„Кацнал като летяща чиния в планински регион в Централна България, Бузлуджа е бруталистки бетонен паметник, построен във възхвала на комунизма преди близо 40 години”, пише „Франс Прес” и добавя: „Поразителната кръгова сграда е оставена в ръцете на вандализма и разрушението, докато България нетърпеливо се опитва да забрави своето комунистическо минало”.
Сега обаче експерти от паневропейската мрежа за опазване на културното наследство Europa Nostra се опитват да спасят паметника. Организацията, която е основана през 1963 г. в Париж, вече включи Бузлуджа в своя списък на 7-те най-застрашени обекта в Европа за 2018 г.
„Невероятна сграда. Невероятно впечатляваща и е невероятно тъжно, че се разпада така” – казва Греъм Бел, британски архитект и един от тримата експерти, които посетиха дом-паметника на Бузлуджа в края на септември. Според него „паметникът е част от европейското културно наследство, а по-голямата част от Европа не знае за съществуването му.”
Лорен Леви-Строс от Европа Ностра и бивш заместник-директор на отдел „Културно наследство” в ЮНЕСКО смята, че сградата „с бруталисткия си стил е истинско постижение на архитектурата на 20 век.” Той също бе част от делегацията, която се срещна с вицепремиера Валери Симеонов и заместник-министъра на културата Румен Димитров, призовавайки ги за „спешни действия”, които да спрат разрухата на паметника. Те определиха сградата като „шедьовър на архитектурата, инженерството и изкуството”. Културното министерство се ангажира с ускорена процедура по даване на статут на паметник на културата, който ще даде възможност за възстановяването на сградата с европейско финансиране.
Мисията на Европа Ностра пред паметника на Бузлуджа:
89-годишният архитект на паметника Георги Стоилов коментира пред АФП, че е „хубаво, че Европа е загрижена за него, след като България не е”. Неговата сграда, построена със 70 хиляди тона бетон, 3000 тона подсилена стомана и 40 тона стъкло, обикновено се разглежда като тежест за притиснатите от съкращения бюджети на местната и държавната власт.
Всичко, което областната управа на Стара Загора успява да направи през последните години, е да опитва да запечата разпадащата се сграда в опит да бъдат избегнати потенциални инциденти. Това обаче не е толкова лесно и най-приключенски настроените туристи от България и света често успяват да проникнат вътре.
И архитект Дора Иванова, основател на фондация „Проект Бузлуджа“, и Леви-Строс смятат, че ще бъде трудно да се възстанови паметникът в оригиналния му вид, доколкото това може предизвика противоречиви реакции. Той обаче може да се консервира и отвори за туристи, като предостави допълнителни възможности за използването му за образователни цели, концерти и конференции.
About The Author
