Държавите по света имат две години, за да се разберат по между си и да изготвят нов договор относно природата и запазването на биологичното разнообразие в нея. В противен случай човечеството може да се превърне в първия вид, документирал собственото си изчезване, заявява изпълнителният секретар на ООН за биологичното разнообразие – Кристиана Пашка-Палмър, цитирана от Guardian.
В навечерието на важна международна конференция относно колапсът в екосистемите, тя заявяви, че е необходимо хората във всички страни по света да окажат натиск върху своите правителства, които да си поставят амбициозната задача до 2020 г. да започнат да опазват насекомите, птиците, растенията и бозайниците, които са ключови за световното производство на храни, чистата вода и намаляването на въглеродните емисии.
„Загубата на биологичното разнообразие е мълчалив убиец. Докато при климатичните промени хората се сблъскат с последиците от тях в ежедневието си, то с биоразнообразието не всичко е толкова ясно. Когато обаче усетите какво се случва, може да е твърде късно“, заявява тя.
Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие е международен орган, отговорен за поддържането на естествените екосистеми, от които зависи човечеството. Този месец 196-те страни-членки на Конвенцията ще се срещнат в Шарм ел Шейх, Египет, за да стартират дискусии, които да определят нов начин на управление на световните екосистеми и дивата природа. Процесът на преговаряне ще продължи 2 години, а надеждите на Кристиана Пашка-Палмър са френетичните дискусии да завършат с подписването на амбициозна нова глобална сделка на следващата конференция в Пекин през 2020 г.
Природозащитниците настояват за приемане на споразумение за биологично разнообразие, което да има същата тежест и значение като Парижко споразумение за климата. За разлика от климатичните промени обаче тази тема е получила изключително малко внимание, макар според множество учени тя е най-малкото еквивалентна по опасност за човечеството.
Последните две големи споразумения за биологичното разнообразие – от 2002 и 2010 г. – не успяха да спрат най-голямото измиране на видовете на Земята от изчезването на динозаврите насам.
Преди осем години, съгласно Протокола Аичи, страните членки обещаха да намалят поне наполовина загубата на естествени местообитания, да осигурят устойчив риболов във всички води и да разширят природните резервати от 10% на 17% от земната повърхност до 2020 г.
Но много държави изостават от посочените цели, а тези, които са създали повече защитени територии, са направили малко за опазването им. Тъй наречените „резервати на хартия“ вече се простират от Бразилия до Китай.
Въпросът стои доста ниско в политическия дневен ред. В сравнение с срещите за климата, малко държавни глави участват в разговорите за биоразнообразие. Още преди Доналд Тръмп САЩ отказаха да ратифицират договора и изпращат само наблюдател. Освен Съединените щати, Ватикана е единствената друга страна от ООН, която не участва.
Кристиана Пашка-Палмър заявява, че надежда все пак има. Няколко вида в Африка и Азия са се възстановили (макар че повечето от тях са в упадък), а горската покривка в Азия се е увеличила с 2,5% (въпреки че е намаляла другаде с по-бързи темпове). Морските защитени зони също са били разширени.
Но като цяло според нея картината е притеснителна.
И без това високите нива на загуба на биологично разнообразие от унищожаването на местообитанията, химическото замърсяване и инвазивните видове, ще се ускорят през следващите 30 години в резултат на изменението на климата и нарастващото население.
До 2050 г. се очаква Африка да загуби 50% от своите птици и бозайници, а риболовът в Азия да се срине напълно. Загубата на растения и морски живот ще намали способността на Земята да абсорбира въглерод, което от своя страна ще породи порочен и омагьосан кръг.
„Числата са зашеметяващи. Надявам се да не се превърнем в първия вид, документирал своето изчезване“, заявява Кристиана Пашка-Палмър, която е бивш румънски министър на околната среда.
Въпреки незаинтересоваността от страна на правителството относно подобна екзистенциална заплаха, Пашка-Палмър споделя, че оптимизмът ѝ за това, което тя нарича „инфраструктурата на живота“, е непоклатим.
Една от причините за надежда е сближаването на научните съображения и нарастващия интерес към тях от страна на бизнеса. Миналия месец водещите институции и учени на ООН в областта на климата и биоразнообразието проведоха първото си съвместно заседание. Те откриха, че природосъобразните решения – като например опазването на горите, засаждането на дървета, възстановяването на земите и управлението на почвите – могат да осигурят до една трета от нивата на абсорбция на въглерода, които са необходими за поддържане на глобалното затопляне в рамките на Парижките споразумения.
В бъдеще двата органа на ООН, този за климата и за биологичното разнообразие, трябва да изготвят съвместни оценки. Пашка-Палмър отбелязва , че макар политиката в някои страни се движи в погрешната посока, то има и положителни примери, като изказването на френския президент Емануел Макрон, който бе първият световен лидер, отбелязал, че проблемът с климата не може да бъде решен без спиране на загубата на биоразнообразие. Темата ще бъде част от дневния ред на следващата среща на върха на Г-7 във Франция.
„Нещата се движат. Има много добра воля. Трябва да сме наясно с опасностите, но не и да сме парализирани от бездействието. Все още всичко е в ръцете ни, но прозорецът за действие се стеснява. Нуждаем се от по-високи нива на политическа и гражданска воля за подкрепа на природата“, заявява Пашка-Палмър.
About The Author
