В категории:България

Новото постановление? Ами то е като старото…

Министерски съвет публикува за обществено обсъждане новата наредба за интеграция на получили закрила или убежище у нас чужденци. Както се очакваше, разликите с шумно отмененото „Постановление №208“ са козметични и минимални.

Снимка: http://www.government.bg

„В неделя на протест! Няма да им дадем да превърнат българските общини в анклави на бежанци!“, разпалено обяснява Корнелия Нинова в кулоарите на парламента пред журналисти в средата на октомври миналата година. По-рано тя е изчела от трибуната на парламента „скандално“ постановление на Министерски съвет от края на август – Постановление №208 за приемане на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила.

Въпросното постановление ще се превърне в една от основните опорни точки на БСП както в президентската, така и в кампанията за предсрочните парламентарни избори. То ще бъде обрисувано като най-злокобния документ, приеман някога в историята на България, след приемането на който Родината няма да е същата, а халифатът е почти зад ъгъла.

„В това постановление пише, че общините трябва да плащат здравните осигуровки на бежанците, които настаняват там, докато не си намерят работа. Ми те може цял живот да не си намерят работа в България“, добавя Корнелия Нинова в онези дни, когато все още кампанията не е започнала. Отмяната на постановлението става едно от основните обещания за кандидат-президента Румен Радев, а Нинова се заканва да сезира и съда, макар нито веднъж да не успя да обясни с какви мотиви.

Така без обществеността да е запозната в детайли какво точно пише във въпросното постановление, около него е изградена черна аура, а с отмяната му изглежда ще се решат почти всички проблеми в държавата. След изборите, спечелени категорично от Румен Радев, обещанието далеч не е забравено – активната фейсбук общественост вече е нетърпелива и задава въпроси: „Радев, постановление №208, кога?!“.

На 31 март, петък, на късно извънредно заседание, обещанието е изпълнено – служебният кабинет на Огнян Герджиков отменя въпросното постановление. Народът ликува, а Румен Радев е един от малкото български политици, които са спазили свое предизборно обещание. Че отмяната на постановлението е по негово желание свидетелства стенограмата от въпросното заседание. Няколко министри изразяват недоумение, че е свикано извънредно заседание по тази тема, а Наредбата няма да бъде редактирана, а директно отменена.

„Кое налага това да се случи точно днес, в петък, в 18 часа вечерта? Аз дойдох тук с нагласата, че ще има изменение на наредбата. Въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило, и което е хубаво ние да го знаем, все пак“, пита правосъдният министър Мария Павлова. А отговорът на премиера Герджиков е пределно откровен: „Съвсем коректно поставяне въпроса, не мога нищо да кажа срещу тази коректност. Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който докладвам. Това е.“

Следва объркване и кратка почивка, след която става ясно: в съвсем кратки срокове, до края на следващата седмица, ще бъде написана наредба. А тази ще бъде отменена, защото… такова е желанието на президента. В същия ден се е появила и новината, че на база общоевропейското решение за разпределяне на бежанци от Турция, страната ни трябва приеме 50 души. Така отмяната на наредбата се оказва жизнено необходима, чисто информационно. За пред хората.

Така стигаме и до днешния ден. На сайта на Министерски съвет е качено съобщение, че новата наредба вече е готова и публикувана за обществено обсъждане. Какво четем в него и как можем да го обобщим с няколко думи?

Спомняте ли си онази реклама, в която ентусиазиран и леко притеснен младеж представя новото гадже на семейството си. А роднините му, съвсем директно, го питат: „Това ли е новото? Ми, че то като старото!“. Горе долу по този начин стоят нещата и с прословутото постановление, отменено и написано отново. Трябва да признаем, че някой чиновник се е постарал в максимално възможна степен да каже едно и същи неща, но с различни думи и най-вече – подредени по различен начин.

„Чужденците с предоставено убежище или международна закрила в Република България имат право да сключват споразумение за интеграция“, гласеше отмененото страшно и опасно постановление. „Споразумението за интеграция може да се сключва между чужденец с предоставено убежище или международна закрила в Република България и кмет на община“, гласи новото, вече поправено постановление.

„Споразумението за интеграция се сключва за срок една година между чужденеца с предоставено убежище или международна закрила в Република България и кмета на приемащата община или упълномощено от него длъжностно лице“, нахално настоява старото постановление. „Споразумението за интеграция е за срок от една година“, съвсем по друг начин ни успокоява новото.

„В случай, че чужденецът е придружен от пълнолетни членове на неговото семейство, се сключва едно общо споразумение за интеграция. В случай, че чужденецът е придружен от ненавършили пълнолетие членове на неговото семейство, след сключване на споразумение за интеграция, се изготвят интеграционни планове за всяко лице под 18-годишна възраст“, посочва новото прекрасно постановление. Коренно различно звучи старото: „В случай че чужденецът е придружен от членове на неговото семейство, които са на негова издръжка, се сключва едно общо споразумение за интеграция, като се изготвят отделни интеграционни планове за всяко пълнолетно лице от семейството.“

Е, може би след активната предизборна кампания, посветена на привилегиите, които се дават чрез това постановление на бежанците, има някаква промяна в тях? Нали това възмущаваше Корнелия Нинова, а покрай нея Румен Радев в предизборните си обиколки – как така за българите няма, а бежанците – има.

„Споразумението за интеграция съдържа мерки за интеграция, като: осигуряване на жилищно настаняване на лицата, получили закрила, и техните семейства; записване в детска градина и държавно или общинско училище на деца, подлежащи на задължителна предучилищна и училищна подготовка; провеждане на обучение по български език; здравно осигуряване и обслужване; професионално ориентиране и включване в обучение на възрастни; включване в програми и мерки за заетост и обучение; информиране за обявени свободни работни места“, нагло предвиждаше старото постановление.

„Индикаторите за оценка на ефективността на процеса на интеграция на лицата с предоставено убежище или международна закрила в Република България включват достъп до: образование; заетост; обучение; жилищно настаняване; здравеопазване; социално подпомагане и социални услуги“, гласи новата наредба. В първия случай тези услуги са наречени „мерки за интеграция“, а в новото постановление те са разписани като „критерии за интеграция на чужденците“.

В новата наредба обаче отделните услуги са разписани още по-конкретно, например: „Достъпът до образование включва: обучение на децата с предоставена международна закрила в предучилищно, основно и средно образование; осигуряване на равен достъп до образование за чужденците с предоставено убежище или международна закрила“, или пък: „Достъпът до заетост включва: информиране и консултиране за свободни работни места; съдействие за осигуряване на заетост при работодател или за самостоятелна заетост; прилагане на механизми за включване на интеграцията на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в политиките по заетостта, включително за навършилите 16-годишна възраст, при условия и ред, предвидени в трудовото законодателство, с оглед тяхната специална закрила.“

Но как така държавата ще плаща за здравни грижи на бежанците, докато не си намерят работа, питаше сърдито Корнелия Нинова преди месеци. И се възмущаваше, че „те можели да не си намерят работа и цял живот“. Нищо, че и в старото и в новото постановление ясно е записано, че срокът на споразумението между бежанци и общини е една година. „Достъпът до здравеопазване включва осигуряване на здравни услуги на чужденци с предоставено убежище или международна закрила“, гласят новите текстове.

Сериозно внимание е отделено и на социалните услуги: „Достъпът до социално подпомагане и социални услуги включва: предоставяне на месечни социални помощи по Закона за социално подпомагане; предоставяне на еднократни социални помощи за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности; предоставяне на еднократна целева социална помощ за издаване на лична карта; ползване на социална услуга „Център за временно настаняване“ в рамките на 3 месеца за календарна година; предоставяне на целева помощ за отопление; предоставяне на социални услуги; осигуряване заплащането на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на лицата, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес; включване в програми и мерки за закрила на децата“.

Добре, няма ли поне да не се предоставят жилища на мигрантите? Всъщност… не. „Достъпът до жилищно настаняване включва: осигуряване на услуги по консултиране за достъп до жилищно настаняване за чужденци с предоставено убежище или международна закрила; прилагане на механизми за включване на интеграцията на чужденци с предоставено убежище или международна закрила в политиките по жилищно настаняване, социално включване и регионално развитие“, четем в новата наредба.

Козметична новост е, че резултатите от конкретните мерки за интеграция вече ще се отразяват в „интеграционни книжки“. По същество най-голямата разлика е записана още в началото на новата наредба – член втори. Тя има пожелателен характер и не е трудно да се досетим защо е поставена на толкова видно място: „При осъществяване на дейностите за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила задължително се отчитат конкретните рискове за националната сигурност“. Малко по-надолу, вече като чл. 26, четем и следното: „Държавна агенция „Национална сигурност“ идентифицира рискове за националната сигурност в процеса на интеграция на чужденци и осъществява аналитична и прогностична дейност в съответствие с правомощията си по закон“.

Обвързването на ДАНС в процеса по интеграция наистина е новост, но веднага трябва да бъде направено уточнение: агенцията така или иначе изначално трябва да работи с всички чужденци на наша територия на база самото им присъствие тук и получения статус, независимо дали те ще сключат споразумение за интеграция или не. Нещо повече – онези чужденци, които не искат да сключват подобни споразумения, всъщност са потенциално доста по-опасни от тези, към които е насочена въпросната наредба. В старото постановление беше предвидено всички сключени споразумения да се докладват в Държавната агенция за бежанците и в Националното сдружение на общините.

Сходни са условията за прекратяване, заложени както в новото, така и в старото постановление – това може да се случва при смърт, по взаимно съгласие, при присъда за съответния чужденец, при отнемане на международната закрила. В тази част текстовете са абсолютно идентични. Същото важи и за текстовете, които се отнасят до „едностранно прекратяване на споразумението от кмета на общината“. Както преди, така и сега, това може да се случи при системно нарушаване обществения ред и неизпълнение на интеграционните мерки. Сходни са разпоредбите и относно финансирането на интеграцията – тя ще разчита на европейско финансиране и на средства от националния бюджет.

В дните след отмяната на постановлението президентът Радев обясни, че „трябва да имаме единен, национален орган за координация и контрол на тези процеси“. Създаването на нов орган не е предвидено в новата разпоредба, но там все пак е записано следното: „Процесът по изпълнение на сключените споразумения за интеграция се координира от заместник министър-председател, определен от Министерския съвет“.

„Нямаме никакъв лимит за брой чужденци, които ще се интегрират. Смятам, че това е абсолютно неприемливо“, заяви по време на своята кампания за президент Румен Радев относно постановлението. Ще оставя читателя да се досети сам дали в новата наредба са включени подобни лимити.

В заключение: новата наредба наистина е по-подробно разписана от старата, а това личи още на пръв поглед от размера ѝ. По същество обаче в двата документа няма никакви съществени разлики. А шумната отмяна на „Постановление 208“ и превръщането на тази отмяна в кауза по време на две предизборни кампании буди най-малкото недоумение.

Остава ни да се надяваме новото правителство да хареса текстовете, изготвени от кабинета „Герджиков“, за да не се налага да гледаме този глупав филм за трети път. И да се съсредоточим в далеч по-важни неща и към истински проблеми.

Оставете коментар