Побоят над Валентин Димов в пловдивското село Войводиново навръх Йордановден отново доведе до етническо напрежение в страната. Няма да се правим на прокурори и няма да раздаваме присъди, тъй като до момента информацията е противоречива. От една страна са твърденията, че до сблъсъка се е стигнало заради отправена от Димов забележка към Асен и Борис Пакетови, които са пресичали улицата, и поставените в близост камери показвали как те се нахвърлят върху него. От друга страна се твърди, че същите камери не са запечатали началото на разпрата. Първоначалната информация, разпространена от прокуратурата, гласеше, че свидетели не е имало. После такива се появиха. Оказа се дори, че бащата на Пакетови е бил там и се е опитвал да ги възпре.
Нека службите си свършат работата и установят кой какво е направил. Междувременно обаче телевизорите ни се напълниха с образа на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов, който се намеси решително в раздаването на „присъди“ . Лидерът на ВМРО заяви, че „циганите са станали много нагли“, а решаването на „циганския проблем“ се препятствало от факта, според него, че политиците ги е страх от „медии и правозащитни организации и бюрократи в Брюксел“. В доказателство, че него лично не го е страх, Каракачанов разпореди бутането на незаконните постройки там. Министърът на отбраната, разбира се, няма никакви подобни правомощия. Негова работа е да гарантира националния интерес при закупуването на военни самолети и недопускането на външни въздействия при взимането на решение, което ще ни коства милиарди левове и вероятно ново задлъжняване.
На този фон изказването на председателя на партия ВОЛЯ Веселин Марешки, с което той поиска оставката на министъра на отбраната, заслужава интерес. Възмущението си Марешки аргументира с твърдения, че „в това гето“ са избиратели на ВМРО. „Каракачанов сам ги е заселвал там, за да гласуват за партията му“, заяви лидерът на „Воля“ и ни призова да прегледаме резултатите от избирателните секции във Войводиново. Тъкмо това направихме.
Според сайта на Централната избирателна комисия, за парламентарните избори през 2017 г. в селото, което принадлежи административно към община „Марица“, са функционирали две секции: № 171700018 и № 171700019. Избирателната активност е малко над средната за страната, а делът на гласовете за „Обединени патриоти“ от всички действителни бюлетини (като изключим и гласувалите с „Не подкрепям никого“) е почти 20%.
Нека сравним тези резултати с избора на жителите на Войводиново на предходните парламентарни избори през октомври 2014 г. Секциите отново са били две, но с различни номера: № 1700017 и № 1700018. Избирателната активност е около средната за страната. Тогава националистическите партии се явяват с две листи – една на НФСБ и ВМРО и втора на „Атака“. Общият националистически вот е 27%, значително по-висок от този през 2017 г. Това показва, че 2 плюс 1 в политиката не винаги прави 3.
Вотът конкретно за ВМРО може да се проследи през преференциалния избор на кандидати. Цели 63% от гласувалите за „Обединени патриоти“ през 2017 г. (111 души), са отбелязали преференциално № 3, под който в листата е поставен активистът на ВМРО Георги Какалов (заместник-председател на местния парламент в община „Марица“). За сравнение – през 2014 г. най-много преференции в рамките на коалиция „Патриотичен фронт“ (НФСБ и ВМРО) е получил кандидатът на НФСБ Анастас Димитров – 29 гласа или едва 14% от всички избиратели, гласували за националистически формации в селото. Тоест, макар общият вот за националистите да намалява през 2017-та спрямо 2014-та, този за ВМРО без съмнение нараства главоломно.
На база на тези данни можем да направим обосновано предположение, че с вота си местните жители са изразили благодарност към ВМРО за управлението на община „Марица“, в което партията има дългогодишно участие. Или да приемем за достоверни твърденията на г-н Марешки, че ВМРО е флиртувало с живущите в незаконните постройки (доказателства за вида на флирта няма как да бъдат открити в сайта на ЦИК), за да гласуват за техния кандидат в рамките на общата националистическа формация.
Междувременно кметът на община „Марица“ заяви, че ромите съжителствали добре с местните във Войводиново, някои от тях са регистрирани като квартиранти в български къщи. Странно защо точно сега същият кмет установи, че някои от незаконните къщи са много опасни и „дървените колиби“ всеки момент може да рухнат? Няма информация във връзка с това да са правени планове за активна общинска жилищна политика и създаване на общински предприятия за осигуряване на постоянна заетост. Има обаче всички белези на кризисен политически ПР, който залага на стандартен подход: първата реакция е да бъдат изпратени булдозерите в циганските махали. Подход, който не решава нищо, но пък задоволява желанието за отмъщение. И загърбва базов правов принцип, че отговорността е лична, не общностна.
Да се върнем обаче на изборните успехи на ВМРО. Ако Веселин Марешки е прав, че ВМРО са „привличали“ избиратели от циганската махала на последните парламентарни избори, изглежда не „страхът от бюрократите в Брюксел“ е възпрепятствал партията на Каракачанов да развива реална интеграционна политика, а тясно партийният интерес. В този случай следва да се запитаме докога ще позволяваме политически заигравки с етнически привкус, вместо да настояваме за навременна и адекватна правова намеса на органите на реда, активна и устойчива жилищна политика, достъпно образование и здравеопазване? Да настояваме за реална политика, която да върне спокойствието и нормализацията на обществото, вместо периодично да ни устройват зрелища, които пак ние плащаме.
About The Author
