Нов подход към природата? Не, още от същото

На 5 юни се отбелязва Световният ден за опазване на околната среда. В Народното събрание депутатите също го отбелязаха, макар и по свой собствен начин – приемайки на първо четене подготвения от Нено Димов, но защитаван от неговия наследник на поста Емил Димитров, проект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.

По този повод председателят на ресорната комисия и бивш министър на околната среда Ивелина Василева написа във Фейсбук профила си:

„В парламента приехме на първо гласуване промените в Закона за биологичното разнообразие, с които се въвежда нов подход в управлението на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Имаме готовност да работим за усъвършенстване на текстовете между първо и второ четене. Важен е научният подход, който е в основата на екологичното законодателство“.

Според вносителите от Министерския съвет, законопроектът, приет от управляващите с известни критики от страна на БСП, предвижда:

✅Създават се национален и регионални органи за управление на мрежата НАТУРА 2000;

✅Планира се сформирането на национален консултативен съвет за НАТУРА 2000 към министъра на околната среда и водите;

✅Предвижда се създаването на комитети на заинтересованите страни на регионално ниво;

✅Въвежда се разработването на териториални планове за управление на мрежата, съгласно които ще се управляват отделните защитени зони;

✅Въвежда се правомощие на екоминистъра за разработване на Национална приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000 – съгласно Директивата за местообитанията;

✅Прецизира се терминологията по отношение на защитените видове в НАТУРА 2000.“

За съжаление, по-внимателното вглеждане в приетия законопроект показва коренно различно положение. Струва си да отбележим, че по законопроекта има изпратени 12 становища, като само три от тях – на вносителите от МОСВ, на колегите им от МРРБ и на Сдружението на общините, не съдържат критики. Същевременно критични становища по законопроекта са внесени от едни от най-авторитетните научни организации в тази област – Природонаучния музей към БАН и Лесотехническия университет, Института по биоразнообразие към БАН, звена към Софийския и Пловдивския аграрен университет, неправителствените организации Асоциацията на парковете, Българското дружество за защита на птиците, WWF-България и други, и дори БСК.

„Вся власт МОСВ“

На първо място, чрез законопроекта МОСВ концентрира на 100% всички действия в Натура 2000 мрежата – освен за досегашния  контрол върху частните инициативи, МОСВ ще е отговорно и за планирането на разходите идващи от ЕС, самото разходване на тези помощи, както и за изготвянето, приемането, изпълнението и мониторинга на плановете за управление на защитените зони.

Или както казваше навремето почетният председател на ДПС – и хляба, и ножа и маслото ще са в едни ръце. Така ако досега и други министерства, общини, фирми и неправителственият сектор имаха някакъв ограничен достъп до средствата, идващи от ЕС в размер на 200 милиона лева за планов период, занапред МОСВ еднолично ще планира за какво ще отиват, ще си ги одобрява, ще ги разходва, и ще се самоконтролира как ги е разходвало. Положението е „Вся власт МОСВ“.

Учените нямат място в новия съвет

На второ място, законопроектът премахва научното начало на НАТУРА 2000 мрежата. Създаването на новите национален консултативен съвет за НАТУРА 2000 и комитети от заинтересовани страни, всъщност отнемат от функциите на действащия Национален съвет за биологично разнообразие. Този съвет се събира средно веднъж годишно и би било неясно защо функциите му се разпарчетосват, ако не погледнем състава му. В него около 40% от членовете са представители на БАН и университетите, тъй като европейските директиви изискват всички дейности и режими в защитените зони да се основават единствено на научни данни.

В новия Национален консултативен съвет, за сметка на научната квота, в НСБР се включват представители на браншови, работодателски и синдикални организации, на собственици на имоти, на общини, оставяйки едва две-три места за учените. А в регионалните комитетите на заинтересованите страни, които ще одобряват плановете за управление на зоните, учените изобщо нямат място.

Административен, вместо екологичен и популационен подход

На трето място, екологичният и популационен подход за управлението на защитените зони от Натура 2000 се заменя с административен – вместо индивидуални или групови планове за управление на защитени зони, съобразени с популационните и екологични изисквания на видовете и природните местообитания, занапред плановете за управление ще се правят по административните граници на обхвата на РИОСВ, разцепвайки на парчета зоните.

Всъщност,  предложеният „нов подход“ разделя 65 от зоните за хабитатите в 842 парчета и 41 от зоните за птиците в 511 парчета. Част от парчетата са изключително малки, а част от зоните се разделят в множество РИОСВ, респективно в плановете за управление  – например Централен Балкан и Централен Балкан буфер в 5 РИОСВ, Ниска Рила, Западни Родопи, Рила буфер – 4 РИОСВ, Марица, Първомай, Врачански Балкан – 3 РИОСВ и т.н. Естествено е, че няма как да се планират адекватни мерки в един териториален план например на 1,5 декара от речното течение на Марица или Искър или Централен Балкан буфер да се управлява смислено в 73 парчета в 5 плана и те да са научно обосновани.

Истинската цел – поредно отлагане

За съжаление обаче, за зрителите остава скрита основната цел на законопроекта, която е поредното отлагане на прилагането на мерките за защита на зоните за след 2024 година. За да го обясним, трябва да влезем малко в дълбочина на Директивите за Натура 2000 и техните срокове за действие в България.

Натура 2000 мрежата е систематичен подход за опазване на определени видове и природни местообитания в целият ЕС. Директивите създават определени задължения за страните, които трябва да се изпълнят в конкретни  срокове. Какви са неизпълнените задължения на България по директивите за хабитатите и птиците?

–             Да обяви до 2007 г. всички подходящи защитени зони за опазване на птиците. Ангажиментът е приключен след две осъждания на България в съда на ЕС за Рила и Калиакра.

–             Да обяви до 2014 г. всички одобрени от ЕС зони за хабитатите. Към момента са обявени около 10 % и заради това тече наказателна процедура по чл. 4.4 и 6.2 от директивата.

–             При обявяването и на зоните за птиците и за зоните за хабитатите да се посочат подходящи научно обосновани цели за опазване. Това не е направено за зоните за птиците и заради липса на заповеди и за зоните за хабитатите, заради което този елемент е включен в горната наказателна процедура. Липсата на цели за опазване облагодетелства инвеститорите, защото при оценките на техните инвестиционни намерения или направо действия РИОСВ се обосновава – няма заповед за обявяване, няма цели за опазване, което означава, че намерението или действията не противоречат на целите на защитената зона.

–             На основание чл. 4.5 и чл. 6.2 от Директивата за хабитатите съществува задължение на всяка страна членка да наложи превантивни мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и срещу обезпокояване на видовете в защитените зони. Задължението е валидно за Република България от 2007 г. за зоните за птиците и от 2009 г. за зоните за хабитатите. Мерките се уреждат чрез заповедите за зоните като за 90 % от зоните за хабитатите задължението не е изпълнено, а в останалите зони и по двете директиви не е изпълнено на задоволяващо ниво. Законопроектът предлага това да става не само чрез заповедите както досега, но основно чрез плановете за управление, чийто срок за приемане е 2024 г.

–             На основания чл. 6.1 от Директивата за хабитатите държавата е длъжна да предприеме консервационни мерки за подобряване природозащитно състояние на целевите видове и местообитание в зоните за хабитатите. Това задължение тече от 2009 година и за сега практически не се изпълнява – средствата на ЕК се използваха за закупуване на техника за МВР, за строеж на пътища, за писане на ненужни доклади от приятелски фирми и последно – за борба с коронавируса. Занапред се предлага тези мерки да се планират чрез плановете за управление или отново отлагане изпълнението им за след 2024 г.

–             На основание чл. 6.3 от Директивата за хабитатите съществува задължение всички проекти, планове и програми които могат да окажат отрицателно въздействие върху целите и предмета на опазване в защитените зони да се подлагат на подходяща оценка и да се одобряват само при решение, че не оказват значително въздействие. Това задължение започна да тече от 2007 г. и се изпълнява при ниска ефективност, което е логично – при липса на цели няма как да се оцени въздействието върху тях. За това тече отделна хоризонтална наказателна процедура срещу България.

В мотивите на законопроекта е записано, че е иницииран с цел да предложи промени в Закона така, че да се спрат двете наказателни процедури. Това, което обаче се предлага, е да се отложи отново изпълнението на задълженията за целите на зоните и режимите в тях за след 2024 година, когато трябва да са готови териториалните планове за управление, което отлагане всъщност не решава проблема, а само го задълбочава и няма да спре двете наказателни процедури, а само ще ускори внасянето им в съда на ЕС.

Отделно, на 13 май 2020 година Европейската комисия (ЕК) изпрати официално писмо до Министерство на околната среда и водите. В писмото се констатира, че всички мащабни проекти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г., нарушават едновременно чл. 4.4 и чл. 6.3 на Директивата за природните местообитания. По конкретно ЕК е установила, че извършването оценки за съвместимост на тези проекти не взимат предвид целите на зоните от НАТУРА 2000, с което се нарушава чл. 6.3 на директивата, а липсата на такива цели е резултат от необявяването или неадекватното обявяване на защитените зони.

Самото писмо дава обобщено описание на задължителните изисквания към определяне на природозащитните цели на всяка зона от НАТУРА 2000. Писмото също така призовава българските власти да гарантират пълното спазване на европейските директиви. Писмото на ЕК обосновава този призив със започналата наказателна процедура заради липсата на обявяване на подробни и специфични природозащитни цели и мерки за всяка зона от НАТУРА 2000.

В своето становище до Парламента от 27 май 2020 МОСВ твърди, че ЕК е подкрепила изцяло този подход на отлагане изпълнението на задълженията, което е повече от съмнително при започналите две наказателни процедури. Звучи напълно невероятно ЕК да се съгласи съществуващите задължения на страната от 2007 и 2009 г. да се отложат за изпълнение след 2024 г. Отделно, това отлагане де факто ще удължи за след 2024 г. състоянието на правна несигурност на всички решения на компетентните органи по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, прилагащ чл. 6.3 от Директивата за хабитатите, като по този начин поставя под въпрос всички инвестиции в България, особено тези, извършвани със средства на ЕС, както е посочено в писмото на ЕК от 13 май.

Още от същото – още четири години

В заключение можем да обобщим, че подаръкът на Народното събрание от 5 юни означава само едно – отлагане на ограниченията за опазване на защитените зони с четири години и концентриране на всички функции и средства за мрежата Натура 2000 в едни ръце – тези на МОСВ.

Забавянето ще даде възможност за по-лесно застрояване на Черноморието и планините ни, за по-лесно изсичане на горите ни, за по-лесно убийство на реките ни и за още множество случаи като тези по Алепу, Арапя, Дуранкулак, Шабла, Калиакра, Синеморец и т.н – по много от същото още 4 години.