В категории:Анализи / Свят

Няма дълбок символизъм зад пожара в Нотр Дам

Да, във френската политика и общество цари смут. Но урокът от изгарянето на катедралата е по-прост: културното наследство на човечеството не може да се спаси само

Мат Форд, New Republic

Огънят притежава определена мистична сила над човешкия ум, още откакто Прометей го е откраднал от боговете. Когато той изгори заострената кула на Нотр Дам – един от най-великите символи на християнството и френската нация, емоционалният ефект бе огромен.

В понеделник парижани и хора по целия свят наблюдаваха с ужас как пламъците поглъщат голяма част от древната катедрала, макар че емблематичните камбанарии и външната каменна конструкция бяха пощадени. Според властите, пожарът изглежда е започнал по случайност. Горните нива на катедралата са изградени през 12 и 13 век от “цяла гора“ древни дъбове, които в понеделник се превърнаха в подпалки за огъня. Скелето и строителното оборудване на покрива може да са осигурили искрата, която го е подпалила. Тази скучна хипотеза не намалява шока от гледката на осемвековен културен паметник, обхванат от пламъци.

В тази духовна бездна се впуснаха безброй наблюдатели и коментатори, стремящи се да открият по-дълбок смисъл зад пожара, най-вече като се опитват да го обвържат със социалните вълнения и политическите разногласия в днешна Франция. Напълно човешко е да се опитваш да намериш мащабни отговори в наглед случайни събития. В търсенето си на по-дълбоки истини обаче тези анализатори може би пропускат едно заключение, което е по-повърхностно, но същевременно по-значително.

Президентът Еманюел Макрон прекара последните няколко месеца в опити да намери отговор на движението на “жълтите жилетки”, което организира вълна от протести и бунтове срещу непопулярните му икономически политики. В понеделник вечерта той планираше да изнесе реч пред гражданството, в която да коментира сътресенията. След като дойде новината за пожара обаче Макрон отмени тези планове и се втурна към мястото на събитието, където се зарече да възстанови древната катедрала.

Пожарът “сякаш подчерта предизвикателствата, пред които е изправена неговата администрация, която се мъчи да примири огромната тежест на френските идеали и легендарното минало с нуждата от промяна, за да се отговори на изискванията на 21 век”, отбелязва The New York Times в основната си статия за случая.

Майкъл Кимелман, специалист по архитектурата в New York Times, също видя паралели между масовата скръб за съдбата на катедралата и обществения гняв от реформите на Макрон: “Поколенията, разчитащи на тази социална защитна мрежа и смятащи я за  въпрос на национална гордост и идентичност, виждат как тя изчезва като дим. В понеделник същото се случи и с катедралата, която от векове е хранилище на еволюиращото разбиране какво означава да си французин. Трудно е да не се забележи символизмът”.

Други видяха пожара като отражение на още по-болезнени рани. В Guardian Жил Гресани и Матео Малик написаха, че “катастрофата в Нотр Дам перфектно символизира състоянието на съвременните европейци: хора, осъдени да живеят сред чудеса, които приемат за даденост, и са невежи за факта, че тези чудеса могат да изчезнат – и така изведнъж да се окажат в ситуация, каквато никога не са си представяли”.

Ричард Лоури от National Review написа, че катедралата “олицетворява толкова много качества, които днес ни липсват – търпение и устойчивост, култивиране на красотата, дълбока религиозна вяра, културна увереност и амбиция, чрез които би могъл да се създаде вечен паметник на нашата цивилизация”. The Moscow Times цитира руски коментатори, които виждат в пожара алегория на европейския упадък.

Големите пожари неведнъж са служили като празен лист, върху който хората да проектират своите социални и културни тревоги. Когато Рим изгаря през 63 г. сл. Хр., имперската власт отговаря с преследване на ранните християни заради това, че са изоставили политеистичната вяра на града. Лондончани обвиняват за големия пожар, опустошил голяма част от английската столица през 1966 г. холандците, с които са във война, както и предполагаеми католически агенти, пратени от Франция или Испания, за да разрушат протестантския метрополис. В продължение на столетия китайските философи разглеждат природните бедствия като знак, че управляващата династия може би е изгубила божествения мандат да управлява. 1992 г., определена от Елизабет II като “annus horribilis” (ужасната година) е белязана от унищожителен пожар в замъка Уиндзор, както и от скандали около децата ѝ.

Паралелът с опита на британската кралица може би е най-уместен. Ако има извод от частичното разрушаване на Нотр Дам, той е изключително прост: това бе неизбежен резултат от занемаряването. Френската държава е собственик на голямата част от националното културно наследство, включително Нотр Дам и други големи катедрали. Годишно правителството отделя сума, равна на 2.28 млн. долара за издръжка и поддържане на Нотр Дам, която през последните години включва и малка добавка за реставрацията на централната кула. Това едва стигаше за да може катедралата да остане отворена за туристи, да не говорим за цялостната реставрация и модернизация, от които сградата отчаяно се нуждаеше.

През 2017 г. списание Time публикува подробен репортаж за разпадащата се каменна зидария на Нотр Дам, заради което части от конструкцията са почти твърде опасни за посетители. Статията също така отразява липсата на енергия и желание сред държавните служители да решат проблемите на катедралата. “Във Франция има хиляди паметници”, заявява пред списанието неназована служителка от министерство на културата, от което трябва да се разбира, че катедралата не е от най-висок приоритет. “Няма да се срути”, уверява тя журналистите. В известен смисъл се оказва права – вместо да се срути, Нотр Дам изгоря.

Всяка страна има своите скъпоценни забележителности, които са скъпи за поддръжка и още по-скъпи за модернизация. Дворецът Уестминстър в сред най-драстичните случаи във Великобритания. Разследване на The Guardian от 2017 г. разкрива, че бароковата сграда представлява опасна плетеница от викториански парни тръби и модерно окабеляване и че парламентът, който заседава там, не се е разбързал да намери решение на проблема. След десетилетия отлагане, депутатите най-после се съгласиха да освободят сградата в средата на следващото десетилетие, за да бъде осъществена скъпа реновация.

Ако Уестминстър изгори преди това, това ще е защото британските власти не са го спасили навреме – дворецът ще е жертва на политическото вцепеняване на страната. И ако в случилото се с Нотр Дам има урок, валиден за всички останали, той не е за траекторията на европейската цивилизация или катаклизмите, сполетели френската нация. Урокът е, че културното наследство на човечеството не може да се спаси само.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар