Има разводи, способни да променят съдбата на цял народ. „Англия е изгубила гръбнака си. Всички ги е страх. От какво ли? Щом сме решили да направим този скок, нека го направим вече. Какво толкова може да ни се случи?”. Това се пита един строителен работник, докато заедно с двама свои колеги инсталира стълба. Поправят покрива на една пристройка към катедралата в разположения на 140 км от Лондон град Питърбъро. Катерина Арагонска е погребана вътре. Била е дъщеря на испанския крал Фернандо Арагонски и на кралица Исабел Кастилска. Предопределена да стане кралица на Англия. Хенри Осми, съпругът ѝ, обявява за невалиден брака им, защото тя така и не му ражда син. Това е и причината за първия разкол с континента. За скъсването с Римокатолическата църква и за създаването на Англиканската.
Сред 200-тe хиляди жители на Питърбъро, които отбелязват паметта на Катерина на всеки 29 януари – деня, в който е била погребана, мнозинството са гласували за Брекзит: 60% срещу 40%, пожелали да останат. Икономиката на града е нараснала през тези две години. Улиците са чисти и красиви. Показателят за безработица тук е същият като в останалата част на Обединеното кралство – 4,2%.
Без съмнение в Питърбъро се усеща една смесица от недоволство от новото, недоверие към столицата Лондон и носталгия по незнайно каква стара слава – и всичко това заедно доведе много хора тук до избора да кажат „сбогом” на Европа. „Години наред ни беше много добре сами. Защо да не опитаме отново пак така? Щом сме гласували за излизането, да излизаме”, казва Обри Вал. Той е на 70 години. Работи като доброволец на информационния пункт в катедралата. Нарича сам себе си „пъб-ликанец”, защото много години е държал типичен английски пъб, където е опознал имигранти от всякакъв вид.
Отрича Брекзит да е свързан с някакви ксенофобски чувства. Възрастта го кара да тъгува за една Англия, каквато не разпознава вече, разхождайки се из улиците на града. И става дума точно за Англия – защото Брекзит не е криза на идентичността за Обединеното кралство, за Великобритания, за Шотландия, за Уелс или за Северна Ирландия. Брекзит е преди всичко пристъп на ярост за Англия и за дезориентираните в обществото си англичани.
Работниците от Изток
Но това е сладка тъга. И няма нищо общо с тримата строителни работници, които продължават изнурителния си труд край катедралата. Те не крият своето раздразнение и недоверие към задаващият им въпроси журналист, макар той да идва отдалеч. Отговарят, но отказват да си дадат имената. „Жена ми е учителка в обществено училище. Всеки ден трябва да се справя с 16 различни диалекта в класната стая. Повечето от тях идват от изтока на Европа. Това вече е прекалено и няма да можем да издържим още дълго време”, казва шефът на групата.
Питърбъро е първата спирка по пътя към една Англия, която се отдалечава от космополитния, богат и проевропейски Лондон. А на източния бряг един град, който е бил пристанище за връзка и огнище за културен и търговски обмен с Европа – Бостън, е изгубил дори правото на претенции към името си. Никой не мисли за това място като чува името, а за американски град, основан от жители на тукашния Бостън.
Главният сектор в неговата икономика е хранително-вкусовият. Много фабрики за производство на храни изпълват околностите му. Всеки пети от 58-те хиляди негови жители е от Източна Европа. Преди всичко поляци, но има и румънци, литовци, латвийци, чехи.
Филип Даусън държи семейна месарница с над стогодишна история на една от централните улици. Показва с гордост черно-бели снимки от началото на бизнеса – „Х. Даусън и синове”. „Не ми е минавало през главата да махна от страната всичките тези хора,” казва. „Повечето от тях са свестни хора. Имат си свой бизнес, отгледаха тук децата с. Добри съседи са. Много от тях са доста смели. Изоставили са всичко, идвайки чак тук. Но… Не знам, направени са от друго тесто. Характерът им е различен”.
В Бостън е отбелязана най-голямата подкрепа за Брекзит на референдума през 2016 г. – 75% от жителите се обявяват за излизане от ЕС. В средновековната сграда на театър „Блакфрайърс”, която е едно бижу, продължават да се представят класическите творби на Шекспир, но също и нови театрални спектакли, дошли от други градове, както и творби на местни актьорски трупи. Тук е разположена и една малка школа по драматично изкуство. Театърът е нещо като като оазис насред градчето, а работещите в него – повечето на доброволни начала, са гласували да останат европейски граждани.
Недоволство
„Никой така и не разбра за какво точно гласува. Единственото, което мотивираше много от моите съседи, беше имиграцията. Това бе единствената причина за вота им”, обяснява Роуз Браун, която поддържа в някои дни от седмицата едно малко магазинче в театъра. „Има съботи, когато се разхождаш из централния пазар на Бостън и не чуваш нито една дума на английски. Поляци, литовци, латвийци, румънци, руснаци. Всичките тези хора са дошли да работят в предприятията за производство на храни. Поели са работните места, които англичаните не искат. Но предизвикват сериозно недоволство”, казва тя със съжаление.
„Мнозина се връщат по страните си”, добавя в задочен диалог Магдалена Хечимаок. Полякиня, живее от 10 години в Бостън и работи за една ферма за сезонна работа. Нито един от формулярите с оферти за наемане на работници не е написан на английски. „Не знам дали може да се каже, че хората тук са станали по-сърдити, но разбира се, са по-стресирани, по-нервни в отношението си към имигрантите”, казва тя.
Да пресечеш Уест Мидландс в Англия – от Бостън към Ливърпул – означава да пътуваш от една за друга галактика, с пътища в строеж, пълни с камиони, бавни и отегчителни. Това са запушените артерии на една страна, чиято икономика клокочи, но също така живее от години в условията на бюджетни орязвания и на стичане на по-голямата част от богатството към Лондон.
Изключението е Ливърпул. Половин милион жители, от които повече от 10% за студенти. Местното управление е на лейбъристите. Градът гласува категорично за оставане в Европа. Шири се строителството на нови сгради. Всеки ден се появяват технологични фирми. Улиците са като реки от млади хора. Повечето – добре информирани. С ясно изразено мнение. Притеснени от скока в неизвестното, който се готви да извърши страната.
„Ще изгубим всичко постигнато през тези 40 години и това е много фрустриращо. Защото онова, което имаме, е много. Не разбирам защо не се стремим да контролираме по-добре решенията, които се взимат в ЕС. В крайна сметка вътре в ЕС сме достатъчно силни и разполагаме с много възможности, каквито другите страни нямат, като факта, че имаме наша собствена валута”, обяснява Рори Спенсър. Излязъл е на чист въздух заедно със Сам Евънс и Катарина Силва. Тримата са изследователи във Факултета по инженерство на Университета в Ливърпул. Най-голямото им притеснение е, че започват да намаляват еврофондовете, подпомагащи изследванията.
Желанието да продължат да са европейци се сблъсква в някои от случаите с демократичния принцип да се признае волята на гражданите, изразена през 2016 г. Затова въпросът дали трябва да се проведе нов референдум води до разгорещени спорове между три студентки по химия – Натали Браун, Таша Хейлс и Риа Пател. „Всъщност смятам, че в този дебат има две противостоящи си страни – Лондон, където всички са проевропейци, и останалата част на страната. Онези, за които ми е най-мъчно, са шотландците. На техния референдум за независимост решиха да останат в Обединеното кралство от страх, че ако си тръгнат, ще загубят и членството си в ЕС. И сега ги сполетява Брекзит”, казва Натали.
В „Балтийския триъгълник“ – една реконструирана зона на града, изпълнена с модерни заведения и пространства за съвместна работа, с нови артистични, креативни или технологични фирми, на своите рекламни дизайни са се посветили Мат Бел, Джо Трейси и Лука Туберони. Нито един от тях още няма 30 години. Приятели са със собственика на проекта. Мястото е малко, но светло, пълно с компютри и с цветни плакати.
Европейски фондове
„Аз съм от Дейвън, една селска местност. Повечето от болниците, колежите и пътищата там бяха финансирани от фондове на ЕС,” казва Мат, който има детско лице и е живото въплъщение на Хари Потър. „Градът е пълен с табели, поясняващи, че това или онова е продукт на европейски фондове. И въпреки всичко мнозинството гласува в полза на „Брекзит”. Допускам, че са мислили само да накажат общностната политика в селското стопанство, без да забелязват всичко останало наоколо. И така изхвърлиха и бебето заедно с мръсната вода”, обобщава Мат.
Това е същата фрустрация, която излъчва и Боб Флетчър. Неговата фирма за архитектурно проектиране на сгради и гаражи има оборот от над един милион евро годишно. Малкият му кабинет е в Brew Worksl, в една стара бирена фабрика от червени тухли, която днес дава подслон на много нови фирми. Боб изразява ступора си от необходимостта да променя онова, което функционира добре. „Нямам никакви проблеми с Европа. Не смятам, че промяната, за която се гласува, беше нужна. Не виждам предимствата. Истината е, че ни вървеше добре така, както си бяхме. А сега сме в ситуация, в която Европа ни казва: много добре, момчета, щом това е, което искате. Но истината е, че ние продължаваме да се разклащаме, а не да вървим,” обобщава той.
Пред Параходството в Ливърпул крачат, засмени, четиримата най-известни по света местни жители. Паметникът на „Бийтълс” е безотказна реклама за туристите. Не минава и една минута, без някой да си направи снимка до тях.
Какво щяха да мислят днес „Бийтълс”? Дали щяха да посветят на случващото се някоя песен? „Щяха да са отвратени, както сме всички ние. Те имаха доста интернационално съзнание. В крайна сметка за всичко това вина носят Маргарет Тачър и възходът на английския национализъм, сред който живеем,” казва Катлийн Кърги. Тя е чиста проба англичанка от Нюкасъл. Съпругът ѝ Амир е от Танзания. И двамата са пенсионери. Той излъчва тъга. Не разбира какво ѝ е станало на страната, която го е приела. Все още вярва, че има начин нещата да се върнат назад. „Ти казваш сбогом, а аз казвам здравей”, или “You say goodbye and I say hello”. И тримата стигаме през смях до общия извод, че това е песента на Ливърпулската четворка, която най-добре определя ставащото днес в Обединеното кралство. Има раздели, които бележат историята на цялата страна – като раздялата на Джон, Пол, Джордж и Ринго…
