В категории:Анализи / Свят

Как калпавата журналистика и антируската пропаганда накараха Еквадор за запуши устата на Асанж

Вече месеци наред основателят на WikiLeaks няма връзка със света, а убежището му е застрашено. До тази ситуация се стигна благодарение на неверни и преувеличени твърдения, разпространявани от испанския вестник El País и други западни институции

Дългогодишният престой в тясното посолство има тежки последствия за здравословното и психическо състояние на Асанж. Снимка: Wikimedia Commons

Глен Гринуолд, М.К. Макграт, Intercept

На Джулиан Асанж е забранено да комуникира със света вече повече от два месеца. На 27 март правителството на Еквадор блокира достъпа до интернет на основателя на WikiLeaks и му забрани да приема посетители с изключение на адвокатите си. Асанж се намира в посолството на Еквадор в Лондон от 2012 г. Тогава той получи убежище заради страховете, че исканата екстрадиция в Швеция, където бе разследван за сексуални посегателства, може да доведе до пращането му в САЩ, където е преследван заради публикациите на WikiLeaks. От януари тази година Асанж официално стана еквадорски гражданин.

В резултат от скорошните действия на еквадорските власти Асанж – който отдавна е изявен коментатор на политическите дебати по цял свят – се оказа със запушена уста, и то от държава, която му е осигурила политическо убежище и чиито гражданин вече е.

Еквадор показваше воля да се противопостави на диктата на западните сили и отказваше да предаде Асанж, докато президент беше Рафаел Кореа – човек, който яростно защитаваше суверенитета на страната. Неговият наследник, Ленин Морено, обаче се показва като доста по-раболепен. Този манталитет, в съчетание със все по-горчивите спорове на Морено с Кореа, са основни фактори за новото враждебно отношение на еквадорското правителство към Асанж.

Повод за сегашната ситуация обаче станаха твърдения на медиите по отношение на Асанж, фокусирани върху предполагаемата роля на Русия във вътрешния конфликт в Испания за независимостта на Каталуния. Твърдения, които варират от много съмнителни до очевадно фалшиви. Кампанията за “изобличаване” на неспокойствието в Каталуния като заговор, подхранван от Кремъл, Асанж и дори Едуард Сноудън, идваше основно по линия на измамните твърдения на испанския ежедневник El País и крайно съмнителните данни на организацията Hamilton 68. Последиците от тези неверни и подвеждащи твърдения – тези реални “фалшиви новини” – са многостранни и тежки, не само за Асанж, но и за дипломатическите отношения между няколко държави.

По-рано тази година лекари, прегледали Асанж, констатираха, че здравословното му състояние се влошава опасно. Обичайно западните коментатори биха се надпреварвали да осъждат страна като Еквадор за това, че е блокирала комуникациите на един от собствените си граждани. Но тъй като в случая заглушеният е Асанж, когото те мразят, тяхната прочувствена преданост към свещените принципи на свободата на словото се изпарява.

(Правителството на Еквадор и адвокатите на Асанж винаги са уверявали, че той ще се качи на следващия полет за Стокхолм, ако шведските власти дадат гаранции, че той няма да бъде екстрадиран в САЩ. Макар шведската прокуратура да се отказа от обвиненията срещу Асанж през миналата година, назначеният от Тръмп директор на ЦРУ Майкъл Помпео се зарече да направи всичко възможно, за да унищожи WikiLeaks и да предотврати нови публикации, а британското правителство – съюзник на администрацията на Тръмп – възнамерява да арестува Асанж заради неявяване в съда, ако напусне сградата на посолството).

Появяват все все повече доказателства, че отрязването на комуникациите на Асанж с външния свят e вторичен продукт на сериозния дипломатически натиск, оказан върху новия еквадорски президент – натиск, който е напълно възможно да доведе до прогонването на Асанж от посолството. Натискът идваше от предишното испанското правителство и съюзниците му в НАТО, които бяха бесни, че Асанж е изразил критика към някои от репресивните действия за смазване на активистите, подкрепящи независимостта на Каталуния.

След като блокираха комуникациите на Асанж, еквадорските власти публикуваха изявление, в което се твърдеше, че публичните заявления на Асанж “поставят под риск” отношенията на Еквадор с други държави. Еквадорското правителство и преди е изразявало недоволство относно някои от политическите изявления и активности на Асанж, но явно чашата е преляла заради серия от туитове на Асаж, посветени на ареста на бившия президент на Каталуния Карлес Пучдемон в Германия.

Започвайки от септември миналата година, Асанж редовно коментира в Twitter темата за референдума за независимост на Каталуния. Тогава правителството на Еквадор разкритикува тези туитове и подчерта, че “еквадорските власти са напомнили на господин Асанж ангажимента му да се въздържа от изявления и активности, които могат да се отразят на международните отношения на страната”.

Но защо точно тези туитове за Каталуни, на фона на всички туитове на Асанж за политиката в други държави през последните пет години, доведоха до такъв отговор? И защо сега? Защо и как Западът успя да убеди толкова от гражданите си, че движението за независимост на Каталуния – което е източник на вътрешен конфликт в Испания от години – сега изведнъж е подхранвано от Кремъл, а Путин е в ролята на кукловода?

Отговорът на тези въпроси предоставя ярък пример за това как твърденията за “фалшиви новини“ и западната пропаганда и дезинформация могат да бъдат използвани като тактика за политическа манипулация. Обстоятелствата, водещи до текущите събития, се разпростират отвъд Джулиан Асанж, и разбирането им изисква познаване на политическата ситуация в Испания, Еквадор и Съединените щати, и как тези интереси се преплитат в случая на Асанж.

Напрежението между Еквадор и Асанж се върти около дебатите за независимостта на Каталуния. На 1 октомври 2017 г. автономният испански регион проведе референдум за независимост. Правителството в Мадрид обяви референдума за незаконен. Последваха протести и арести на каталунски активисти, както и изземване на бюлетини от страна на централните власти.

Насред кризата бившият испански премиер Филипе Гонзалес e поискал от най-мощния медиен конгломерат в страната, Grupo PRISA, който притежава El País, “да даде твърд отговор” на движението за независимост на Каталуния. Медийната корпорация се съобразява и насочва всичките си ресурси в съпротивата срещу отделянето на Каталуния. (След скорошната смяна на правителството в Испания ежедневникът побърза да смени и главният си редактор, което също може да служи за пример за стремежа на собствениците му да са в добри отношения с властта. Бел. прев.)

Скоро след това El País започва да представя каталунските активисти като маши на Кремъл. Вестникът публикува статия, в която се твърди, че не само Асанж, но и Едуард Сноудън помагат на руската пропагандна мрежа да разпространява “фалшиви новини” за Каталуния. El País продължи да повтаря тези твърдения, които бяха отразявани и от други антисепаратистки организации като испанския тинк-танк Elcano Royal Institute, Лабораторията за цифрови разследвания към Атлантическия съвет и организацията StratCom към НАТО.

След като El País прие тези фантастични обвинения – че Асанж и Сноудън са помагали на Кремъл в насърчаването на каталунския сепаратизъм – те започнаха да бъдат цитирани и представяни пред законодателните органи в Испания, Великобритания и САЩ. Макар тези обвинения да бяха приемани сериозно, те – подобно на много други твърдения за “фалшиви новини” и чуждестранни пропагандни кампании – не бяха критично проверявани и журналистически потвърдени, и са подкрепяни от много малко доказателства.

Когато биват притиснати, мнозина от разпространяващите тези твърдения признават, че няма категорични доказателства за руска правителствена намеса по време на референдума в Каталуния. Единственото, което успяват да посочат, е обикновено новинарско отразяване в RT и Sputnik.

Тази размяна на реплики от изслушване за “фалшивите новини” в британския парламент може да служи за илюстрация на това:

Иън Лукас, депутат от Лейбъристката партия: Вашите доказателства показват ли, че руското правителство се е опитало да повлияе на резултата от референдума в Каталуния?

Мира Милошевич от института Elcano: Не. Смятам, че руското правителство не е търсело някакъв конкретен резултат от референдума. Нямам доказателства, и мисля, че…

Иън Лукас: Простете, но за мен това е важен въпрос

Иън Лукас: Така е, но има всякакви хора – в социалните мрежи съм атакуван от хора, които имат връзки на различни места. Да кажеш, че руското правителство се опитва да се намеси в референдума в Каталуния е сериозно обвинение. Ние се интересуваме от доказателствата. Това е на което държа да получа отговор. Смятате ли, че руското правителство иска да определи изхода от референдума в Каталуния?

Франсиско де Боржа Лашерас от Европейския съвет по чуждестранни отношения: Както казах, нямаме конкретни доказателсва.

Иън Лукас: Това “не” ли означава?

Франсиско де Боржа: Това означава “не знаем”

Въпреки това – както се случва с много западни проблеми в последно време – те продължават да описват конфликта в рамките на тезата за руска пропаганда, защото, както сами признават, не могат да проумеят защо има напрежение в Испания, освен ако то не е операция на Кремъл. Както Мира Милошевич заяви пред Комисията по национална сигурност на Испания: Сложността, комбинативността и координацията, появили се по едно и също време, се нуждаят от координация на правителствен актьор или нещо близо до това”.

Обвиненията, че онлайн подкрепата за каталунската независимост е руски заговор, предвождан от Асанж и Сноудън, се превърна в широкоразпространено вярване. От самото си зараждане тази идея се основава най-вече на нескопосания сайт за следене на “руски ботове”, наричащ се Hamilton 68, който е поддържан от “Алианс за запазване на демокрацията”. Групата претендира, че проследява “активността на 600 акаунта в Twitter, свързани с руското влияние в интернет”.

Това, че темата за Каталуния е била популярна сред предполагаемо про-кремълските акаунти, следени от Hamilton 68, бе представено от El País като “категорично доказателство” – забележете, категорично – че “тези, които мобилизират армията от про-руски ботове са избрали да се фокусират върху каталунското движение за независимост”.

Съмнителността на Hamilton 68 обаче е очевидна от самото му зараждане. Тази нова организация е създадена от хора, имащи възможно най-лошата слава за разпространение на лъжи и милитаризъм във Вашингтон: консерваторът Бил Крисъл, бивши служител на ЦРУ, ястреби от Републиканската партия и неоконсерватори от Демократическата.

Дори още по-лошо, Hamilton 68 бяха и продължават да бъдат изключително непрозрачни за методологията си, и дори отказват да посочат кои профили са определили като “промотиращи руското влияние в интернет”. Нарочените профили включват не само такива, които “открито декларират, че са про-руски или свързани с руското правителство”, но също така и “акаунти, поддържани от хора по целия свят, които усилват про-руски теми, независимо дали съзнателно или не”. (Често етикетът “про-руски” включва всякакво несъгласие с ортодоксалните разбирания за външната политика на САЩ, изповядвани от неоконсерваторите и кадрите на ЦРУ, създали групата).

Въпреки всички тези ярки причини за скептицизъм, медиите в САЩ поглъщат твърденията на тази чисто нова, съмнителна организация за това какво правят “руските ботове” – без йота на критичност или съмнение. Заглавие след заглавие биват произвеждани на основата единствено на твърденията на една сенчеста група хора. Както журналистът Мат Таиби отбелязва в своя статия в Rolling Stone – “все по-често декларациите на този сайт се превръщат в заглавия на първа страница на вестниците”.

Правдоподобността на Hamilton 68 обаче все по-често започва да бъде поставяна под въпрос. Журналисти и изследователи многократно се регистрирали неверни истории, основаващи се на данните на Hamilton 68, разследвали са намесата на силно идеологизирани личности в разработката на сайта, и са изказвали съмнение за “секретната методология”, и най-вече странният отказ да бъдат разкрити 600-те акаунта, на който се основават данните. В допълнение към това някои критици изтъкват, че наративът за руските ботове и тролове все повече се използва като инструмент за дискредитиране на различни легитимни политически движения по целия свят.

Често позоваващите се на Hamilton 68 медийни материали, раздухващи истерията за руския контрол върху Запада, показват неразбиране какво може и какво не може да се извлече като извод от тези данни. Медийните злоупотреби и повърхностното разбиране на тези данни накараха дори един от основателите на Hamilton 68 да изрази раздразнение заради неверните заключения, които се тиражират. “Донякъде е изнервящо, защото понякога хората излизат с някакви твърдения, и ние трябва да им казваме – данните не показват това, погледни ги пак”.

Погрешното разбиране на инструментите за анализ на социалните медии е обичаен проблем при отразяването на темата за фалшивите новини и може да доведе до погрешни заключения с реални политически последствия. Един учебникарски пример за това е твърдението на El País, че “подробният анализ на 5000 от последователите на Асанж в Twitter, предоставен от TwitterAudit, разкрива, че 59% от тях представляват фалшиви профили”.

Това твърдение на El País е очевидна измама. Подобна оценка е изцяло погрешна, защото данните се отнасят за неактивен акаунт, който не е публикувал нищо. Асанж създава личен профил в Twitter преди години, но започва да го използва чак след 14 февруари 2017 г. Но данните на Twitter Audit, използвани от испанския вестник за необичайното твърдение, че последователите на Асанж са предимно ботове, са от февруари 2014 г. – три години преди този профил да публикува каквото и да е.

El Pais използва архаични данни, за да вади меко казано неточни твърдения за текущото положение с последователите на Асанж. След като прави нова оценка на последователите на @JulianAssange на 24 ноември 2017 г., Twitter Audit заключава, че 92% от последователите му са реални. Останалите 8%, за които се твърди, че са ботове или фалшиви, представляват сравнително нисък процент спрямо средните нива. Скорошни проучвания показват, че между 9 и 15 на сто от потребителите на Twitter представляват ботове.

Това е сравнително нисък дял и спрямо профилите с много последователи. Twitter Audit например изчислява, че 25% от последователите на El País, 17% от последователите на Барак Обама, 27% от последователите на Доналд Тръмп и 48% от следващите Еманюел Макрон може да са фалшиви акаунти. Инструменти за анализ на социалните медии като Twitter Audit обичайно предлагат само грубовати евристични оценки, които са безсмислени, ако се извадят от контекст.

Коректното интерпретиране на подобни данни изисква не само щателно изследване на данните и разбиране на ограниченията на тези инструменти, но и сравнение с познати еталони от научни изследвания и методи за контрол.

Един пример за използвания погрешен методологичен подход е твърдението на El País и DFRLab, че един конкретен туит на Асанж се е разпространил съмнително бързо. На 15 септември Асанж туитва следното: “Призовавам всички да подкрепят правото на Каталуния на самоопределение. Не трябва да се позволи на Испания да нормализира репресивните действия, с които иска да спре гласуването”.

El País твърди, че “в случая този туит на Асанж, подобно на много от съобщенията му в социалната медия, получава 2000 ретуитвания в рамките на един час и постига максималното си разпространение – 12 хил. споделяния – за по-малко от ден. Фактът, че този туит става популярен толкова бързо е доказателство за използването на ботове, или фалшиви профили, програмирани просто да повтарят автоматично определени съобщения”.

Твърдението, че темпът на споделяне на туитове трябва да се ускорява постепенно може да изглежда логичен на пръв поглед, но нито El País, нито DFRLab цитират изследвания за тази динамика. Всъщност поне едно изследване по темата е установило, че тези интуитивни хипотези за ретуитването са погрешни. Резултатите от проучването показват, че “половината ретуитвания се случват в рамките на час, а 75% – за по-малко от ден”. В случая с този конкретен туит на Асанж, само една шеста от споделянията са дошли през първия час.

Общото разпространение на този туит също е нормално в сравнение с другите изказвания на Асанж в социалната мрежа. За периода 1 август-12 декември 2017 г. всеки туит на Асанж е бил видян средно от 232 249.63 души. Конкретното съобщение, разследвано от El País, е получило 761 410 импресии (толкова пъти е бил показан в новинарския поток на други потребители на мрежата). Това е по-високо от обичайното, но не и непропорционално. Най-популярните туитове на Асанж редовно достигат 3-4 млн. импресии – 4 до 6 пъти повече от туита, който според El País трябва да е бил усилен от ботове.

Калпави твърдения от този сорт биха могли да бъдат избегнати, ако журналистическото отразяване на “фалшивите новини” се опитва да следва някакви елементарни емпирични методи – или поне основните норми на логиката. Когато се твърди, че нечие поведение е необичайно, трябва да се проверява дали наистина става въпрос за нещо отвъд обичайното. Особено важно е да бъде използвана валидна методология, когато се отразяват предполагаемо “фалшиви новини”, тъй като заблуждаването на публиката поради грешки или преувеличения може да доведе до ескалация на политическото напрежение. Иронично, измамническите опити да се идентифицира напастта на Фалшивите Новини, подобно на пробутваните от El Pais, лесно могат да се трансформират в разпространение на Фалшиви Новини. (Цялостен доклад с по-подробни данни за тези твърдения наскоро бе представен пред британската Комисия по фалшивите новини от един от авторите на тази статия – Макграт).

Рецитирането на твърдения, съвпадащи с често повтаряни наративи – например за руската намеса в разнообразни западни проблеми – не бива подлагано на базиран на фактите анализ. Една от най-неиздържаните методологически тактики е описването не само на медии като RT и Sputnik, но и на всеки, който е цитиран или дори ретуитнат от тях, като помагащ за разпространението на руската държавна пропаганда. При изслушването пред британската комисия за фалшивите новини Давид Аландете от El Pais заяви, че “RT и Sputnik са в центъра на това. Асанж и Сноудън са много удобни източници за тях; Всичко, което Асанж каже, се цитира в заглавие”.

Асанж е споменаван много пъти в материали на RT и Sputnik за Каталуния, но историите, в които се цитира Асанж, представляват съвсем малка част от статиите и дискусиите на тези медии за политическите събития в Испания. Анализ на материалите на RT и Sputnik – на основата на техните туитове и на данните на Media Cloud – показва, че в едва между 1 и 3 процента от историите им за Каталуния се споменава Асанж. Освен това повечето от тези споменавания са свързани с изолирани събития и цитати, а не с цялостното отразяване на ситуацията в Каталуния от страна на RT и Sputnik.

Доста е иронично, (като се имат предвид твърденията за ботове и тролове, разпространяващи послания за независимостта на Каталуния), че съществуват ясни доказателства, че ботове в Twitter наистина са разпространявали съобщения за кризата в Испания – само че това не са били про-руски ботове, а разпространяваната от тях пропаганда се е противопоставяла на каталунската независимост. Това съвсем не би бил първият случай, в който западни правителства и техни съюзници са хващани, че използват фалшива онлайн активност, за да разпространяват своя пропаганда. Малцина западни коментатори обаче се вълнуват от подобни практики, освен ако Русия или някой друг съперник на САЩ го прави.

Каквото и друго да е вярно, изглежда манипулации с ботове са били използвани и за разпространение на антикаталунски послания в съответствие с линията на властите в Мадрид. На 11 септември 2017 г. профилът @marilena_madrid публикува връзка към статия, публикувана няколко месеца по-рано от испанската медия ABC. Статията е посветена на липсата на легитимност на Пучдемон пред европейските институции – ключова теза на централните власти против независимостта. Този туит на @marilena_madrid е споделен над 15 000 пъти, но е “харесан” едва 99 пъти.

Изследователи, занимаващи се със засичане на ботове в Twitter, са открили, че те често могат да бъдат разпознати по подобна драстична разлика между споделянията и харесванията. Разглеждайки данните от 30 популярни автоматизирани акаунта в Twitter, те са установили, че само един от тях има съотношение между “харесвания” и споделяния от 1 към 1, само още един има съотношение от 0.2 а при огромното мнозинство е по-малко от 0.1. Подобна е ситуацията със съотношението между последователи и последвани при тези акаунти – само при два от тях то доближава 1:1, което наподобява реципрочност, типична за акаунти с реални хора зад тях.

За разлика от туитовете на Асанж, които имат средно съотношение на “харесвания” спрямо споделяния от 1.14 – което показва, че те са разпространявани преимуществено от реални потребители – въпросният антикаталунски туит на @marilena_madrid има съотношение от едва 0.0062. Голяма част от споделянията на това съобщение идват от акаунти с безсмислени имена като @M9ycMppdvp5AhJb, @hdLrUNkGitXyghQ, и @fQq96ayN3rikTw, което също сочи, че те може да са ботове.

Повечето от тези акаунти, както и самият @marilena_madrid, изглежда не са станали обект на чистките в Twitter. За съжаление не е възможно да бъдат видени данните за изтритите акаунти, освен за архивирани и кеширани страници, така че възможностите да се проучи подробно въпроса са ограничени. Не е възможно да се направи оценка дали става въпрос за отделен индивид, който е промотирал туитовете си с ботове, дали е част от стратегията на ABC да разпространява съдържание в социалните мрежи, или става въпрос за пропагандна кампания, организирана на държавно ниво. Въпреки това, този случай е пример защо е нужен по-многостранен анализ кой реално използва кампании с ботове, за да пропагандира нещо на публиката.

Много е вероятно да се намерят и реални руски ботове, разпространявали съобщения в подкрепа на каталунската независимост – мащабът на това обаче бе силно преувеличен от El Pais и много други западни институции. До степен, че изглежда като фалшификация.

По всичко изглежда, че тези неподкрепени с факти обвинения за разпространяване на дезинформация за референдума в Каталуния са използвани като инструмент за политическа манипулация в случая на Асанж. Ако наистина е така, то тази стратегия явно работи. Ескалацията на търканията с Испания, която има силни дипломатически връзки с Еквадор, заплашва убежището на Асанж по начин, по който дългогодишният натиск от страна на САЩ и Великобритания не успя. Взаимното пресичане на тези проблеми доведе до бързо влошаване на дипломатическата ситуация, и това поне отчасти се дължи на неверни или преувеличени твърдения за разпространение не дезинформация. Така Еквадор се оказва принуден да избира между поддържане на отношенията с други държави и поддържането на убежището на Асанж.

Този модел на събитията не е специфичен за Джулиан Асанж, Еквадор, Испания или която и да е друга държава. Това е глобален, системен проблем. Тази ситуация представлява учебникарски пример за това какво се случва, когато политическото напрежение около вътрешни разделения, в конкретния случай Испания и Каталуния, се натрупват и достигат до точка на пречупване. След това хората се опитват да си обяснят случилото се, което виждат като несправедливо, и заключват, че някакви външни сили са се намесили, за да създадат проблематична ситуация, като разпространяват пропаганда и дезинформация.

Този наратив се разраства и измества фокуса далеч от вътрешните проблеми и разделения, като обединява хората срещу нов, външен враг – по същия начин, по който патриотизмът изисква по време на война. Тези настроения могат да бъдат експлоатирани като тактика за манипулация от хора, преследващи свои цели, както и като коз за натиск върху външни играчи. Това също така е изключително ефективен способ за стигматизиране на всякакво вътрешно недоволство като съюзено, ако не и дори контролирано от чуждестранен злодей. Междувременно вътрешното напрежение продължава да се натрупва и конфликтите ескалират, тъй като реалните причини за тях са игнорирани за сметка на привлекателни, опростенчески, самодоказващи се сюжети за чуждестранна намеса.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар