Драмата с избитите животни в Странджа вече е достояние на всеки българин. Тежката участ на стопаните предизвика вълна от справедлива съпричастност. Но има неща, които се премълчават в публичното говорене. От това страда истината и хората остават с грешни впечатления.
Може би всички се питат защо овцете и козите в Странджа не са били ваксинирани. Нали именно ваксините са най-сигурна преграда срещу болести… Властта ли е спала, или пък стопаните са били немарливи и не са имунизирали животните? Истината обаче е, че на територията на ЕС ваксинация срещу чума по дребни преживни животни не се прави. Първо, защото сега болестта за първи път влиза в съюза, респективно и в България. Второ, защото ваксините носят ограничения в търговията. След поставянето им не може да се продава свободно животинската продукция. В интернет циркулира мнение на бургаския д-р Петър Бодуров, в което той казва, че е следвало да се сложат ваксини навреме, като се издейства за целта разрешение от Европейската комисия. Но в публикациите се спестява фактът, че ваксиниране ще доведе до редица забрани. „Рестрикциите ще бъдат поне 2 години и то към цялата страна“, заяви тези дни шефът на БАБХ Дамян Илиев.
Едно време, през социализма, ваксиниране се извършваше регулярно. Сега срещу чума при овце и кози може да се практикува едва след възникване на заразата. Но е със спорен ефект предвид бързото разпространение на вируса и инкубационния период за изгаждане на имунитет.
Подобна бе ситуацията и през 2016 г. с болестта по кравите нодуларен дерматит. Ваксинация бе извършена едва след пламване на огнищата в Южна България. Но защо предварително не бе извършена тя, след като се знаеше, че болестта e на границата? Не, отговорът не е, че някой не си е свършил работата. Отговорът е, че ваксините носят 3-годишно ограничение върху продажбите на мляко (различни режими, най-общо – 3 години не може да се продава в ЕС).
С други думи, регламентите изключват ваксиниране на животни за някои видове болести. Съображенията за това може да са здравни, може да се корпоративни… – има много спорове по темата. Но е факт, че сложи ли се ваксина, настават търговски рестрикции. Поради тези причини нито някой тръгва да ваксинира предварително, нито иска. Драмата настава при разболяване на животните. Реалността е брутална – много често стопаните, които са далеч от огнищата, предпочитат животните на застрашените им колеги да бъдат избити, вместо да се налага да ваксинират собствените си стада. Причината пак е една и тя вече е ясна – невъзможността после да се продава.
В тази ,,игра“ няма добри и лоши. Просто реалността е такава – животновъдство се развива с цел печалба, а ваксината те удря по джоба.
Не се очаква положението в България да става по-добро. От север идва африканска чума по свинете, за която пък ваксина въобще не е измислена. Участта на 45 000 свине в Румъния е под въпрос. Ако болестта влезе у нас някак, българите със сигурност ще останат с впечатление, че властта за пореден път не си е свършила работата. Но истината пак няма да е съвсем такава. Африканската чума се предава и чрез диви свине, а те са неуловими. Сега у нас бяха задействани ловците, което прилича на ,,хващане“ на вода. Водата не може да се хване, тъй както дивата свиня не може да бъде спряна да мине границата.
Ако има нещо, заради което всички ние трябва много да бъдем гневни на българската власт при ситуацията в Странджа, това е допускането на внос на заразени животни. Заразата се предава чрез животински контакт. По границата с Турция има ограда, животните не я прескачат със стълба. Контактът е станал само при внос. Впрочем това се признава от министъра на земеделието и храните Румен Порожанов. Но без грам самокритика.
Другото, разбира се, са обезщетенията. Според нормативите те се извършват по пазарни цени, които в момента са 225 лв. за животни под селекционен контрол и 140-150 лева за останалите. На среща с хора от Странджа вчера Порожанов обеща, че ще гледа да увеличи компенсацията с около 200 лева на евтаназирана коза или овца. Сумите са крайно недостатъчни. Те не са равносилни на обезщетенията в ЕС, макар уж да се водим по общи стандарти. И изключват пропуснати ползи.
Чумата при дребни преживни животни влезе за първи път сега, но и преди ,,чукаше“ на вратата. През 2010 г. например не бе пусната да влезе. Сега бе изтървана.
