580 800 души са потърсили убежище за първи път в Европа през 2018-та, като едва 0.4% от тях или 2 465 са сторили това в България, сочат обобщени данни на Европейската статистическа служба (Евростат), публикувани на 14 март.
Спрямо година по-рано има намаление с 11% на търсещите убежище – през 2017-та за първи път на територията на Европа международна закрила са потърсили 654 600 души. Броят на хората, които са потърсили закрила в Европа през миналата 2018-та година е повече от два пъти по-малък от пика през 2015-та година, когато са 1 256 600.
Сирийците (80 900), афганистанците (41 000) и иракчаните (39 600) са най-големите по произход групи хора, които продължават да бъдат основните търсещи убежище. Заедно те формират около 30% от общия брой на хората, които за първи път кандидатстват в Европа за убежище. Следват около 25 000 пакистанци, 23 000 иранци, 22 000 нигерийци, 22 000 турци и също толкова венецуелци, 19 000 албанци, 18 000 грузинци, 15 000 жители на Еритрея, 13 000 на Гвинея и т.н. (любопитното е, че Албания е член на НАТО и кандидат-член на ЕС, а Грузия е кандидат-член на НАТО). Изброените, заедно със сирийците, афганистанците и иракчаните формират 12-те най-големи групи чужденци или 59% от всички, а останалите около 230 000 души или 41% са от множество други държави, сред които Бангладеш, Сомалия, Колумбия, Судан, Мароко, Палестина, Конго, Мали, Украйна, Армения и други, сред които дори Русия.
Общо 11 650 са руснаците, които през 2018-та са потърсили убежище в Европа, като от тях 3940 са в Германия, 2560 във Франция, 1600 в Полша, 670 в Австрия и т.н., а петима са сторили това у нас.
В България най-голям е броят на търсещите убежище от Афганистан, които представляват 43% от общия брой или 1065 от 2465. 620 (25%) са от Ирак, а 495 (20%) от Сирия. 160 са от Пакистан, 35 от Иран и 90 души от други държави. Година по-рано, през 2017-та, потърсилите убежище у нас са били 3470 или 29% повече.
Най-много са постъпилите молби за убежище в Германия – 161 900 кандидати, което е 28% от всички. Следват Франция (110 500 или 19%), Гърция (65 000 или 11%), Испания (52 700 или 9%), Италия (49 200 или 8%) и Великобритания (37 300 или 6%). Сред страните с повече от 5000 души търсещи убежище, най-голям е ръстът в Кипър (70% или 4100 повече), а най-голямо намаление има в Италия с 61% (или 77 400 души по-малко), Австрия (49% по-малко) и други.
Евростат изчислява и какъв е делът на търсещите убежище спрямо населението на приемащата страна. В България към 1 000 000 души население са потърсили убежище 350 души. По този показател най-голям е броят на търсещите убежище в Кипър – 8805 към 1 милион, пред Гърция (6051), Малта (4276) и Люксембург (3694). Най-ниски са нивата в Словакия (28 искания за убежище към 1 милион), Полша (63), Унгария (65), Естония (68), Латвия (91) и други. Общо на всеки един милион от цялото население на ЕС са потърсили убежище малко над 1100 чужденци от държави извън съюза.
878 600 са общо молбите за убежище в края на 2018-та, което включва и по-стари заявки. Това са заявленията, които все още са в процес на разглеждане от националните органи в края на референтния период, уточняват от Евростат. В края на 2017-та картината е малко по-различна – тогава има 927 000 актуални молби. Най-много от молбите в края на 2018-та чакат за разглеждане в Германия – 384 000 или 44% от всички, следва Италия със 103 000 или 12%, Испания със 78 700 или 9%, Гърция – 76 300 или 9%.
Що се отнася до решенията по молбите, през 2018-та година 37% от първоинстанционните решения за убежище са дали положителен резултат за техните заявители. Положителните решение се делят на няколко групи – статут на бежанец, статут на временна закрила или разрешение за престой по хуманитарни причини. Около 56% от позитивните решения са за статут на бежанец. Такъв са получили около 122 000 души през 2018-та, 63 000 са получили временна закрила, а 33 000 – разрешение за престой по хуманитарни причини или т.нар хуманитарен статут.
Най-голям процент одобрения има в Ирландия – 86% и Люксембург – 72%. На обратната страна са Франция, Естония, Испания, Латвия, Полша и Чехия, които регистрират откази в между 71% (Франция) и 89% (Чехия) от случаите. В България отказите са около 65%.
Най-актуалните налични данни за общия броя на лицата от други държави в ЕС сочат, че към 1 януари 2017 г. броят на лицата, пребиваващи в държава — членка на ЕС, с гражданство на държава извън ЕС, е бил 21,6 милиона, което представлява 4.2% от населението на ЕС-28. Към същата дата в различните страни-членки са живеели 16,9 милиона души с гражданство на друга държава от съюза.
Що се отнася до държавата на раждане — към 1 януари 2017 г. в държави — членки на ЕС, са живеели 36,9 милиона души, родени извън ЕС и 20,4 милиона души, родени в държава-членка на ЕС, различна от тази, в която пребивават.
Междувременно на 12 март Евростат публикува данни за броя на ражданията в държавите-членки на съюза, които са малко над пет милиона. Числата са обобщени за година по-рано – 2017-та – като показват, че в рамките на 28-те държави в ЕС са се родили около 5 075 000 бебета. От тях 63 955 са родените деца в България.
