В категории:България

България е дала убежище на 0.2% от получилите закрила бежанци в ЕС

Въпреки че България е дала закрила на 190 души на милион население, темата беше истеризирана от всички водещи партии покрай изборните кампании. От това спечели само крайната десница

 

Само четвърт век след падането на Желязната завеса, загражденията се завърнаха на южната ни граница. Снимка: Wikimedia Commons
Снимка: Wikimedia Commons

Бежанската “криза” се превърна в топ тема както на президентските, така и на парламентарните избори. И дясноцентристките партии, и хайверената левица застанаха редом до крайната десница с призиви за ограничаване на миграцията, ударно строене на мултимилионната ограда на границата с Турция, която се преодолява с лекота, и демонизирането на прочутото Постановление 208, чиято цел е да подпомага интеграцията на законно получили убежище бежанци. Лидерът на БСП пропадна дотам, че да говори за целенасочена “етническа промяна” на населението в страната, изземвайки изцяло конспиративната реторика на националистите. 

Същевременно, през 2016 г. подалите молба за закрила в България мигранти са 19408 или с 5% по-малко спрямо предходната година. От тях обаче едва 764 души са получили статут на бежанец, което е спад на годишна база с цели 84%. Онези, които са били одобрени за хуманитарен статут, т.е. хора, които идват от рискова среда, но не отговарят на дефиницията на ООН за бежанец, са 587 – отново намаление с 34% спрямо 2015 г. Значителен ръст има на отказите, които стават повече от положителните решения – 1732 случая.

Броят на отказите в България е 56% от всичките решения, срещу 44% средно за ЕС. Бежанците, на които е отказана защита у нас обаче изглежда не се впечатляват от това и напускат страната охотно. За това заключаваме по броя на обжалванията, които са едва 25 или 1.4% от случаите. В 15 от тях развръзката е била в полза на потърсилите закрила.

Огромната част от завършените производствата през 2016 г. обаче, както и в предишните години, просто са прекратени. Причина за това обикновено е, че регистрираният мигрант просто не е могъл да бъде открит, за да се задейства процедурата, тъй като е продължил към друга държава.

Данни на Държавна агенция за бежанците. Графика: Барикада

Подобна е статистиката и за първите три месеца на 2017 г., в които едва 1338 души за потърсили закрила у нас, докато близо 3 хиляди производства, вероятно започнати в предишни години, са прекратени. Бежански или хуманитарен статут са получили 617 души, а 745 са получили отказ.

Търсещите закрила по необходимост попадат първо в някоя страна на външната границата на ЕС, но предпочитат да получават убежище другаде. Така България е издала 0.2% от всичките положителни решения за закрила в ЕС, които са общо 710 хиляди. Близо 63% от тях или 445 хиляди са получилите бежански или хуманитарен статут в Германия. Най-малко са потърсилите и получили убежище в Хърватия (100), Естония (130) и Латвия (150).

България, в която хайверената левица привидя “етническа промяна”, е приела през миналата година 190 бежанци на всеки милион жители или по-малко от 0.02% от населението. За сравнение, далечната за мигрантите Финландия е “променяла населението” си 7 пъти по-бързо. Германия е дала закрила на 5420 бежанци на милион жители, а лидер в тази статистика е Швеция с 7040/милион – 37 пъти повече от България. Макар темата редовно да концентрира вниманието на политици от целия наличен спектър, броят на получилите убежище у нас е нищожен, както си личи от долната графика.

Данни на Евростат. Графика: Барикада

На фона на тези данни обсесията на политическите елити с бежанската „криза“ изглежда меко казано странна. Въпреки това, от известно време насам берем плодовете ѝ – лица с политически амбиции подхранваха омразата към бежанците от Бояново, през Широка лъка до Елин Пелин. Същото направиха всички водещи кандидати за президентския пост.

И пожънахме каквото сме посяли. Проучване на „Галъп“ показа, че хората, които смятат бежанците за заплаха за националната сигурност са се увеличили от 47 на 77% през 2016 г., за която се отнася горната статистика. В същото време, онези които смятат, че бежанците са хора, изпаднали в беда, на които е човешко да помагаме са се стопили от 61 на 28% за една година на политически кампании.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар