В категории:България

Държавата излови едва 8 млн. лв. неплатени заплати

Време е за поставяне на еретичен въпрос – защо собственици на фирми, които не плащат възнаграждения на служителите си, не отговарят с личното имущество при погасяване на дълговете?

През септември 2017 г. ощетени работници протестираха пред Народното събрание. Те бяха причина за гласуваните от парламента законодателни промени.

6083 българи през 2018 г. са се обърнали за помощ към Фонда за гарантиране на вземанията заради неплатени от работодателя заплати на стойност около осем милиона лева. Тези и други данни станаха ясни преди няколко след изявление на социалния министър Бисер Петков в парламента. Някои от тях той съобщи лично, други са видни след проста калкулация.

Цифрите са любопитни, защото от края на март миналата година влязоха в сила законодателни промени, които целяха да улеснят достъпа на работници и служители до фонда. Така например Главната инспекция по труда (ГИТ) получи възможност да инициира производство по несъстоятелност за фирми,

забавили изплащане на възнагражденията на поне една трета от персонала

за повече от два месеца. Беше записано в нормативите, че правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Законодателните действия дойдоха след няколко драстични случая с фалирали търговски вериги, некоректни собственици на шивашки цехове и т.н. Повлияха и протести на ощетени хора пред Народното събрание.

Петков съобщи в рамките на парламентарния контрол подробни данни на база на проверките на ГИТ. Статистиката сочи, че през 2018 г. 70 предприятия, инспектирани заради забавяне на суми към персонала,

са се издължили, вместо да си имат съдебни проблеми

с процедурата по несъстоятелност. Установени са 27.3 млн. лв. дългове, от които са платени 19.3 млн. лв. Има обаче и фирми, които не са искали да погасяват заплатите. Те са 51, а ГИТ е подала искови молби за несъстоятелност. Броят на засегнатите работници и служители в тези предприятия е 1905. 20 дружества са обявени в несъстоятелност на първа инстанция. Специално по отношение на фонда Петков съобщи, че са платени 7.3 млн. лв. и те са отишли при всички подали заявление 6083 лица. Тоест молбите са на 100% удовлетворени като бройка. През 2016 г. заявление до фонда са подали 508 души, като платената сума възлиза на 1.7 млн. лв., а през 2017 г. – 480 души са поискали компенсации, платени са 717 000 лв.

В очите на Петков всичко това е хубаво.

Действията на ГИТ влияели дисциплиниращо,

а достъпът до фонда се улеснил. “Видно от тези данни, след приемането на законодателните промени, броят на лицата, които подават заявления до фонда, се е увеличил над 10 пъти, а сумата на изплатените гарантирани вземания – над 7 пъти в сравнение с предходните две години. Постигнато е по-доброто гарантиране на правата на работниците и служителите”, заяви той пред депутатите. Всичко това вероятно е така, но данните изискват допълнителен прочит.

Те касаят само проверените фирми. И статистиката като цяло засяга единствено работниците, които са се трудили легално и са тръгнали да си търсят правата. Знае се, че много хора и

огромни количества пари са в сивия сектор.

8-те милиона лева, установени като разлика между платени и дължими суми от работодателите, със сигурност са само част от неизплатените задължения за положен труд. В предишни години синдикатите изчисляха цифрата на 25-30 млн. лв. В крайна сметка Петков може да има повод за радост, тъй като нарастват платените или погасявани от фонда стари суми. Но тържеството не бива да е пълно. Цифрите всъщност показват, че преди влизането на законовите промени, положението е било още по-плачевно. И българите са се простили с милиони левове,

дадени като ангария

на некоректни работодатели дълги години.

Бисер Петков отдавна е в системата и е наясно с проблемите. Но няма човек, който да може да ги реши. Затова Петков, като всеки министър, предпочита да хвали, вместо да изрича неудобни истини. Снимка: Барикада

Цялата тази тема изисква да бъде повдигнат един ключов въпрос – докога собственици на фирми-длъжници няма да отговарят с личното си имущество при неплащане на заплати? Ако един човек има да дава пари на банка, тя ще му вземе всеки наличен лев. Ако този човек обаче има фирма и задлъжнее към работници, може спокойно

да си купува, яхти, апартаменти, коли

и да ходи на екскурзии до екзотични острови. Стотици са подобните примери.  Този въпрос обаче е еретичен. Всеки, който го постави, рискува да бъде линчуван от политици, бизнесмени, медии и експерти от всевъзможните пазарни институти. Но рано или късно свободно ще започне да се говори и по тази тема.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар