Въпреки значителното подобряване на климатичните условия през второто тримесечие на годината, не се наблюдава обичайното сезонно увеличение на пристигащите в страната бежанци. По данни на Държавната агенция за бежанците през периода април-юни закрила в България са потърсили едва 746 души, което е двойно по-малко от първите три месеца на годината и почти 7 пъти по-малко от последното тримесечие на 2016 г.
За същия период през миналата година в страната са дошли 3510 бежанци. Сегашното движение на бягащи от войните и породените от тях икономически проблеми в Близкия изток е на нивата отпреди началото на бежанската вълна преди 4 години. Дори и в нейния пик през 2015-2016 г. Бългрия прие нищожните 0.2% от всички, получили закрила в ЕС, но темата бе превърната в централна от крайнодесните партии покрай президентските и парламентарните избори в страната. Целият ЕС пък е приел приблизително толкова бежанци, колкото и бедната Йордания, към която се насочват част от пострадалите от конфликта в Сирия.
81% от пристигналите в България бежанци от началото на 2017 г. са от Афганистан, Сирия и Ирак – три страни с военни конфликти, в които страната ни има пряко и косвено участие. Въпреки това, България не изглежда готова да се изправи пред логичните последствия от дестабилизирането на тези страни в последните 15 години и да посрещне адекватно бежанските потоци.
За периода април-юни хуманитарен статут или такъв на бежанец са получили 429 лица, пристигнали в страната вероятно още през миналата година, тъй като производството по случаите все още е доста бавно. Същевременно, отказ са получили 1536 души, което означава, че отрицателно решение има в 78% от случаите при средно 44% за ЕС. В отромната част обаче производствата така и не приключват, тъй като търсещите закрила напускат страната, най-вече в посока Германия. Така за последните три месеца са били спрени или прекратени производствата по 4500 случая.
Освен че все по-малко хора търсят закрила в България, вече пристигналите бежанци я напускат с бързи темпове. Центровете за настаняване в страната в момента са запълнени едва на 36%, което означава, че в тях са настанени малко над 1800 души. Капацитетът на всички центрове е за 5000 души, като през миналата година той беше изчерпан, а държавата търсеше варианти за изграждането на допълнителен капацитет.
Това предизвика политически формации да опитат да наберат поддръжници, настройвайки местните общности срещу бежанците. В ямболската зала Диана дори беше организиран грандиозен концерт, на който известни групи пееха пред 2 хиляди души, развяващи раздадените им национални знамена срещу слуха, че се готви изграждането на център за настаняване в местното село Бояново.
В една от най-абсурдните ситуации покрай антибежанската истерия общинските съветници в Кюстендил пък приеха декларация, че са против настаняването на търсещи закрила чужденци в града, въпреки че на никакъв етап нито една институция не е дала сигнал, че съществува подобен вариант, нито пък някой чужденец е проявил интерес да пребивава на собствени разноски в този град.
