запълнят празнотата, оставена от лихварите – без свързаните с тях хищнически практики. По този начин всеки гражданин ще е способен да си направи сметка и ще има достъп до кредит, без да пълни гушата на фирми за бързи кредити, възползващи се от отчаянието на хората.
При представянето на законопроекта Окасио-Кортес намекна, че системата на пощенско банкиране би могла да се използва като пилотна програма за създаване на независима обществена банка. Изследователите Томас Херндон и Марк Пол вече са очертали как може да изглежда това на практика. Обществената банка ще се конкурира с частните финансови институции, с което ще ги принуждава да понижават лихвите, за да не губят клиенти – процес, който с времето може значително да облекчи дълговото бреме на потребителите в страната.
В САЩ заплатите стагнират, разходите за живот растат, а медианната лихва на кредитните карти е 21%. В резултат хората са затънали в потребителски дългове. Поради това не е учудващо, че според проучванията 90% от американците подкрепят въвеждането на таван за лихвите, включително огромното мнозинство от избирателите на Републиканската партия. Мощното банково лоби обаче със сигурност ще се съпротивлява, а законът трудно ще получи подкрепата на конгресмените и сенаторите с тесни връзки с финансовия сектор, каквито има и в двете партии.
Във видеообръщението си Окасио-Кортес и Сандърс призовават гласоподавателите да окажат натиск върху членовете на Конгреса да дадат предимство на нуждите на работещите хора над интересите на приятелчетата си на Wall Street. „Днес ние заявяваме на Wall Street и фирмите за бързи кредити, че това не може да се търпи. Вашето гротескно и отблъскващо поведение не е приемливо за Америка“, заявява Сандърс.
Тази задача обаче не може да бъде оставена само на шепата политици, които са достатъчно смели, за да предизвикат корпоративния консенсус. Хората трябва да се организират и да заявят ясно на избраните си представители: ако изберете лобистите и донорите си пред нас, това ще е краят на кариерата ви.
About The Author
