Омбудсманът Мая Манолова, КНСБ и КТ „Подкрепа“ ще внесат в Народното събрание предложения за законодателна инициатива, която да затвори възможността работодателите в България да изплащат само 60% от заплатите на добросъвестни свои служители.
Такава възможност е дадена на бизнеса в чл. 245 от Кодекса на труда, който гласи, че „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната“.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва, гласи още законът, но без да уточнява за какъв срок или по какви причини един работодател може да изплаща само 60% от заплатата на свой работник.
Въпросният член беше атакуван от омбудсмана в Конституционния съд през миналата година. Според Мая Манолова този член противоречи на чл. 48 от Конституцията, според който „работниците и служителите имат право на (…) заплащане, съответстващо на извършената работа. На заседание на 16 януари тази година Конституционния съд отхвърли искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на въпросния текст от Кодекса на труда.
„Получихме неприемлив резултат от Конституционния съд“, обяви на пресконференция по темата президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него гласуването е било такова, че на практика решение на съда няма, тъй като за вземане на решение трябват 7 гласа, а при гласуването на въпросното заседание в подкрепа на една от тезите – че текстът не противоречи на конституцията – са получени само 6 гласа.
Димитров изрично пожела да посочи имената на съдиите, които са гласували против: Цанка Цанкова, Румен Ненков, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Филип Димитров и Таня Райковска. „За“ искането на Мая Манолова гласуват Борис Велчев, Стефка Стоева, Мариана Карагьозова-Финкова и Константин Пенчев, а Гроздан Илиев и Георги Ангелов считат искането за недопустимо, въпреки че на по-старо нарочно заседание, което да прецени дали искът е допустим, Гроздан Илиев не защитава тази теза.
Искането на омбудсмана текстът да бъде обявен за противоконституционен действително е отхвърлено, защото и зад него не са застанали поне 7 съдии, но също така не може да се приеме, че е взето и обратното решение. Така според КНСБ и омбудсмана решение на практика не е прието – нито „за“, нито „против“, поради липса на кворум за каквото и да било решение.
Според Пламен Димитров това уточнение е изключително важно и позволява на синдикатите и омбудсмана да се обърнат към депутатите с искане да приемат нови промени в Кодекса на труда, които да решат проблема с въпросния текст.
Омбудсмана, КНСБ и КТ „Подкрепа“ предлагат на депутатите два варианта – цялостна промяна на чл. 245 и отпадането на изречението, че могат да се изплащат само 60% от заплатите или въвеждане на ограничение във времето, в което работодателите могат да изплащат само 60% от заплатите – само за един месец и само при определени обстоятелства (временни затруднения), които да бъдат своевременно декларирани пред Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).
„С невъзможността си да се произнесе по този казус, Конституционният съд на практика узакони неплащането на работни заплати. Той конституционализира трудовата експлоатация, тъй като даде възможност на работодатели, при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на свои служители, да не им плащат пълния размер на заплатата“, каза Мая Манолова.
Тя изрази надежди, че депутатите ще поправят тази несправедливост в закона и ще застанат на страната на хората на труда. „В противен случай ще излезе, че нямат нищо против и на тях да им се плаща само 60% от заплатата, без ограничение във времето и без обяснение. Ние смятаме, че това е нечестно, несправедливо и уронващо достойнството“, добави омбудсманът.
Институцията, представлявана от Манолова, има право само на т.нар. „частична законодателна инициатива“ или казано с други думи – тя може да внесе предложения за законодателни промени, но за да бъдат задвижени те и да стигнат реално до деловодството на Народното събрание е необходимо някой депутат или парламентарна група да ги припознае и да ги внесе от свое име.
По същата процедура през миналата година Манолова и КНСБ внесоха пакет от промени срещу „модерното робство“, но депутатите не ги припознаха, а вместо създадоха специална комисия, която в крайна сметка излезе със свои предложения, които бяха приети окончателно в края на годината.
На днешната пресконференция Пламен Димитров и Мая Манолова направиха ретроспекция на въпросните промени и не скриха, че ги считат за победа в дълга своя битка, но все пак в законодателството има още дупки за запушване. Една от тях е именно въпросният чл. 245 в Кодекса на труда.
По повод някои неясноти относно прилагането на промените, като например как, къде и кога ощетени работници на фалирали предприятия могат да кандидатстват, за да получат парите си от Фонда за гарантиране на вземанията, омбудсмана обяви, че ще бъде открита телефонна линия към институцията, на която тя и колегите ѝ да съдействат с консултации. От КНСБ обещаха да качат на своя сайт подробна информация по темата с необходимите стъпки.
Ефектът от промените ще се отрази положително по последния нашумял казус с неизплатени заплати – на работниците в завода за обувки в Дупница, коментира Мая Манолова. Тя и Пламен Димитров днес ще бъдат в града, за да разговарят с тях и да ги успокоят, че благодарение на приетите промени ще могат да си получат парите от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците, макар и с известно закъснение.
„Това не снема отговорността от некоректния работодател. В Дупница става дума за рецидив – един и същ кръг от фирми са рецидивисти. Трябва да обединение между всички институции за респектиране – имаме предвид и прокуратурата“, призова Манолова.
От КНСБ посочиха още, че ще продължат битката си за криминализиране на неплащането на заплати, а освен това настояват да бъдат приети и промени, които не позволят на подизпълнители, които дължат пари на свои служители, да участват в процедури по обществени поръчки. С последните промени бяха приети поправки, които не позволят на една фирма да кандидатства за обществени поръчки, ако има задължения към служители, но това не се отнася за подизпълнителите, към които след спечелване на дадена поръчка се прехвърлят дейности.
