Депутатите от мнозинството в 44-тото Народно събрание са на път да нанесат тежък удар по надеждите на ощетени служители от фалиралите предприятия „Пикадили“, „Макс Телеком“ и други да си получат неизплатените заплати. Готвените от парламента промени, които трябваше да решат поне част от проблемите, най-вероятно ще влязат в сила чак от средата на следващата година. За почти всички актуални случаи това ще означава, че работниците няма да имат никакъв шанс да си получат парите.
Въпреки многобройните протести на ощетени служители, усилията по казуса на омбудсмана Мая Манолова, демонстрираната уж „готовност“ на депутати от всички парламентарни групи и проведените няколко заседания на Комисията по труда, социалната и демографска политика по темата, в крайна сметка с процедурна хватка и нелепо оправдание Народното събрание е на косъм да не свърши нищо полезно.
До момента, работници с неизплатени заплати от фалирал работодател можеха да се възползват от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – институция, създадена именно за да поеме задълженията към работниците на работодатели, които са обявени в несъстоятелност. Сегашният закон обаче гласи, че работниците могат да потърсят парите си от фонда, само ако са прекратили взаимоотношението си с фалиралата компания през последните три месеца преди вписването в Търговския регистър на решението за несъстоятелност.
Казано с други думи, ако дадена фирма не ви изплаща заплатата, а вие я напуснете, за да си намерите друга работа, трябва да се надявате цялата процедура по обявяване на тази фирма в несъстоятелност да свърши за не повече от три месеца след датата на вашето напускане. Това обаче почти винаги е невъзможно кратък срок, тъй като делата по несъстоятелност се бавят много повече. Така дори един ден съдът да обяви, че обявява фирмата в несъстоятелност, най-вероятно вие вече не попадате сред лицата, които имат право да си поискат неизплатени заплати от фонда, създаден специално за тази цел.
Едно от основните искания на служителите на „Пикадили“, „Макс Телеком“ и други, които проведоха редица протести през последната година, беше този срок да бъде увеличен от законодателя от 3 поне на 12 месеца. Това би позволило на тези ощетени работници, които имат да получават заплати за 2016 година и напускат закъсалите компании още в началото на 2017-та, да си вземат изработените пари чрез Фонда. Внесеният законопроект предвиждаше срокът наистина да се увеличи, но не на 12, а на 6 месеца.
След като последното заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика по темата беше проведено на 18 октомври – преди повече от месец – днес членовете ѝ се събраха по бързата процедура в средата на пленарния ден, от 11:30 часа, в почивката на работата на пленарната зала, за да довършат законопроекта за промени в Кодекса на труда, който уреждаше този и други въпроси. Важно е да се отбележи, че по традиция заседанията на парламентарните комисии не могат да се провеждат, докато тече пленарно заседание, поради което винаги започват след 14:00 часа. В много редки случаи, когато има необходимост нещо кратко да се приеме по най-бързия начин, председателите на съответната комисия могат да свикат такава в почивката на пленарното заседание, която трае не повече от 30 минути.
В присъствието на омбудсмана Мая Манолова, на „спешното“ заседание, те са приели окончателно на второ четене поправките, но са заложили, че законът ще влезе в сила чак от юли 2018 година. Това означава, че всички ощетени работници от началото на 2017 година няма да имат никакъв шанс да получат парите си, тъй като когато законът влезе в сила през лятото догодина, срокът им да потърсят парите си отдавна ще е изтекъл. Обяснението за това решение на депутатите е било, че Инспекцията по труда няма готовност да отрази промените, ако те влязат в сила веднага. Така макар уж законът да е променен в тяхна полза и под техен обществен натиск, ощетените работници няма да могат да се възползват от него и напълно законно ще се сбогуват с парите си.
„На заседание на социалната комисия в парламента депутатите от комисията и социалния министър „попариха надеждите“ на хората с неплатени заплати при фалит на предприятия да си получат заработеното“, каза на брифинг в Народното събрание след въпросното заседание омбудсманът Мая Манолова, цитирана от Агенция „Фокус“.
„Става дума за няколко хиляди души и дължими заплати в размер на до 30 млн. лева“, посочи тя. „Лошата новина е, че тези работници няма да могат да си получат заработеното от Фонда за гарантиране на вземанията при фалит на предприятия заради комфорта на чиновниците от Главна инспекция по труда“, обясни Мая Манолова.
„В навечерието на предстоящите Коледни празници, когато всички български семейства искат да празнуват, новината, която социалната комисия на парламента и социалният министър предават на българските граждани с неплатени заплати е, че те никога няма да ги получат заради бездушие. Заради нежелание да бъдат подкрепени тези, които най-голяма нужда от подкрепа“, каза още Мая Манолова.
Омбудсманът обяви, че последната надежда е депутатите да бъдат вразумени преди приемането на въпросния законопроект окончателно на второ четене в пленарна зала. Поради тази причина, преди той да влезе в дневния ред на парламента, тя ще проведе срещи с лидерите на всички парламентарни групи. Омбудсманът уточни, че пари във Фонда има налични – около 250 млн. лева, но просто хората нямат достъп до тях.
„Работя по законопроекта за неизплатените заплати от началото на годината. Внесен е от април в парламента. Трябваха 11 месеца на депутатите, за да отрежат накрая надеждите на хората да си получат справедливо и с честен труд заработените пари“, коментира тя. „Това са хиляди човешки съдби, които заради комфорта на чиновниците няма да си получат заработените заплати“, заяви Мая Манолова. „Не просто съм гневна, отчаяна съм, защото поех пред тези хора ангажимент, че ще получат заработеното. Вече не знам какво още мога да направя пред бездушието на най-социалните от народните представители“, посочи още тя.
Финалното решение от кога да влезе в сила в закона, което е от ключово значение за работниците, ще бъде взето от пленарната зала, когато законопроектът влезе за гласуване на второ четене.
