Фотогалерия: Ех, защо оставиха Рейгън самотен в Южния парк, без Тачър…

А можеха да възпроизведат прочутия постер от 80-те години: „Отнесени от вихъра“ с Рон и Меги – „Тя му обещава да го следва до края на света, той ѝ обещава да го организира. Милтън Фридман със съдействието на „Пентагон продакшънс” представят филм на МВФ”

„Барикада“ не успя нито да потвърди, нито да отрече дали върху новия паметник на Роналд Рейгън вече е била изразена демократична форма на протест. Към обяд на 28 април паметникът изглеждаше така.

Жалко, че не ме послушаха. Миналата година горе-долу по това време, точно когато се разчу, че се провежда конкурс за паметник на Роналд Рейгън в Южния парк, предложих в статия, излязла и в „Солидарна България”, и в „Барикада”, да не се мъчат, а направо да въплътят в бронз една вече спечелила световна слава композиция. Защото в нея беше включена и другата икона от свещеното за поклонниците му дуо в ядрено-ракетния поход срещу Империята на злото и във взривяването на социалната държава – Желязната лейди Маргарет Тачър.

Колко повече холивудска тръпка щеше да има (дори и за всякакви измислени или истински арт-експериментатори по цветния дизайн), ако вместо сегашния скучно-казионен бюст на Рейгън се беше извисило моето предложение – скулптурна реплика на един много нашумял постер от началото на 1980-те. В ония славни времена Великобритания, Федерална република Германия и Италия бяха заредени догоре с американски ракети „Пършинг” и „Круз”, готови за изненадващ удар. Още не се беше появил прогресивният Горби и от ядреното надцакване с Москва светът се лашкаше на вълни ту към сгорещяващи видения за атомни гъби, ту към ледени тръпки като в постядрената нощ от холивудския хорър „На следващия ден“. Очакваното всеки момент натискане на двете копчета държеше бункерите и бомбоубежищата винаги заредени с консерви.

Именно тогава в родината на Меги се роди и постерът, който и до днес е сред най-търсените в интернет. Рейгън и Тачър, прегърнати като Ред Бътлър и Скарлет О’Хара. На фона на ядрена гъба.

„Отнесени от вихъра“ с Рон и Меги – „Тя му обещава да го следва до края на света, той ѝ обещава да го организира“. Снимка: архив
„Отнесени от вихъра“ с Рон и Меги – „Тя му обещава да го следва до края на света, той ѝ обещава да го организира“. Снимка: архив

 

Най-отгоре: „Филмът, който ще сложи край на всички филми”.

По-отдолу: „Най-експлозивната любовна история на всички времена”.

Ситничко: „Милтън Фридман със съдействието на „Пентагон продакшънс” представят”.

С най-големи букви: „Отнесени от вихъра”.

Нататък са споменати едни по-малко известни на публиката у нас имена като сценарист и композитор, затова пък режисьорът е световно прочут – „Ханк (Хенри) Кисинджър”.

Ударното кратко съдържание: „Тя обещава да го следва до края на света. Той обещава да ѝ го органиизира”.

Пак дребничко: „Филм на МВФ”.

И за финал: „Прожекции сега из целия свят”.

Да, много жалко, че господата от инициативния комитет за паметника на Рейгън в София не обърнаха внимание на моето иновативно предложение. Как да разберат сега разхождащите се из Южния парк с какво този нов костюмиран бюст се отличава от същия такъв бюст, който навремето стоеше в градинката с паметника на Съветската армия в чест на другаря Леонид Илич Брежнев?

Бюст-паметникът на Леонид Брежнев в София, 1982 г. Снимка: архив
Бюст-паметникът на Леонид Брежнев в София, 1982 г. Снимка: архив

Ех, друго щеше да е, ако можехме да се радваме на страстно прегърнатите Рон и Маги!… Защото няма по-подходящо място от България за монументално увековечаване на организатора на края на света и на вярната му следовничка. Никоя друга страна не се е придвижила толкова напред по така очертания от тях път, колкото нашата. Вярно, засега напредваме уверено само към собствения си край. Но то е просто, защото сме малки. И защото за края на света разчитаме на Големия брат.

С бронзирането на легендарния постер бихме ударили в земята и конкуренцията от други бивши членки на соцлагера, отчели се с банални паметници на Рейгън.

За плагиатите от Тбилиси няма какво и да говорим – сложили са Рон на скамейка, сякаш е третия Славейков. Унгарците са го оставили да се разхожда из центъра на Будапеща, без постамент, като прост американски турист.

Вярно, поляците трудно бихме надскочили – там са го увековечили в цели три града. Монументално във Варшава, на мраморна трибуна с американския герб. В разходка с папа Йоан-Павел Втори в Гданск. И с площад с кръгово движение „Роналд Рейгън” във Вроцлав. Но пък даже и поляците не успяха да опазят гданския Рейгън от посегателство – по-малко от година след откриването на композицията с папата, през 2013-та, злосторници отрязаха една от ръцете на бащата на „Звездните войни”. Навръх 30-годишнината от разполагането на „Круз” и „Пършинг” в Европа.

През 2013 г. – 30 г. след инсталирането на ракетите „Круз“ и „Пършинг“ в Европа – злосторници откъснаха ръката на паметника на Рейгън с папа Йоан-Павел Втори в Гданск. Снимка: архив
През 2013 г. – 30 г. след инсталирането на ракетите „Круз“ и „Пършинг“ в Европа – злосторници откъснаха ръката на паметника на Рейгън с папа Йоан-Павел Втори в Гданск. Снимка: архив

Впрочем непочтително отношение е проявявано дори и в родината му САЩ. Паметникът в калифорнийската Темекула е бил хем подпалван, хем боядисван. А в друго кътче на същия щат, в курортния Нюпорт бийч, е правен опит бронзовата фигура на Рейгън да бъде отмъкната цяла – обвързана с въже, са я дърпали с пикап. Но не успели, само я извили в наклон.

Паметникът на Рейгън в калифорнийската Темекула е бил хем подпалван, хем боядисван. Снимка: архив
Паметникът на Рейгън в калифорнийската Темекула е бил хем подпалван, хем боядисван. Снимка: архив
Монументът в калифорнийския курорт Нюпорт бийч остава изкривен и наклонен след опит да бъде изтръгнат. Снимка: архив
Монументът в калифорнийския курорт Нюпорт бийч остава изкривен и наклонен след опит да бъде изтръгнат. Снимка: архив

За паметници на 40-ия американски президент в страни като Гърция, Италия, Испания, Франция никой не е и чувал. Буйните левичари там са толкова безочливи, че кой знае с какви надписи и течности биха ги осквернили. Поради същата причина очевидно такива монументи няма и в Латинска Америка, която е прекалено паметлива за рейгъновите необявени войни в Никарагуа и Салвадор, както и за мащабната му интервенция в миниатюрна Гренада през 1983 г. Не са забравили също, как по време на официалното си посещение в Бразилия през 1982 г. Рейгън вдигна наздравица за… „народа на Боливия”.

Всъщност обаче той тогава е искал да каже България! Боливия е била лапсус, на езика му е било друго Б. Само онзи, който не е патриот, може да не го вярва. Рейгън е усещал, докато чука чашата си с последния президент на тамошната военна диктатура, инсталирана от САЩ, че една прясно освободена тогава затворничка с баща българин след три десетилетия ще стигне бразилския връх. И ще даде повод за реанимиране на американската традиция с държавните преврати в „задния двор”. Само че вече извършвани не от местни „горили” с фуражки, а от местни съдии с антикорупционен блясък в очите – стипендианти на Държавния департамент.

Е, да, жалко, че Рейгън дори не е стъпвал в България. В същата онази 1982-ра, докато той вдига наздравици в Бразилия, у нас гостува Морис Бишоп, левият премиер на карибското островче Гренада, което година по-късно ще бъде размазано от пратените там от Рейгън морски пехотинци. А Бишоп ще бъде убит в предшествалия вътрешен пуч. Но в едно така добре възпитано от „Америка за България” гражданско общество като българското изобщо не може да се роди дори помисъл някой да иска издигането на паметник на Морис Бишоп в София.

Премиерът левичар на Гренада Морис Бишоп (в средата) в разговор с народа малко преди убийството му през 1983 г. Снимка: архив
Премиерът левичар на Гренада Морис Бишоп (в средата) в разговор с народа малко преди убийството му през 1983 г. Снимка: архив
При американския десант в Гренада през 1983 г. на 100-хилядния остров са стоварени първо 1200 морски пехотинци, които бързо нарастват до 7000. Всички непослушни сред местните са взети на мушка. Снимка: архив
При американския десант в Гренада през 1983 г. на 100-хилядния остров са стоварени първо 1200 морски пехотинци, които бързо нарастват до 7000. Всички непослушни сред местните са взети на мушка. Снимка: архив

А и да поиска някой, че дори и да го постигне като по чудо, какво бъдеще очаква подобен паметник? Можем да го видим на продължението на алеята „Роналд Рейгън” в Южния парк, което едно време се наричаше „Алея на южноамериканските герои”. Там пак през 80-те имаше паметници на трима от най-ярките водачи на националноосвободителните войни за независимост в Южна Америка – венецуелеца Симон Боливар, аржентинеца Хосе де Сан Мартин и уругваеца Хосе Артигас. Бюстовете им бяха дарение на България от Венецуела, Аржентина и Уругвай.

После дойде демокрацията със свободния пазар на цветни метали – и бронзовите бюстове заедно с всички бронзови букви по каменните постаменти бяха откъртени и изчезнаха.

След като почакаха близо две десетилетия и не дочакаха българската държава да възстанови пораженията, Венецуела и Аржентина издигнаха нови паметници на героите си. Боливар сега е на по-притеснителния за крадци площад „Възраждане”, а Сан Мартин – в двора на едноименното училище в Люлин, където има охрана.

Само Уругвай миналата година се осмели да възстанови Хосе Артигас на старото му място – върху постамента от едно време в Южния парк. Засега новата бронзова глава на уругвайския баща на нацията още оцелява там.

Оголеният откъм бронзов бюст и бронзови букви някогашен паметник на Симон Боливар в Южния парк. Снимка: Къдринка Къдринова
Оголеният откъм бронзов бюст и бронзови букви някогашен паметник на Симон Боливар в Южния парк. Снимка: Къдринка Къдринова
…и на Хосе де Сан Мартин, пак там. Снимка: Къдринка Къдринова
…и на Хосе де Сан Мартин, пак там. Снимка: Къдринка Къдринова

Двата голи и слепи, с почти неразличими вече букви постамента на Боливар и Сан Мартин по съседство може и да сеят смут в разни незрели души с неправилни геополитически ориентации. Но не и в Столичния общински съвет, не и в комисията му за паметниците. Какъв Боливар, какъв Сан Мартин, каква Южна Америка в Южния парк, след като в най-южния му край е посолството на североамериканските Съединени щати и значи на северния му вход трябва да се извиси не друг, а Роналд Рейгън. Такава ще да е била логиката на СОС, който още през 2011 г., по случай честваната тогава 100-годишнина от рождението на 40-ия президент на САЩ, бил взел решение за издигане точно там на негов паметник.

Да си призная, аз също съм в един инициативен комитет, създаден още през 2008 г. И той по повод една 100-годишнина – на чилийския президент Салвадор Алиенде, станал жертва на военния преврат на генерал Пиночет на 11 септември 1973 г., дирижиран и финансиран от САЩ във времената на друг един интересен американски президент – Ричард Никсън.

Впрочем, след като спретва кървава баня на хиляди свои противници, Пиночет поканва „чикагските момчета” на Милтън Фридман да изпробват в стелиризираното от репресиите Чили теорията си за шоковата терапия и за отвързания пазар. Същият експеримент няколко години по-късно е приложен от Тачър и Рейгън – и плъзва тържествуващо по света под псевдонима „тачъризъм” и „рейгъномика”, за да ни налази победно и нас след 1989-та вече като откровен неолиберализъм. Явно на някои в България произлезлият от всичко това социален геноцид на мнозинството от българите толкова им харесва, че просто се е налагало да излеят чувствата си на признателност към световното олицетворение на тази диващина – несравнимия Роналд Рейгън. Още не мога да разбера обаче как така пропускат не по-малко заслужилата Желязна лейди…

Но да се върнем към сагата на нашия инициативен комитет, създаден през 2008 г. по повод 100-годишнината от рождението на Салвадор Алиенде. Внесената още преди 9 години наша петиция до СОС е подписана и от личности като Любомир Левчев, Светлин Русев, Георги Константинов, Никола Инджов, Матей Шопкин, Иван Маразов, Искра Баева, Велислава Дърева, Виктор Самуилов, Ивайло Диманов, Асен Масларски и много други. Искането е за възстановяване на паметника на Алиенде, съществувал до 1991 г. в София, в кв.”Младост”, на булевард, също наречен „Салвадор Алиенде”. По времето на кмета Янчулев обаче паметникът е дeмонтиран и… „изгубен”. А булевардът е преименуван на „Андрей Сахаров”.

От 2008 г. нашият инициативен комитет се бори с кметове, зам.-кметове и общински съветници, за да се опита да ги убеди, че паметникът на чилийския президент демократ, увековечен с монументи, улици, площади, болници и училища из цяла Европа и из цял свят, трябва да бъде възстановен и в София.

Приехме изтъкнатите ни аргументи, че ново преименуване на булеварда в „Младост” е нереалистично заради затрудненията с адресното пререгистриране на фирми и граждани, което би се наложило. Приехме да предложим и ново място за паметника, чието възстановяване се ангажирахме да финансираме чрез кампания за набиране на средства. Посочихме като такова подходящо място сградата на някогашния Чилийски клуб в София, приютявал чилийските емигранти, избягали у нас от репресиите на Пиночет. Предложихме пространството пред клуба, в който днес има театър, да се нарече площад „Салвадор Алиенде”. Представихме скица и проект на възстановката на оригиналния паметник, чийто автор е големият български скулптор Павел Койчев, откликнал веднага да подготви репликата. Получихме дори принципното устно одобрение на днес вече бившия главен архитект на София Петър Диков. Даже стигнахме до внасяне на въпроса за разглеждане в специализираната комисия към СОС. И за пореден път се блъснахме в нова неочаквана стена. В изникнал междувременно допълнителен регламент за още един кръг от бюрократични съгласувания…

Досегашните ни отнеха 9 години. Да видим дали ще стигнем и задминем 10-годишния юбилей. Така де – Алиенде да не е Рейгън?! Съществувал законно и демонтиран паметник да не е нов проект, който може да мине през конкурс, да се одобри от СОС и да се издигне за по-малко от година?…

Гложди ме още един въпрос. Когато обсъждахме с архитект Петър Диков вариантите за бъдещо инсталиране на паметника на Алиенде пред бившия Чилийски клуб, той беше категоричен, че това е невъзможно да стане в зелената площ отпред, защото екологичните организации щели да се противопоставят. Затова бяхме принудени да приемем инсталирането на паметника върху самата стена на бившия клуб – добре, че оригиналният проект го позволява.

Но сега се питам – как тези сурови екологични организации са преглътнали решението за издигане на паметник на Рейгън не просто в квартална градинка, а в централен столичен парк?

Снимка от 1981 г. – пред паметника на Салвадор Алиенде в София на скулптора Павел Койчев са се събрали деца на чилийски емигранти у нас. Инициативен комитет се бори от 2008 г. паметникът, унищожен по времето на Янчулев, да бъде възстановен. Снимка: Къдринка Къдринова
Снимка от 1981 г. – пред паметника на Салвадор Алиенде в София на скулптора Павел Койчев са се събрали деца на чилийски емигранти у нас. Инициативен комитет се бори от 2008 г. паметникът, унищожен по времето на Янчулев, да бъде възстановен. Снимка: Къдринка Къдринова

Много ми се иска да получа разяснения – кое и защо не е позволено за Алиенде и кое и защо е позволено за Рейгън в демократична България?

Признавам, по-голямата част от този текст е взет от миналогодишната ми статия по въпроса. Защото, уви, всичко важи с пълна сила и сега.

Но, честно казано, взе да ми втръсва това безкрайно въртене на филма на Милтън Фридман със съдействието на „Пентагон продакшънс”, МВФ, Пиночет, Меги и Рон. Хайде да светнем лампите в салона!…

 

ГАЛЕРИЯ ОТ ПАМЕТНИКА НА РОНАЛД РЕЙГЪН В СОФИЯ:

В социалните мрежи и в някои сайтове се появиха снимки, на които върху новия паметник е изразена по специфичен начин демократична политическа позиция. Дори това да се е случило наистина, към обяд паметникът вече беше почистен.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар