Белгийската есен е удивително топла. Рафаел Кореа използва сутринта на една октомврийска събота, за да отиде до пазара на площада в Льовен-Ла-Ньов, университетско градче с 29 000 жители, намиращо се на 40 минути с влак от центъра на Брюксел. Тук бившият президент на Еквадор живее от една година насам.
Облечен е спортно-елегантно. В джоба има откъснато от тетрадка листче. На него съпругата му Ан Малерб, с която той се запознава в същото това градче преди 28 години, му е написала на френски какво да купи за вкъщи: патладжани, домати, краставици, картофи и плодове.
Похарчва 45 евро. Предлага на продавача за следващия път да замени бананите от Доминиканската република с еквадорски. Плаща с карта на холандската банка ING.
Поздравява на кечуа (език на разпространена в Южна Америка индианска народност – б.р.) Армандо, един еквадорец от тази общност, който има сергия за дрехи на пазара. Върви десетина минути и стига до апартамента си – четири стаи и тераса на втория етаж. Наемът за жилището е 1250 евро на месец.
Семейство Кореа се премести в Льовен-Ла-Ньов в средата на 2017-а, защото хареса тамошното обществено училище за своя син – тийндейджъра Мигел. Така наблизо са и дъщерите Ан Доминик и София, спечелили стипендии, за да учат в Париж. В съседство са и родителите на Ан Малерб, която е родена в Намюр, на половин час с кола от сегашния семеен дом на Кореа. Могат да обядват заедно в неделя и да излизат на спокойни разходки.
Това лято бе тежко за семейството. В края на май Ан Доминик бе блъсната от кола в Женева, където е била на журналистически стаж. Получава двойно счупване на глезена и много натъртвания. Едва сега възстановяването ѝ е към края си.
Трудна ли бе промяната – да станете просто един от многото в белгийско градче, след като десет години сте бил президент на страната си?
– Преди да стана президент мразех бита, ходенето до супермаркета. Сега им се наслаждавам. Някои казват: „Кореа там е господин никой”. Точно това дойдох да намеря! Обичам да готвя. Различни видове ориз, севиче (типично за Перу и Еквадор ястие от сурова риба и лук – б.р.). Харесва ми да експериментирам. Например, онзи ден измислих нов аматричански (от италианския град Аматриче – б.р.) сос за спагети „в стил Кореа”. Сложих вътре испански чорисос (колбаси, подобни на наденици – б.р.). Експерт съм и по скарите, макар че една от дъщерите ми, която е вегетарианка, ме убеди да ям по-малко месо.
Еквадорски посещения
На дясната си ръка Кореа носи накитник заради навяхването след сблъсъка му на 8 юли с еквадорския журналист Рамиро Куева, който го охули насред улицата, докато експрезидентът се разхождаше с една от дъщерите си. „Ако някой те нарича крадец, да скандираш за свободата на пресата ли трябва? Дори и да си бил президент, не спираш да бъдеш и човешко същество”. Преди няколко дни белгийското правосъдие осъди журналиста заради заплахи. Ще трябва да плати глоба от 1600 евро, ако се върне в Европа.
Имало е и друг епизод с насилие. През август двама журналисти от еквадорското издание „Ла Поста” пристигат, за да покажат европейския живот на бившия президент. И влизат в сблъсък с привържениците на Кореа, които живеят в Брюксел. Кореа внесе в полицията жалба за тормоз. „Дойдоха да търсят живот на милионер и не можаха да покажат нищо”.
Средната заплата в Белгия е около 4000 евро месечно. Кореа е изчислил, че би могъл да живее добре с онези 4600 долара, колкото е президентската му пенсия плюс учителската заплата на съпругата му. „Но от месеци срещу мен са заведени 13 съдебни дела и трябва да работя, за да плащам за защитата си”.
Осигурява си доходи, като води онлайн курсове и изнася лекции. Има твърда заплата като председател на Института за политическо и икономическо мислене „Елой Алфаро”. Дава и частни консултации. Твърди, че „вече са изядени семейните спестявания”, че е влязъл в дългове, но че е успял да осигури баланса, тъй като „за една лекция могат да платят и 60 000 долара – е, не като на Обама, който взима по 200 000, но все пак плащат добре”.
Ленин Морено му е отнел полагаемата му се като на бивш президент охрана, така че сега го охранява частна фирма. „Това е елементарна защита, осъществява се от невъоръжени хора. Необходим ми е поне шофьор, който да умее да кара кола в извънредни обстоятелства. За това плаща една институция. Не мога да кажа коя. В Еквадор споровете са толкова глупави, че там казват: ако е толкова популярен, за какво му е защита? Но дори и да приемем, че нямам нито един личен враг, което е невъзможно, все пак съм запознат с държавните тайни. Така че трябва да се внимава”.
Частна или обществена е институцията, която плаща за охраната ви?
Нека кажем, че е организация с нестопанска цел.
Политизиране на съда
В Еквадор Кореа има заповед за арест, която е в сила от юли т.г. Държавната Генерална прокуратура го обвинява, че стои зад отвличането на бившия си поддръжник Фернандо Балда, когото агенти на еквадорското разузнаване се опитват да отвлекат в Колумбия през 2012 г. Прокуратурата нарочва Кореа, защото тогава е бил „президент на републиката и поради това пряк шеф на разузнавателните служби”.
„Мен ме искат мъртъв вън от страната, или арестуван вътре в страната, за да ме убият там. Знаят, че ще спечелим всякакви избори, ако аз се върна,” отговаря Кореа.
„Много е трудно да се сбъднат мечтите им да ме видят как се връщам в страната с белезници. Ако това стане, ще трябва там да доказвам, че съм невинен, въпреки че би трябвало да е обратното – те да доказват, че съм виновен. Стига вече, това там е лудост, диктатура, пълна липса на правова държава”.
Но онзи, който ръководи тази държава, беше лансиран от самия вас и така дойде на власт.
Абсолютно, върху мен пада главната отговорност за онова, което става. Как можах да се оставя да бъда лъган от един такъв тип в продължение на десет години? Той е професионален измамник. Говореше ми, че съм бил най-добрият еквадорец на всички времена. Сега приказва точно обратното. Трудно е да си представи човек някой по-циничен. Той се държи на власт само със съучастничеството на медиите.
Заболя ли ви от обрата на Ленин Морено?
Не бяхме приятели, но го уважавах заради неговата история, заради това, как е съумял да се съвземе след една трагедия (Ленин Морено е в инвалидна количка, след като през 1998 г. е бил прострелян от престъпник, опитал се да открадне колата му – б.р.). Но не сме били толкова близки, колкото бяхме с други, които също ме предадоха – тяхното, предателство вече разкъсва душата. Трябваше да съм подготвен за това, знам, че така е в живота. Но дори и да знаеш, че една инжекция е болезнена, това не помага да се свали болката, когато ти я слагат. Да, изненада ме размерът и броят на предателствата. Кой можеше да предположи… Виждаме лицата, не и сърцата. Има там анализатори, които казват, че предателството било традиционен инструмент на еквадорската политика. Опитват се да го омаловажат. Сякаш да предадеш е просто политически инструмент – хайде моля ви се!
Според CELAG (Латиноамерикански стратегически център за геополитика) Ленин Морено е създал „Служба за обмен на информация със САЩ” и Център за стратегическо разузнаване. И двете институции са отворени за сътрудничество с Белия дом. В тази нова политика ли да търсим обяснение за неговия завой?
Разбира се. Тук има причинно-следствена връзка. Смятам, че този тип (Ленин Морено) се е договорил със Съединените щати.
Преди или след президентските избори?
Мисля, че след първия тур. Смяташе, че ще вземе повече гласове, но беше много слаб кандидат. Ако беше добър, щеше да спечели още на първия тур. Той се уплаши и затова дори се съюзи със Социал-християнската партия, която е най-лошото в еквадорската политика. Вероятно тогава е имал и контакти с посолството на САЩ, вече мислейки за предателство.
Съединените щати ли са ръката зад явлението „политизиране на съда” или lawfare, за което говорят Хосе Натансон и Карейро де Барос Фильо, имайки предвид „използването на съдиите като инструменти за политическо преследване чрез разгръщане на мегапроцеси с високи нива на зрелищност”?
Зад това стоят и националните, и международните олигархии. Не само правителството на САЩ, има система, която сама си върви. Сигурен съм, че дори президентите на САЩ не знаят всичко, което върши ЦРУ. Но можем да сме сигурни, че ЦРУ действа чрез посолствата. Решението е да се изтреби левицата. Няма да позволят да се повтори отново златната епоха в Латинска Америка – когато 90 милиона души от различни страни излязоха от бедността. Сега вече 20 милиона от тях се върнаха обратно.
Нашите антиподи са готови на всичко. Заповедта е да се унищожи левицата, която е в състояние да претендира за властта. Не глупавата левица на нивото „всичко или нищо”. А левицата на Лула, на Кристина (Фернандес, бившата президентка на Аржентина – б.р.), на Чавес, на Кореа – на всички нас, които ударихме системата. Ще се опитат да ликвидират тази левица и физически. Не се заблуждавайте – не преувеличавам.
Политика и морал
Според Рафаел Кореа системата не може да се разбие с искания като легализиране на аборта. Той спори с феминизма: „Трябва да се стремим към равенство в правата, заплатите, политическото представителство. Но няма как да сме равни във всичко, биологически не сме равни”. Добавя, че преди въпроса за аборта „има хиляди други неща, които са с предимство, като несправедливостта или бедността”. Дава пример: „Ако в един варел насипеш първо фин пясък, а после започнеш да слагаш камъни, ще побереш малко и от двете. По-добре е първо да поставяш големите неща, а после да добавяш малките.”
Има доста критики към такава морална позиция от страна на хора, споделящи идеите ти в политиката и икономиката. Може ли двете гледни точки да се помирят?
За мен социалните въпроси са най-важните в нашия континент, който е на първо място на планетата по неравенство. Но ето, в Бразилия например преди изборите имаше голямо шествие срещу морализаторството на Болсонаро. Голи до кръста момичета вървяха из улиците да скандират за аборта и за еднополовите бракове. В резултат вдигнаха подкрепата за Болсонаро с 6 пункта. Преди да се впускаме в дискусии по тези въпроси, които са периферни за същността на дебатите, трябва да повдигаме очевидни проблеми като неравенството в правата. Болсонаро се възползва също от недоволството на хората по теми, които левицата никога не засяга поради криворазбран пуризъм – като сигурността например. Защо левицата не се противопостави по-категорично на този проблем, а го остави в ръцете на Болсонаро? Това е политическа непохватност. В Еквадор не пропуснахме този въпрос, имахме най-напредналата в Латинска Америка система за сигурност.
За се запълнят тези значителни празнини, евангелистката църква даде възможност на Болсонаро да стигне до бедните общности, които левицата загуби…
Ще ти кажа, че евангелистката църква намери тези общности, които левицата не обгрижи. Когато хората се боят от нещо, те търсят за какво да се хванат. И ако не виждат перспектива за промяна, тогава се оставят да бъдат убедени, че така и трябва да бъде – и намират утеха в тези църкви. Трудно е. Политическите лидери сме обвинявани, че не съумяваме да бъдем духовни водачи. Че не променяме навиците за консуматорство, че се фокусираме върху материалното, а не върху духовната същност на нещата. В крайна сметка оставяме пространства за такива, които заемат расистки позиции като Болсонаро.
Когато спечели Доналд Тръмп, казваха, че ще го възпрат спирачките и противотежестите на системата. В Бразилия като че ли такова възпиране няма и Болсонаро май повече ще прилича не на Тръмп, а на Родриго Дутерте – консервативния и авторитарен лидер на Филипините, който отприщи кървава „война срещу дрогата”…
Да, смятам, че прилича повече на Дутерте. Защото дори Тръмп не си позволява да говори в подкрепа на диктатурата, на изтезанията, на изчезването на 30 000 души. Все пак аз съм оптимист по природа. Ако не правим всичко това с оптимизъм, по-добре да се захванем с нещо друго. Трябва да гледаме на нещата в перспектива. Не искам да спечели Болсонаро. Това е трудно, но не и невъзможно. Имаше 20 милиона, които не гласуваха на първия тур. Те могат да осигурят надмощие на Хадад. Медиите играят ужасна роля. Но ако Болсонаро победи на кантар, както победи Буш, това може да събуди прогресивните правителства в Латинска Америка. Неговото правителство ще е толкова елементарно, че може да провокира реакция, способна да ни върне на пътя към хуманизма.
В какъв период от време виждате някакъв тип промяна в съотношението на силите?
Всичко може да стане. Управленията преди моето правителство продължаваха средно по година и половина. Оптимист съм, че политическата ситуация скоро ще се промени и ще започнем да възстановяваме постигнатото.
Отчасти доброволно оттегляне
Докато е налице заплахата от превантивен затвор, Кореа няма да се върне в Еквадор. Казва, че когато си тръгнал, целта му не била да става изгнаник, а да се оттегли, за да пише. Той сяда на бюрото си, след като всички отиват да спят, и само котаракът му Доби остава да му прави компания.
Подготвя три книги за латиноамериканското развитие. Затова проучва библиографията си. Като „Защо катастрофират държавите?” от Асемоглу и Робинсон или „Защо латиноамериканските нации се провалят?” от Перес Калденентей и Вернего. Кореа е категоричен: „Няма да постигнем развитие, ако не увеличим производителността”. А за тази цел трябва да се преодолее „неспособността да се организираме”. Ето защо сред препрочитаните от Кореа материали е и „климатичната теория” на Дейвид Ландес, който проучва защо страните с горещ климат все не успяват да се развият.
About The Author
