В категории:България

Африканската чума стигна до парламента

Евроексперти се промъкнали у нас като заразата – незабелязано. И видели неща, които не са за показване. Остра реакция на еврокомисар пък предизвика искания за оставки.

България е изправена пред реална опасност да ликвидира свиневъдството си. Снимка: Pixabay

В страната вече са регистрирани 21 огнища на Африканска чума по свинете (АЧС). Засегнати са шест области, пет от които са в Северна България – Русе, Търговище, Велико Търново, Плевен, Враца. На юг от Балкана смъртоносната за животните болест засега е засечена само в Бургаско.

Данните съобщи министърът на земеделието Десислава Танева, която спешно беше привикана за изслушване в Народното събрание.

Повечето огнища на АЧС са регистрирани в семейни дворове и стопанства, но в последните дни „пламнаха“ и два свинекомплекса с общо над 55 хиляди животни в Русенско. „Процесът по разпространение на това заболяване е много активен. Нормално е да очакваме, че ще има и нови огнища“, заяви Танева, с което намекна, че разполага с предварителна информация и вероятно до дни ще чакаме официални потвърждения за засегнати нови промишлени ферми. При констатиране на болестта всички отглеждани заедно животни трябва да се умъртвят.

Изявлението на Танева дойде ден след като еврокомисарят по здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис отправи остри критики към българските власти. В интервю пред БНР той заяви, че най-вероятно небрежност е предизвикала разрастването на болестта у нас. Еврокомисарят препоръча на институциите да влязат във всяка къща, за да разясняват необходимите мерки, които стопаните трябва да предприемат. „Тези три думи – „във всяка къща“ са много важни. И това властите да разговарят с всички и да обяснят какви мерки трябва да се предприемат, както и евентуалните последствия и резултати. Почти няма време и ако това не се направи, България е изправена пред огромната опасност да загуби цялото си свиневъдство“, подчерта Андрюкайтис.

„Пик на зараза като сегашния е брилянтен пример за това, че в България не е направено много, за да се избегне тази ситуация. Тъжно ми е да чуя тази новина. И докато очакваме официалните резултати от разследването, мога само да отбележа, че това се случи, защото някой е бил небрежен, не си е свършил работата както трябва и не е внимавал“

Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по здравеопазването и безопасността на храните

Изявлението на еврокомисаря бързо разпали страстите в парламента, където БСП поиска оставката на ресорния вицепремиер Томислав Дончев и на директора на Българската агенция по безопасност на храните Дамян Илиев. „Има добри практики в други държави, в България това не го видяхме. Вместо това видяхме как заболяването настъпва, как премина границата, сега виждаме как се разпространява“, заяви депутатът Пенчо Милков. Колегата му от ДПС Бюрхан Абазов пък констатира духовито: „Всички мерки, които взеха управляващите, са неадекватни, институциите не сработиха. Оградата по границата с Румъния беше като за детска площадка – около един метър, и намериха едно прасе умряло. Изследванията показаха, че то е умряло от смях“. „Година по-късно резултатът е 200 тира с животни, които трябва да се заровят“, включи се и Стоян Мирчев от БСП.

От опозицията поискаха оставката на шефа на БАБХ Дамян Илиев. Снимка: epicenter.bg

От думите на Десислава Танева стана ясно още, че засега компенсации не се предвиждат – особено по отношение на най-бедните слоеве от населението, за които отглеждането на едно прасе в двора може да е от жизнена важност за оцеляването през зимата. Министърката заяви, че към момента подкрепа за личните стопанства няма как да бъде финансирана и одобрена от европейските власти, тъй като става дума главно за стопани, които не са регистрирани като земеделски производители. На експертно ниво вече се обсъжда дори налагането на пълна забрана за отглеждане на прасета в домашни дворове върху големи територии от страната.

Това, което министърката спестява е, че засега са проблематични и компенсациите за промишлените стопанства. Поне докато България не изпълни изискванията, залегнали в пътна карта на Европейския орган по безопасността на храните (EFSA). Наши институции тепърва научават, че има такава карта, твърди източник на „Барикада“. Пак според него, тези дни представители на EFSA са посетили страната ни – в началото инкогнито, представяйки се за туристи в засегнати райони. От проверката на терен и от разговори с местни жители евроинспекторите са установили, че населението не е добре информирано за мерките за борба с чумата и за последствията от нея, както и че няма никакви финансови стимули доброволно да съдейства на властите. Именно постъпилата информация от тези експерти вероятно е предизвикала острото изявление на еврокомисаря Витянис Андрюкайтис.

Очаква се африканската чума по свинете да нанесе огромни щети и върху ловното стопанство, както и да се отрази тежко върху хобито, което упражняват десетки хиляди ловци. България е изправена пред депопулация на дивата свиня върху големи територии, а това животно е основен ловен обект в страната. В момента властите се опитват да стимулират индивидуалния лов на прасета в засегнатите зони като обещават по 150 лева бонус за отстреляно животно. Стимулът не е особено висок като се вземат предвид разходите за ловния излет. При практикуване на груповия лов пък демотивиращо действа изискването ловците сами да загробват животните на място.

Други страни засега се справят по-успешно с ограничаване и ликвидиране на заразата. В Беларус се счита, че АЧС е изчезнала, след като силно централизираната ловна организация е била впрегната от президента Александър Лукашенко да ликвидира популацията на дивата свиня. След откриване на огнище на болестта в Чехия пък властите са действали светкавично – в кратки срокове са идентифицирани всички домашни стопанства и животните са евтаназирани, а в горите са влезли снайперисти от армията. За компенсация на населението и за справяне с проблема чешката държава е отпуснала 12 милиона евро.

У нас – близо година след констатиране на първия случай на АЧС, финансовите мерки са много по-скромни, а вероятно и неефективно насочени. Миналата година бяха отпуснати 4,5 млн. лв., които отидоха за спорната ограда по добруджанската ни граница с Румъния и за повишаване на административния капацитет на Българската агенция за безопасността на храните. През тази година властите дълго се ослушваха за отпускане на допълнителни средства и го направиха едва в последните дни, след като пламнаха нови огнища. Очаква се бенефициент на целевите 3,7 млн. лв. отново да се окаже БАБХ, оглавявана от Дамян Илиев, който пък е сочен от опозицията за изключително близък до премиера Бойко Борисов.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар