В категории:Общество

Коя е най-дългата река? Не питайте МОН

Различните учебници по география няма как да са с еднакви данни, казва образователното министерство в отговор на депутатски въпрос. Куриозният случай отново повдига въпроса – кому са нужни толкова много учебници

През социализма имаше девиз: „Икономиката икономична – дело на всеки“. Сега и географията е дело на всеки. Снимка: ,,Барикада“

Най-дългата река в света може да е Нил. А може и да е Амазонка. В учебниците няма проблем да пише и двете. Не е проблем и ако децата се чудят, тъй като и световната наука се чуди в отговора.

Такова накратко е мнението на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН относно някои моменти от учебното съдържание. Същото смята и Министерството на образованието и науката (МОН). Казусът е стигнал чак до парламента. Той касае малък конкретен пример, отваряйки размисли към големи принципни въпроси в образователната система. Част е от голямата лудост, която се стоварва върху деца, родители и преподаватели с качеството и количеството на учебниците.

Историята е следната. Депутатите от БСП Станислав Владимиров и Любомир Бонев са били алармирани от учители и родители, че в учебниците на различни издателства за 5-и и 6-и клас по география и икономика (предметът е общ) са допуснати различни данни. Така например в една бумага като най-дълга река е представена Нил, в друга – Амазонка. Посочени са различни километри дължина. Всичко това е проблем не само относно знанието на децата, но и технически, касаещ изпитването – как да се поставят оценките?! В днешното българско училище по-голямата част от изпитването е тестово, тоест детето няма възможност за разсъждения, следва да дава конкретни отговори – какъв да бъде той, ако въпросът е за най-дългата река? Докато в клас все пак се чете от един учебник и притеснението може да бъде избегнато, не така стоят нещата при олимпиади, междуучилищни състезания и матури. Там се надпреварват деца, ползващи различни помагала. А едно такова недоразумение в матурите може да предопредели бъдещето на детето.

Получили оплакванията, депутатите Владимиров и Бонев отправят питане към образователния министър Красимир Вълчев в рамките на парламентарния контрол. Въпросът им е принципен – защо се допускат разминавания в учебниците, кой ги допуска, какво прави министерството, за да унифицира информацията. Случаят с Нил и Амазонка е даден като пример.

Отговорът на Красимир Вълчев е повече от интересен. Той, разбира се, е подготвен не от него, а от чиновниците в министерството – същите хора, одобряващи учебниците и срещу които е насочено недоволството. Вероятно поради това те са избегнали да отговорят принципно, а са се насочили в конкретика – за реките. Обяснението им гласи, че според методиката учениците следва да знаят не статистически данни за водните обекти, а да ги “оценяват, характеризират” и очертават на картите. Тоест – никой няма да пита децата за най-дългата река, най-малко пък на матури, уверяват чиновниците. За качеството на знанието дума не обелват. Не са си направили труда да разяснят и какво ще се случи, ако преподавател се осмели да включи в тест въпроса за най-дългата река в света.

Още по-любопитно е становище на Националния институт по геофизика, геодезия и география, прикрепено към министерския отговор. То започва така: “Географията е динамично развиваща се наука”. После е обяснено, че природните явления и процеси търпят промени, в рамките на няколко столетия учени варират в мненията си, спорът за най-дългата река бил с 300-годишна давност… Нил и Амазонка постоянно били в надпревара за челното място, тъй като не било ясно кой точно приток на южноамериканската река да се вземе при измерването… Най-нормално било различните творчески колективи да ползват различни данни… “Информацията не може да се унифицира, тъй като това  би означавало да се отрекат научни изследвания на световно известни учени”, завършва становището на института към БАН. С това приключва и министерският отговор. Тезата е ясна – нищо нередно няма в учебниците, всеки може да пише в тях това, което сметне за добре.

Но темата не може да приключи. Защото тръгвайки от простата случка, следва да бъдат отправени големи принципни въпроси – към тези хора, които очевидно нямат намерение да отговарят в същина, а обичат да заравят глава в пясъка.

Първи въпрос – кога за последно експертите от МОН са влизали в класна стая? Имат ли представа въобще от преподаване? Частта от министерския отговор, че не се изпитва за дължината на Нил и Амазонка, показва, че те идея си нямат от учебен процес. Темата за най-дългата река в света е не само интересна, тя буди и детското любопитство. Само бюрократи могат да дадат такова обяснение.

Втори въпрос – какво пречи информацията да бъде и правилно поднесена, и унифицирана в различните издания. Например – казва се, че хипотезите за най-дългата река в света варират, обяснява се за технологията на измерване, споменават се научните спорове и се заключава – в един случай е Амазонка, в друг – Нил. И точно тази информация да бъде записана във всички учебници. Впрочем, така тя бе поднесена преди тридесетина години, когато ученици бяха днешното поколение на средна възраст.

Трети въпрос – смята ли МОН съдържанието на учебниците за проблемно? От него постоянно недоволстват родители и преподаватели. Демагогията в отговора показва, че темата хич не е интересна за МОН. БАН в случая заслужава по-малка критика, защото все пак не академията одобрява учебниците.

Четвърти въпрос, главният  – носят ли полза много учебници? Количеството води ли до качество? Могат ли да се контролират толкова много учебници, учебни тетрадки, помагала и т.н.? Известно е, че това е съкровена тема за министерството, “експертите”, издателския бизнес и въобще цялото ни пазарно общество – поради това не бива да бъде поставяна. Важното е да текат парични потоци, а децата, знанието – кучета ги яли. Темата с качеството на учебниците винаги се замита, защото касае огромни интереси.

Тежките раници са проблем за децата. Министър Вълчев често говори по въпроса, но не смее да изрече, че големият брой на учебници, помагала, пособия и т.н. е в пряка връзка и с този проблем – колкото са повече, толкова повече тежат раниците. На никой не му хрумва да ограничи количеството, тъй като ще секнат финансови потоци. Снимка: БНТ

Целият този случай, изключително конкретен и важен в малките детайли, дава пример как нещо неправилно и недопустимо се превръща от институциите в реален факт –  аргументиран с вода от стотина кладенеца. Мислите, че учебниците по география следва да са с еднакво съдържане? Бъркате, понеже географията е динамична наука!

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар