В категории:Анализи / Свят

Как Тръмп тласка света към ядрена надпревара

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег не ограничаваше само оръжейното съревнование между САЩ и Русия – той спираше разпространението им по целия свят

Снимка: Wikimedia Commons

Сара Бидгууд, Foreign Policy

Администрацията на Тръмп изпълни заплахите си и започна процес по изтегляне от Договора за ликвидиране на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г. между Съединените щати и Русия. Много коментатори изтъкнаха, че това е късогледо решение. Изтегляйки се от договора, администрацията на Тръмп елиминира всякакви последствия от предполагаемите нарушения на Москва и позволява на Русия да разполага колкото си иска ракети със среден обсег. Решението на президента Тръмп да изхвърли правилника, вместо да се опита да го прилага, тласка САЩ и Русия към нова ядрената надпревара и крие сериозни рискове за международната сигурност.

Но има още един аспект от прекратяването на споразумението, който не получава такова внимание, но е не по-малко опасен: това подкопава глобалните усилия за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия в страни, които все още не разполагат с такива. Като инструмент за контрол над въоръжението, този договор имаше ефект не само върху ядрените възможности на подписалите го държави. В продължение на над 30 години той бе и тиха част от международния режим за неразпространение.

Тази мрежа от договори, неформални споразумения и институции, ограничаващи разпространението на ядрени оръжия, често се описва с архитектурни термини: здание, поддържано от изхабени, но все пак устойчиви колони. Реално обаче режимът за неразпространение представлява сложна и преплетена мрежа, която прилича повече на паяжина – тя е по-силна от съставните си части, но вероятно ще се разпадне, ако отделните нишки започнат да се късат.

Вероятно най-важната нишка е дългогодишната традиция на близко сътрудничество между Вашингтон и Москва по ядрените въпроси. Договорът за оръжията със среден обсег бе резултат от тези съвместни усилия, както и Договорът за неразпространение на ядрените оръжия от 1968 г., Групата на ядрените доставчици, Международната агенция за атомна енергия и други защитни механизми.

Партньорството между САЩ и СССР за неразпространение на ядрени оръжия оставаше неприкосновено дори по време на най-лошите моменти на Студената война, отчасти благодарение на редовното взаимодействие на щатските и съветски официални лица по линия на съществуващите договори и рамки. Както показва историята, самите разговори, независимо от резултата им, изграждат доверие и лично разбирателство, които поддържат сътрудничеството живо, когато настъпят тежки времена.

От тази гледна точка смъртта на договора не е само симптом на дълбоката криза между две ядрени сили, но и допринася за задълбочаването ѝ. Този срив означава изчезването на един официален канал за комуникация между руснаци и американци в момент, в който са останали твърде малко други опции. Специалната комисия за проверка – механизмът за решаване на спорове в рамките на договора – е провела 30 срещи до първите години на новия век, но през последните години използването ѝ бе крайно недостатъчно. Комисията представлява естествен терен за решаване на обвиненията в неизпълнение на клаузите и би могла да спомогне за възстановяване на отношенията. Но тази възможност отпадна заедно с излизането от договора.

Важността на руско-американското сътрудничество по ядрените въпроси означава, че денонсирането на този договор ще се отрази и на други части от режима за неразпространение. Мнозина експерти отбелязват, че договора Нов СТАРТ (СНВ-III) – последният бастион на двустранният контрол над въоръжението – вероятно е най-застрашен. Споразумението от 2010 г. ще изтече след две години, но може да бъде удължено с още пет, ако и двете страни са съгласни.

Окуражената след изтеглянето си от другия договор администрация на Тръмп обаче може да отхвърли тази възможност и да предпочете свободата да търси максимална гъвкавост за военните си възможности. Ако това се случи ще последва ядрена надпревара, която би могла да тласне държави като Иран, Саудитска Арабия и дори Германия, които сега са се отказали от създаване на собствен арсенал, да преосмислят позицията си.

Избягването на подобен сценарий бе една от основните причини за договарянето на двете споразумения. Подобно развитие би било особено опасно в момент, в който не съществуват законово обвъзрзващи инструменти за забрана на ядрените тестове. Този въпрос също има пряка връзка с изтеглянето на САЩ от договора за ракетите със среден обсег и причините да го направи. Празнината би трябвало да бъде запълнена от Договора за всеобхватна забрана на ядрените тестове, но САЩ отказват да го ратифицират. Опонентите на този договор във Вашингтон настояват, че той не е в интерес на страната и често се позовават на отдавна опровергани истории за тайни руски тестове.

Подобно на администрацията на Обама, управлението на Тръмп е убедено, че Русия е нарушила договора за ядрени ракети със среден обхват. Но изхвърлянето на споразумението, вместо да бъде използвана комисията за проверка, за да се адресират тези обвинения (както и руските опасения за спазването на договора от страна на САЩ), само налива вода в мелницата на митовете, че Москва е хроничен нарушител и проверките не вършат работа. Това убеждение ще е трудно за опровергаване, дори ако през 2020 г. на власт в САЩ дойде администрация, която иска да ратифицира договора за забрана на ядрени тестове.

Произтичащите от решението на Тръмп сценарии ще отслабят цялостния режим на контрол и могат да накърнят надеждността на крайъгълния камък на този режим – Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1968-ма. Подписалите това споразумение ядрени държави се съгласяват да прекратят ядрената надпревара и да работят за разоръжаване, а неядрените страни се ангажират да не придобиват такива оръжия. Валидността на тази сделка бива подлагана на съмнение от десетилетия, включително от тези, според които темпът на ядрено разоръжаване е неприемливо бавен. Това схващане само ще се подсили от отмяната на договора за ракетите със среден обсег, което изглежда като голяма стъпка назад в контрола над въоръжаването.

През 50-те години, след подписването на договора за неразпространение, страните по него са вкарвали допълнения,изясняващи задълженията на ядрените държави. През 1995 г. например те посочиха “решителните усилия за систематично намаляване на ядрените оръжия в глобален мащаб” като условие за неограниченото удължаване на срока на договора.

Денонсирането на договора за ракетите със среден обсег и последствията от това обаче представляват демонстрация, че ангажиментите на ядрените държави не се изпълняват. Тези реалности едва ли ще останат незабелязани при преговорите за подновяване на Договора за неразпространение през 2019 и 2010 г. Хвърлянето в кошчето на единия ядрен договор може да накара някои страни да заключат, че ангажиментите по другия спокойно могат да бъдат игнорирани, особено ако политическата обстановка не е благоприятна за придържането към тях.

Всичко това ще отслаби контрола върху разпространението на ядрени оръжия в момент, в който повече от всякога е нужно този контрол да бъде силен. Трудностите в разговорите за севернокорейската ядрена програма, бавният разпад на иранската ядрена сделка, изоставането на договорите от развитието на потенциално дестабилизиращи нови технологии, както и военизирането на нетрадиционни пространства като космоса и интернет, създават проблеми, чието успешно решаване ще изисква пълен набор от инструменти. Необходими са както стабилни ангажименти от страна на САЩ и Русия, така и силен контрол над въоръжението – но отмяната на договора показва недостиг и по двата показателя. Тъжната ирония е, че запълването на празнината, оставена след денонсирането на договора, ще изисква много повече политическа воля, отколкото би била необходима за запазването му.

Повечето притеснения от излизането от договора са разбираемо концентрирани върху ефектите от разпространението на ракетно въоръжение, отношенията на САЩ с НАТО и дали е възможно да бъде договорен заместител с участието на Китай. Това са все валидни опасния, но е важно да осъзнаем колко по-мащабни ще са последствията от премахването на този договор, особено по отношение на разпространението на ядрените оръжия. Международната общност, експертите и политиците трябва да започнат да се подготвят за ефекта на доминото, който ще последва. Последствията имат потенциал да са много по-значителни и всепроникващи, отколкото се очаква.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар