Може ли телена ограда, висока метър и двадесет, да спре 150-килограмово прасе, питаха се медиите до неотдавна. Оказа се, че може.
По казус, за който само преди месец се вихреха бурни страсти и в социалните мрежи, долетя новина: точно до северната гранична бразда бе открит мъртъв глиган. След изследване е констатирана африканска чума в него. Животното е открито непосредствено до изградената телена ограда, като се е оплело в нея. Болното диво прасе е умряло далеч от населените места (община Кайнарджа), а напоително одумваната и иронизирана ограда си е свършила работата.
Затова следва да се признае, че властите в лицето на Министерството на земеделието (МЗ) и Агенцията по храните бяха прави с оградата.
Тя не може да ликвидира риска, но го намалява.
Когато институциите са си свършили работата, следва фактът да бъде отчетен.
Това е вторият случай на африканска чума по прасетата у нас, след като през август бе регистрирано огнище в село Тутраканци, община Провадия. ,,Барикада“ отрази случая и честно трябва да признаем днес, че сбъркахме донякъде в критиката си. Правилно отбелязахме факта, че след като огнището е регистрирано на 100 километра южно от границата, значи властите са спали – вирусът е внесен чрез контрабанда (заразени животни, фураж) или чрез непочистени транспортни средства. Но и написахме, че от оградата не е имало смисъл. Днес се вижда, че има, всеки обективен човек следва да го признае.
В статията дискутирахме въпроса и за цената на оградата. Съоръжението излезе около 1 млн. лв. Именно това е много по-интересна тема –
струва ли толкова пари тази ограда;
защо обществената поръчка не е обявена от МЗ, а от подопечното Североизточно горско предприятие (да не би защото министърът го е страх да си сложи „таралеж в гащите“ със скъпа поръчка?!). В крайна сметка целият обществен разговор, както често се случва, протече страстно, но периферно – не колко струва оградата и как се харчат държавните пари, а висока ли е, ниска ли е, може ли да спре прасе, ще квичи ли убоденото прасе, няма ли… Ако някой наистина е ,,отклонил“ тарикатски парички, ще е останал много доволен от целия дебат.
Нещо подобно се случи и покрай прословутата драма в Странджа. Голямата тема не биваше да бъде следва ли да се избиват животните, иска ли някой да обезлюди региона и т.н. При 22 положителни проби правилата на ЕС, чийто член сме, са категорични – животните трябваше да се унищожат. Евтанизират се във всяка европейска страна при подобни казуси. Основната тема, всъщност, трябваше да е,
дали самите правила на ЕС са справедливи.
И може ли някак България да ги предоговаря.
Важна тема е и що за болест е чумата по дребни преживни животни. Стадото на Ана Петрова от Болярово, при което бе констатирана положителна проба, оцеля невиждано дълго – доста след познатите в практиката срокове за смъртност. През септември започнаха да умират животни, стопанката каза, че се дължи на преяждане. Агенцията по храните обаче не установи симптоми на прехранване. Защо оцеля стадото на Ана, от какво умряха десетина животни през септември при нея, може ли заразени с африканска чума овце да живеят 3-4 месеца след регистрирането на заразата; ако могат, значи има нови научни обстоятелства (напълно възможно); ако не могат, значи или пробата в стадото е грешна, или положителният резултат не значи непременно чума. Но правилата на ЕС изискват евтаназия при положителен резултат. Ето на тези неясноти лекари, български и европейски власти дължат отговори. Но те не намериха място в истерията.
Междувременно бруцелоза бе регистрирана при овце, а в редица птичи стопанства от цялата страна – инфлуенца. Животните бяха евтанизирани. Публични страсти нямаше. Страстите не са добър съветник, а и практиката го показва, избуяват избирателно. Най-често – когато умело са провокирани.
About The Author
