След мора по овце и кози в Странджа, долетя нова лоша вест за животновъдството ни. В петък Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) съобщи, че африканската чума по свинете е влязла в България. Поразен е домашен двор в малкото село Тутраканци, община Провадия. Така се оказа, че усилията на българската власт не дадоха резултат. Вдигане на ограда по сухоземната граница с Румъния, забранен внос от там, превeнция на фуражи и
други крути мерки не дадоха резултат.
Вирусът дълго време ,,чукаше“ на северната ни граница, за последно бе регистриран на 1.5 км от нея.
Огнището на заразата у нас обаче показва, че не глигани са пренесли чумата по свинете, заради което бе направена оградата. Това не е станало и чрез кърлежи, ако по естествен ,,географски“ път заразата се е разпространявала чрез тях. Тутраканци е на 100 км от северната ни граница, огнището може да пламне по един единствен начин – контрабанда на заразени живи животни или на заразена животинска храна. Това почти се призна и от БАБХ. ,,Мога да кажа, че е станало както в Румъния – пренесена от човек“, заяви служителят на агенцията Георги Чобанов пред медиите. Именно хората се оказаха главната опасност –
контрабандисти и тези, които си затварят очите за тях.
Теоретично чумата може да се пренесе на свинете чрез човешки дрехи или посредством друга небрежност като животинска постеля например, но хипотезата е в сферата на вероятнстите. На 99% иде реч точно за контрабанда.
Засега щамът е установен от нашата българска лаборатория. Предстои проби да се пратят на европейската референтна. Не много лошата новина в ситуацията, ако въобще има такава, е че няма да бъдат унищожени много животни. В самия заразен двор се отглеждат едва 7 прасета, общо в селото са 23. В 3-километровата зона, където следва да се извърши евтаназия при положителен резултат и в европейската лаборатория, попада още село Бозвелийско, където има 58 прасета. Цифрите не са изненадващи, защото отглеждането на свине у нас е съсредоточено в големи комплекси. Такива очевидно няма в двете села, а единици от малкото им жители гледат сами прасета в дворовете си. Така или иначе при евтаназия на животни стопаните се обезщетяват. Дано по примера в Странджа сумите не бъдат малки.
Чумата на юг бе изтървана да влезе у нас по обективни и субективни причини. Обективни, защото реално много трудно може да се спре проникването, когато има заразени животни в Турция. А такива имаше. Субективни – защото
не бяха взети никакви превантивни мерки.
При ,,румънския“ случая БАБХ и земеделското министерство се постараха доста. Но очевидно бе напразно. На този етап изводът е един – не гранични огради, независимо дали са високи или ниски, а спиране на контрабандата е по-важната мярка за защита. Защото и за Странджа именно това е основната версия. Но усилията отидоха за огради, а не за озаптяване на контрабандистите.
За оградата с Румъния, която отнесе много смях в социалните мрежи заради височината си, бяха похарчени около 1 млн. лв. Тази по турската граница, която предизвика ред корупционни скандали, коства няколко стотици милиона лева, никой не знае колко. С оглед на селското стопанство са отишли всуе.
