Как се броят бюлетини – сравнете България с Африка (видео)

За разлика от у нас, дори в Третия свят преброяват бюлетините така, че да останеш с усещането: няма лъжа, няма измама! А резултатът поне е добро риалити шоу

Член на изборната комисия показва всяка бюлетина на всички страни в стаята, а друг отбелязва гласа на дъската. Снимка: Къдринка Къдринова
Член на изборната комисия показва всяка бюлетина на всички страни в стаята, а друг отбелязва гласа на дъската. Снимка: Къдринка Къдринова

Избори по време на чума

Наред с уникалните си природни дадености, Мадагаскар често попада в класации от типа на „Топ 10 на най-лошите дестинации в света“. Огромна бедност, брутални неравенства, крещящи социални, икономически и екологични проблеми на фона на липсващи (или съществуващи номинално) обществени системи – всичко това е част от визитката на страната. И особено на нейната столица Антананариво, където могат да се видят хора, бъхтещи цял ден буквално за шепа ориз, и други, които прелитат над тях с частните си хеликоптери. Малко преди президентските избори в страната пък бяха регистрирани нови случаи на забравената в Европа болест чума.

Екипът на „Барикада“, който наблюдаваше и отразяваше изборите в Мадагаскар, се натъкна на много нередности, най-често свързани с отсъствието на хора от избирателните списъци. Колеги, които наблюдаваха вота в провинцията, пък споделиха за още по-силен административен и финансов натиск върху гласоподаватели. Наред с всичко това открихме поне един показател, по който островната държава от Третия свят е по-напреднала от европейска България. И той е точно в областта на изборната технология.

Всичко на масата!

На видеото тук може да видите как мадагаскарските секционни избирателни комисии преброяват бюлетините и отчитат гласовете след избори. Същата процедура, но в България, постоянно предизвиква тежки скандали, водещи до подозрения и обвинения, включително за купуване на цели комисии; съставяне на неверни и сгрешени протоколи – било от умисъл, било от некомпетентност; унищожаване на бюлетините на „противника“ чрез поставяне на допълнителни знаци върху тях, така че да бъдат обявени за „недействителни“; подпъхване в купчината на предварително попълнени бюлетини и какви ли не още номера от арсенала на Бай Ганьо…

Българинът обича да мрънка и да „разследва“ във фейсбук, но няма да се вдигне от дивана и да отиде в училището, за да види как преброяват неговия глас. Ако ли пък отиде, най-вероятно няма да го пуснат в класната стая, която се заключва веднага след обявяването на края на изборния ден. В броенето на бюлетините у нас участват членовете на секционните комисии. Наблюдават ги застъпниците на кандидатите, чието присъствие обаче не е задължително и те може просто да липсват. В най-добрия случай процесът се наблюдава от десетина човека. Колко му е да бъдат „почерпени“ от някой заинтересован, за да си затворят очите или да забравят да дойдат…

В Мадагаскар напротив – наблюдението върху преброяването на гласовете е традиция за хората и то на практика се извършва пред очите на целия квартал. Оказва се, така е и в много други страни. Традицията е френска, съществува дори и в Куба, където няма многопартийна система, но пък всеки може да се кандидатира за изборен пост и после да наблюдава преброяването на гласовете.

В останалото, чисто технически, процедурата до голяма степен е сходна навсякъде. Малгашите гласуват като поставят знак с химикалка върху интегрални бюлетини. За разлика от нашите, там са цветни и до квадратчето на съответния кандидат стои не само неговият номер, но и снимката му. Оттук-нататък сравненията оставяме на вас.

След като обявят изборния ден за приключен, членовете на СИК не само не се заключват, но и канят всички желаещи да влязат в помещенията. Вратите и прозорците остават отворени до съставянето на протокола. Понякога това води до невъобразима навалица, в каквато се оказахме въвлечени и ние. Но какво да се прави – такива са рисковете на демокрацията и на „живото предаване“.

В очакване на преброяването на гласовете–в една от изборните секции в Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Гласовете се броят пред очите на всички Снимка: Къдринка Къдринова

Един от членовете на СИК застава с тебешир пред черната дъска, която е разграфена съобразно броя на кандидатите и техните номера. Друг отваря урната и изсипва съдържанието ѝ пред очите на всички. След като се установи броят на бюлетините и съответствието им с поставените в списъците подписи на гласувалите, се пристъпва към същинското броене, което представлява неописуемо зрелище.

Член на комисията вади бюлетините една по една. Разтваря всяка от тях и я показва на всички страни. Агитките посрещат с бурни възгласи всяка бюлетина за своя кандидат, все едно че присъстват на мач и любимият им отбор е отбелязал гол или точка. В това време човекът пред дъската отчита гласа като поставя чертичка. Когато чертичките станат четири във формата на квадрат, се слага последният елемент – още една наклонена черта по средата. После се пристъпва към съставяне на следващото квадратче. Всяко от тях, както се досещате, е равно на 5 гласа. Така е по-лесно не само за ориентацията на неграмотните зрители, но и за окончателното сумиране на резултатите. Няма скрито-покрито!

Секциите, които посетихме в тримилионната столица, бяха приблизително еднакви –  с по около 700 регистрирани гласоподаватели. Не видяхме бюра с 1000-1500 избиратели като например в софийските ж.к. „Люлин“ или „Младост“, където обработката на резултатите е побъркваща и води до съставяне на сгрешени протоколи, често само заради преумора.

Кой сега е президент?

С напредването на преброяването градусът на напрежението в „нашата“ секция се покачва. От 36-мата регистрирани кандидати, отчетливо се оформят само двама фаворити с много квадратчета върху черната дъска. Тук-там има и по някой глас за няколко от останалите претенденти. Съотношението е близо 3:1 в полза на „оранжевия“ кандидат спрямо „синия“. Приблизително такава е пропорцията и между феновете им в класната стая. Публиката посреща всяка бюлетина за своя любимец с френетични възгласи „Прези!“, все едно точно от този глас зависи развръзката на вота (впрочем, десет дни след първия изборен тур мадагаскарската ЦИК още не е обявила окончателни резултати и твърди за съотношение 39% на 37% между двамата кандидати при обработени едва 63% от протоколите).

Ръководителката на изборната секция отговаря на всеки въпрос на представителите на различните кандидати. Снимка: Къдринка Къдринова
Ръководителката на изборната секция успява да удържи реда и отговаря на всеки въпрос на представителите на различните кандидати. Снимка: Къдринка Къдринова

Въпреки голямото ожесточение в битката за президентския стол на Мадагаскар, сравнявайки двамата политически лидери, трудно ще намерим някакви идеологически различия между тях. Разломите изглеждат по-скоро културни. Спорът е между „Любимеца на народа“ срещу „Любимеца на международните (главно финансови) институции“. А иначе и синият, и оранжевият са милионери в зелено.

Оранжевият Андри Ражоелина е популярен не само като политик, но и като диджей и каратист. Чуждестранни наблюдатели и медии го определят като „популист“. Синият Марк Раваломанана е тукашният „Млечен крал“ – собственик е на огромни стада с добитък, а успехът му се поднася с легендата, която сам е разпространил за себе си: започнал да трупа състоянието си от количка за продажба на мляко, която сам тикал по улиците. Световни издания представят Раваломанана със задължителното клише, че е ограничил корупцията, но ако питате мнозина от малгшите, те ще ви кажат за Марк тъкмо обратното. Условно можем да го наречем и „мадагаскарския Софиянски“ – в момента съпругата му е кмет на Антананариво, какъвто е бил и съперникът му Ражоелина. А самият Софиянски е идвал в Мадагаскар да изнася лекция тъкмо по времето на Раваломанана. Тема на изложението му е била борбата с корупцията…

Но да се върнем в избирателната секция, където се играе не просто някакъв „мач“, а „вечното дерби“ на Мадагаскар. Представете си футболни фенове, които искат от съдията да отсъди дузпа! Такъв е шумът, такива са жестовете на хората и израженията на лицата им, щом от купчината бъде извадена бюлетина, за която има съмнения, че е попълнена неправилно. Докато комисията решава, трибуните са като врящ котел. Противниковата агитка, разбира се, е убедена, че нарушение няма и бюлетината трябва да бъде призната за редовна. И така в продължение на няколко часа – борба за всеки глас или „борба за всеки тъч и преса по целия терен“, ако използваме футболната терминология.

Няколко думи и за „съдийството“. Председателката на комисията – дребна, но бойка жена на средна възраст, очевидно се ползва с авторитет в квартала. С ръце на кръста и заела застрашителна поза, тя не пести усилия да пробва да надвика сто гърла едновременно! Не изпуска положението нито за миг и все някак успява да въдвори ред, дори когато лампите в стаята угасват, защото някой от тълпата в препълнената стая се е облегнал на ключа. Председателката изглежда също има своите пристрастия – облечена е в дрескода на единия от кандидатите, макар и без отличителни знаци. Но обявява за недействителни няколко „негови“ бюлетини, дори когато това ѝ носи мощно овикване. Комисията все пак е тази, която решава, а не публиката. Агитките, разбира се, са длъжни да протестират с характерни дюдюкания, но като цяло се съобразяват с решенията, а полицията е на двора в готовност да изведе някой разгорещен зрител. Докато ние сме в стаята обаче, чак такава необходимост не се появява.

Застъпниците на отделните кандидати се палят като на футболен мач. Снимка: Къдринка Къдринова
Застъпниците на отделните кандидати се палят като на футболен мач, особено когато има съмнения, че някоя бюлетина е недействителна. Снимка: Къдринка Къдринова

Демокрация през крива тръба

Очевидно доста от мадагаскарците все още вярват, че изборите могат да променят нелекия им живот. А, може би, по-скоро ги разглеждат като развлечение или зрелище, което им се полага веднъж на няколко години. Държат се така, сякаш са се събрали да решават кого да изгонят незабавно от къщата на „Биг Брадър“ и кой засега да остане. Ако и той ги излъже, следващия път ще овикат и него. Стига, разбира се, междувременно някой генерал или полковник да не ги лиши и от това удоволствие.

Колоритното и сравнително честно преброяване на гласовете в Мадагаскар все пак е единственото нещо, което бихме взели с нас за пример в България. Всичко останало навява твърде нерадостни изводи.

Европейска наблюдателка край избиратели, които не могат да се намерят в избирателните списъци в секция в начално училище в Антананариво, Мадагаскар. Снимка: Къдринка Къдринова
Европейска наблюдателка край избиратели, които не могат да се намерят в избирателните списъци в секция в начално училище в Антананариво, Мадагаскар. Снимка: Къдринка Къдринова

Ако приемем, че демокрацията е замислена така, че да гарантира освежаване на застоялия политически въздух, то в мадагаскарския си вариант тя може да се оприличи на тръба с твърде странна форма. Представете си, че най-голямото разширение на тръбата е в средата – както видяхме, тук процедурата е честна и открита и въздухът може да преминава относително безпрепятствено. Тръбата обаче е стеснена още на входа с безмилостен имуществен ценз – ако нямаш хеликоптер, с който да обикаляш страната, къде си тръгнал изобщо?! Двама от кандидатите могат да си позволят да водят реална кампания и да бъдат навсякъде, докато за останалите избирателите няма да научат почти нищо. На изхода на тръбата отново има стеснение, което може да спре и малкото глътки чист въздух, промушили се дотук. Защото събирането и превозването на чувалите с бюлетините и изборните протоколи е поверено на частна фирма! С всички произтичащи съмнения от това…

Тоест тук държавата не просто се е отказала дори от функцията си да бъде нощен пазач, но е разработила и иновация – аутсорсинг на държавност. И всичко това под аплодисментите на международната общност, която в лицето на мисията на ЕС не откри никакви значителни нарушения и определи демокрацията в Мадагаскар като процъфтяваща.

Не е известно дали в условията на толкова ослепителни социални контрасти една демокрация може да процъфтява. Но пък със сигурност може да мутира, в най-добрия случай в риалити шоу.

Журналист в различни печатни и електронни медии от 1996 г. В последните години е бил заместник-главен редактор на списание „ТЕМА“ и редактор в сп. „a-specto“. Завършил е психология, специализирал е политически мениджмънт.

Оставете коментар