В категории:Свят

Памела Андерсън и политиката

Звездата от „Спасители на плажа“ бе първият „инфлуенсър“ в интернет. Днес тя използва влиянието си, за да подкрепя каузите на  Джулиан Асанж, DiEM25 и „жълтите жилетки“

instagram.com/pamelaanderson/

Джемима Кели, Financial Times Alphaville

През миналия месец FT Alphaville публикува интервю с бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис относно неговото транснационално „Движение за демокрация в Европа“, или „DiEM25“. При подготовката на интервюто попаднахме на много снимки на Янис с други хора, опитващи се да разбъркат статуквото – нали знаете, обичайната дружина – Ноам Чомски, Беноа Амон, Кен Лоуч, Памела Андерсън…

Да, легендата от „Спасители на плажа“ Андерсън.

Ние, разбира се, бяхме заинтригувани от участието на Андерсън. Варуфакис развълнувано я описа като „напълно обезоръжаваща, очарователна и прекрасна“. В добавка към това тя подкрепя много публично Джулиан Асанж. Това ни накара да потърсим отговор на въпроса как всъщност се е стигнало до политизирането на Памела Андерсън – оригиналният „инфлуенсър“.

През 90-те Андерсън стана прословута заради участието си в най-гледаният телевизионен сериал в света – „Спасители на плажа“. Всяка седмица то бе гледано от около 1.1 млрд. души в 148 страни, което я превърна в най-разпознаваемата жена в света.

Но това, което често се забравя днес е, че образът на Андерсън бе издиган в общественото съзнание и от мащабното ѝ присъствие в още развиващия се интернет – тип публичност, която днес се се свързва по-скоро със звездите от социалните мрежи.

В този ред на мисли си струва да си припомним, че далеч преди секс касетата на Ким Кардашиян да стане известна, еквивалентния запис на Памела Андерсън отдавна бе разбил интернет (с тази разлика, че записът на Памела бе откраднат от дома ѝ, докато този на Ким „изтече“ не толкова случайно).

Още по-показателно е, че преди Ким да се превърне в най-търсеното в интернет име за 2011 година, Памела бе станала най-търсеното име за десетилетие – между 1995 и 2005 г., когато интернет набираше скорост. В добавка към това – макар Кардашиян да постигна рекорд  за най-харесвана снимка в Instagram, преди да бъде задмината от яйце, Памела все още държи рекорда за най-много корици на Playboy.

Тоест, не е никак изненадващо, че когато човек се поинтересува кой повлиява на влиятелните, често това се оказва Памела Андерсън (ако продължим с Ким Кардашиян – тя не само се дегизира като Пам Ан на последния Хелоуин, но и се отказа от кожените дрехи, след като природозащитничката Андерсън я е помолила да го направи).

Поради това, когато Андерсън заявява, че възнамерява да използва влиянието си за истински активизъм – промотиране на политически и социални идеи, вместо на марки продукти, вероятно си струва да се погледне по-отблизо как и защо тя е решила да се заеме с такива неща.

Първоначално Андерсън даде интервю само по имейл, тъй като казва, че се изразява по-добре по този начин. В крайна сметка се съгласи на телефонен разговор и среща на живо, при условие че не игнорираме внимателно обмислените ѝ писмени отговори.

За Джулиан Асанж

Неволно се случи така, че разговаряхме с Андерсън ден преди тя отново да влезе в световните новинарски заглавия, този път във връзка с нейното близко приятелство с Джулиан Асанж, който бе арестуван и извлечен от еквадорското посолство в Лондон. По време на разговора с нея ние не си давахме сметка колко несигурно е положението на Асанж. Андерсън обаче бе силно разтревожена от непосредствения риск той да бъде изгонен от убежището си. По късно тя ни каза следното:

„Да го видя така беше ужасяващо. Бе изключително тъжно не само защото той изглеждаше по-изтощен, по-стар и по-уплашен, отколкото като го видях за последно, но и защото не бе излизал от стаята си в продължение на седем години, а те просто го сграбчиха, извлякоха го и го набутаха в кола. Не мога дори да си представя как се чувства той в затвора… Той поема удара заради всички ни и ми се иска хората да бяха по-съчувствени. Но той знаеше с какво се захваща. Подготвен е за това“.

Тази седмица тя стана първият човек, посетил Асанж в затвора Белмарш. Андерсън ни разказа, че го е посещавала всеки път, когато е била в Лондон, носела му е веганска храна, макар че – за разлика от нея, той не е веган. „За него това бе нещо екзотично“, казва тя. Андерсън харесва факта, че Асанж сякаш не я съди:

„Странно е, защото когато отида да говоря с него, той ме пита за моето семейство, за моя живот, какво се случва по света. Той наистина иска да знае как и какво мисля аз. Той не е нарцистичният егоист, какъвто го изкарват хората. Той е искрено любопитен за другите хора, любопитен е за това как работи света и иска да го види през моите очи. Той се отнася към мен като към равен – към мен!“

Тя също така разказва как са седели заедно с Асанж в посолството и са гледали видеа на алтрайт ютюбъри – „млади типове с щръкнала коса“ – и са разговаряли колко налудничав е станал светът. Разговаряла е с Асанж и за биткойн, защото осиновеният ѝ син се интересува от това. Асанж изглежда ѝ е обяснил, че блокчейн технологията е много по-интересна от самата криптовалута (на която WikiLeaks помогна да влезе в светлината на прожекторите, след като през 2011 г. започна да приема дарения в биткойн).

Редовните читатели на Financial times знаят, че изданието не се връзва на ентусиазма около блокчейн технологията. Асанж пък се счита за разделяща фигура. Но Андерсън изглежда не възразява, ако не си съгласен с нея или с приятелите ѝ. Тя не си пада по ехо-камерите:

„Аз имам много наистина невероятни приятели… и не всеки, който познавам, е съгласен с мен – това е нещо, което наистина ми харесва. Обичам това, че в живота ми има толкова много хора с интересни гледни точки, с които могат да се водят интересни разговори. След което се прибирам вкъщи при моя футболист, където не говорим за политика… DiEM25 е нещо, в което изливам сърцето и душата си, и заради което се уча всеки ден. Никога не ми стигат прочетените книги и статии, нито срещите с хора. Наистина съм гладна за информация, наистина съм развълнувана за нещата, които правят“.

За бъдещето на Европа

Памела Андерсън е родена в Канада, има финландски, руски и ромски корени, а днес живее в Южна Франция заедно с футболиста от Марсилия Адил Рами. Тя обаче се премества да живее във Франция преди да го срещне и заявява, че отдавна е знаела, че в някакъв момент ще заживее по тези места.

Хората могат да сметнат, че тя е неправдоподобен посланик на DiEM25 и идеята за пан-европеизъм, и Андерсън е наясно с това. Но тя също така изглежда искрено развълнувана:

„Понякога се замислям: помагам ли, или преча? Какво правя? Защото от една страна там са всички тези философи и икономисти с техните дипломи, а от друга съм аз – едва завърших гимназия, бях в „Спасители на плажа“, защитавам правата на животните, имам голдън ритрийвър, не знам какво още да кажа…

Дори не знам как се озовах в този свят. Понякога просто се хвърлям в неща, които са наистина вълнуващи… „Почувствай страха и го направи въпреки това“ отдавна е мое житейско кредо. Така оставаш млад. Продължавай да се учиш, остани смел, опитвай нови неща. Наистина усещам нужда да опитвам интересни неща, с които да привличам вниманието на хората. Така стигаш до личности на неочаквани места. Просто искам да помагам“.

Активистите, с които съм се срещала в Европа, правят политиката отново секси. Фактът, че един гръцки икономист – Янис Варуфакис, и един хърватски философ – Сречко Хорват, са се кандидатирали за евродепутати в Германия, показва, че тези избори не са за националните политики, а за бъдещето на Европа като такава. Радвам се да видя, че в Европа най-после има движение, което страстно се противопоставя както на засилващите се десни популисти, така и на бездарния истаблишмънт, който води Европа към все по-дълбока криза – от остеритета до икономиката на дълговете, от шокиращо ниските инвестиции в зелени технологии и инфраструктура до разсипването на планетата заради интересите на изкопаемите горива. Европа би трябвало да е лидер в спасяването на планетата“.

Андерсън също така защитава протестите на „жълтите жилетки“:

„От самото начало заявих, че би трябвало да говорим и за държавното насилие, за истинските причини за протестите, най-вече поради факта, че върху бедните се хвърля бремето да плащат за т.нар „зелен преход“ (данъка върху въглеродните емисии). След месеци на постоянни протести, вместо да предложи така нужният Зелен нов курс, който би подсигурил работни места и пълен преход към зелена енергия, Еманюел Макрон прокарва закон против „бунтовете“. Накъде отива демокрацията в Европа?“.

За професионалния активизъм и даренията за Нотр Дам

Андерсън казва, че е уредила живота си финансово, така че може да посвети цялото си  време на активизъм, но осъзнава, че не всеки може да направи същото. Тя изтъква, че един от проблемите на активизма и протестите е, че хората на пълен работен ден нямат необходимото време, за да се ангажират много с такива неща. Това означава, че често активизмът се оказва занимание само за богати и привилегировани типажи, което на свой ред води до положението, че не се протестира по много широк диапазон от проблеми.

Поради това Андерсън подготвя проект, наречен „Tenure“ (наемане) – разклонение на благотворителната ѝ фондация за защита на правата на животните, който цели да се помогне на по-разнообразни групи хора да се заемат с активизъм.

„Ще търся по трима активисти годишно – мисля че мога да си позволя само толкова в момента. Но целта ми е да стигна до десет активисти годишно, чиито заплати да плащам в период от десет години, така че те да могат да развиват дейност. Определено е трудно да се прехранваш като активист. Трябва да храниш семейството си, така че се нуждаеш от работа. Но това си е работа!

Така че трябва да намеря пари за фондацията си, за да финансирам този проект. Това е много трудно и неприятно занимание. Много мразя гала вечерите за събиране на средства, винаги ми е изглеждало като пилеене на пари да се организират такива партита“.

Наскоро тя обаче присъства на такава гала вечеря, организирана от футболния отбор „Олимпик“-Марсилия за помощ на деца в неравностойно положение. Всичко е вървяло добре, докато собственикът на отбора неочаквано обявил, че 100 000 евро, събрани чрез продажба на подписана китара на Брус Спрингстийн, няма да отидат за децата, а за реконструкцията на Нотр Дам – проект, за който вече са събрани над един милиард долара дарения.

„Да организираш цялото събитие заради децата, и да направиш това? Той всъщност го направи заради аплодисментите – защото можеше да дари тези пари и тайно, нали? Нямаше нужда да го обявява. Това е толкова неадекватно! Седя там и си мисля – дори самата сграда Нотр Дам сигурно би предпочела да даде парите на децата! Така че това ми се видя много странно. Тези 100 000 евро биха могли да се от голяма полза за местните хора в Марсилия“.

След това Андерсън излива разочарованието си в Twitter и заявява, че ще пише на Брус Спрингстийн, когото познава лично, да каже къде би предпочел да отидат парите.

За „антифеминизма“

През декември Андерсън публикува серия туитове, насочени към италианския вицепремиер Матео Салвини, в които изрази притеснение, че Италия се е запътила отново към фашизма. Салвини отговори с шовинистични подхвърляния, че я е предпочита повече в банския костюм от „Спасители на плажа“. Какъв извод си е направила тя от този отговор?

„Не е шокиращо. Сигурна съм, че той е бил много объркан. Но това показва още колко работа има да свършим, за да смажем патриархата“.

Човек може да предположи, че след като говори за „смазване на патриархата“, тя е напълно отдаден член на бригадата #MeToo и би посветила част от активизма си на това движение. Особено като човек, който прекарва толкова много време сред левия елит. Но тя не е. В миналото се е определяла като „антифеминист„, но изглежда, че не е толкова антифеминист, колкото критик на определен бранд феминизъм, който се разпространява из западните общества през последните пет години.

В тази връзка тя ни разказа за това как са я възпитали нейната майка и пралеля:

„Извадих голям късмет, че ме отгледаха такива невероятни жени – толкова пълни с живот и романтика, обичащи мъжете и обичащи това, че са жени. Сега го има този феминизъм от третата вълна, който намирам за малко скучен, както и това движение #MeToo, което смятам за добро, но също така за малко парализиращо. Вярвам повече в действията, отколкото в хаштаговете. Трябва да сме сигурни, че освен говоренето също така и правим нещо“.

Макар да харесва Twitter като платформа за разпространяване на идеи, изглежда Андерсън е предпазлива по отношение на социалните медии и технологиите като цяло:

„Културата, оформила се около Instagram и Twitter, втълпява, че стойността ти се определя от това колко последователи имаш… младите хора не се нуждаят от това, да не говорим за опасността да показваш на хората къде се намираш и т.н. Това е игрална площадка за хищници. Това, както и  Uber, ме изнервя“.

Тя е скептична и по отношение на парите:

„Може да прозвучи малко като Стар Трек, но Аз вярвам, че един ден парите няма да съществуват и добрите дела ще бъдат капитала на човека“.

„Парите са дълг, и хората се нуждаем от различни отношения с парите и икономиката…“.

Те се оказва и защитник на радикалната моногамия:

„Нуждаем се от чувствена революция. Днес радикалното е да се влюбиш. Остави телефона и плейстейшъна, спри да гледаш порно. Отиди да чукаш жена си. Това само по себе си може да спаси света. Любов, секс, романтика, емпатия“.

 

Оставете коментар