Още 1.2 милиона лева отпусна правителството за изграждането на оградата на границата с Турция, която Цветан Цветанов обяви за готова през юни, уточнявайки, че 234-километровото съоръжение струва около 200 милиона лева. Новата сума е за допълнителен – очевидно новооткрит – участък от границата в района на река Тунджа, област Хасково, както и обслужващ път.
Точната цена на съоръжението и съпътстващата инфраструктура не е известна, тъй като в нито един момент не бе изготвен цялостен проект с финансови параметри за инвестицията, а правителствата от Орешарски насам предпочитаха да насочват средства на парче с оправданието, че изграждането на телената ограда е въпрос на национална сигурност. Онова, което е сигурно обаче е, че тя е в пъти по-скъпа от цената за издръжката на бежанците в центровете за настаняване в страната. В момента те са почти празни, но през 2015 г., когато тези бяха препълнени, Държавната агенция за бежанците похарчи за настанените в тях сумата от 5.3 млн.лв.
За да не се бави строителството дори бяха направени законови промени, позволяващи възлагането на поръчка на фирма без публичен търг. Логично, това доведе до съмнения за толериране на близки до властта фирми, като най-често замесваното име бе това на настоящия вицепремиер Валери Симеонов, който сериозно нарича оградата “Великата българска стена”, с която “България трябва да се гордее” и твърди, че цената ѝ е 180 млн.лв. – очевидно липсва единна версия по въпроса дори в управляващата коалиция.
На Симеонов напоследък се наложи да обяснява, дали фирми от обръча на Патриотичния фронт получават поръчките от областните управители на Бургас, Хасково и Ямбол, след като Върховната касационна прокуратура поиска ДАНС да извърши проверка. Хотел на “СКАТ” ООД в Малко Търново пък се оказа печеливш от настаняването на служители, патрулиращи покрай граничната ограда. Валери Симеонов обаче е напуснал управата на всичките си фирми при влизането си в политиката, така че няма формален конфликт на интереси. Лидер на местна организация на НФСБ пък бе задържана в края на юли по подозрение за съучастие в… трафик на мигранти.
Тъкмо този трафик оградата, с която Симеонов така се гордее, не успява да спре. В началото на юни, на магистрала “Тракия” бус с бежанци, управляван от малолетен шофьор, който не би могъл да получи сериозна присъда, ако бъде заловен, катастрофира тежко. Тогава главен комисар Светлин Кичиков, началник на базата „Гранични полицейски кораби“ към РДГП-Бургас, обяви, че бежанците са влезли в България през зелена граница, където няма ограда. Думите му, които сякаш подкрепяха ударното дострояване на телената ограда без излишни тюхкания за цената, бяха широко разпространени в медиите. Десетина дни по-късно обаче оцелелите в жестоката катастрофа на препълнения бус бежанци разказаха, че са прескочили оградата, използвайки за целта стълба.
Други предпочитат по-трудоемкото прерязване или подкопаване на оградата, а на места – просто хвърляне на одеало върху бодливата тел. Това става особено лесно в зоните, в които заграждението поляга на една страна, щом задухат есенните ветрове. Онези, които искат да избегнат опасността да бъдат заловени при преминаването си и да бъдат върнати в Турция, предприемат рисково преминаване през Черно море, често с напълно непригодни за целта лодки.
Извънредните усилия, капиталовложения и безпрецедентни законодателни промени не успяха да ускорят строителството на оградата дотам, че тя да бъде завършена преди бежанската вълна да отслабне. В момента в страната убежище търсят около 250 души месечно, което е нивото отпреди началото на бежанската вълна през 2013 г. По данни на Държавната агенция за бежанците потърсилите закрила през юли са 235 души, което е 6.4 пъти по-малко от същия месец миналата година.
