Всички срещу всички в Каталуня

Процедурен спор между двете основни партии в сепаратисткото правителство в Барселона оголи колко дълбок е разнобоят помежду им, а премиерът Ким Тора побърка медиите с поредица от писма, адресирани до испанския кабинет и до целия свят

Около парламента в Барселона кипнаха бурни улични страсти вечерта на 1 октомври. Снимка: La Vanguardia
Около парламента в Барселона кипнаха бурни улични страсти вечерта на 1 октомври. Снимка: La Vanguardia

Бурното отбелязване в началото на седмицата на първата годишнина от референдума за независимост на Каталуня, състоял се на 1 октомври м.г., поднови политическите турбуленции в началото на новия политически сезон. Те поставиха под въпрос самото оцеляване на настоящото сепаратистко правителство на все още автономната испанска област.

Дълбок разнобой зейна между двете партии, които го сформират – PDeCAT (Европейска демократична партия на Каталуня), консервативната формация на настоящия министър-председател Ким Тора и на забегналия в Белгия бивш премиер Карлес Пучдемон, както и ERC (Каталунска републиканска левица) – левичарското обединение, което вижда бленуваната независимост като единствен път за алтернативно развитие на Каталуня.

Предмет на сегашното счепкване бе как да се процедира с гласовете на шестимата депутати – четирима на PDeCAT и двама на ERC, които са или в затвора, или са забегнали в чужбина, след като испанското правосъдие ги обвини в нарушение на конституцията заради провеждането на миналогодишния референдум и последвалото обявяване на независимост. ERC в лицето на нейния председател на местния парламент Рожер Торен държеше всичките шестима да постъпят като двамата от неговата партия – за новата сесия на парламента отново да делегират правата си за гласуване на други, посочени от тях депутати. Но по-голямата PDeCAT се заинати, че нейните четирима депутати няма защо да го правят пак, след като вече са осъществили такова делегиране на 31 май т.г.

Спорът не бе само процедурен, но и принципен – с оглед на желанието или нежеланието на двете управляващи в Каталуня партии да покажат добра воля към Мадрид и готовност да спазват всички институционални тънкости в крехкото мирно съществуване и в очакването за диалог.

След като през целия ден в четвъртък дискусиите по повод шестимата депутати практически блокираха започването на сесията на каталунския парламент и след като повечето медии започнаха да обсъждат дали тези спорове няма в края на краищата да доведат до пълен разрив между PDeCAT и ERC и до падане на цялото правителство, в късния следобед измъченият компромис все пак бе постигнат. PDeCAT склони и нейните депутати затворници или доброволни изгнаници отново да пределегират правата си. Като това ще може да стане и не с личен подпис, а по имейл.

Засега положението беше закърпено, но сериозните разногласия и напрежения вече не могат да се скрият. Резонансът им и сред другите политически сили, които през последните дни също излязоха със свои остри критики, особено към премиера Тора, започва да оформя полифоничен сблъсък от типа „Всички срещу всички”.

Перманентната каталунска криза за известно време беше в сянка покрай лятната ваканция и смяната на управляващите в Мадрид, където дойде на власт по-склонното към диалог социалистическо правителство на настоящия премиер Педро Санчес. Но политическата есен отново изведе напред каталунския казус. И то не само през призмата на спора между Барселона и Мадрид за независимост или автономия, но и с оглед самоидентификацията на различните каталунски политически играчи.

При това общият фон от улицата се върна към поляризацията и ексцесиите – доста сцени със сблъсъци и трошене влязоха в телевизионните новини от вечерта на тазгодишния 1 октомври, когато 180-хилядно шествие в Барселона напомни за състоялия се преди година непризнат референдум за независимост и за съпроводилото го тогава полицейско насилие. Излезлите на шествието хора носеха демонстративно избирателни урни – в тях сега имаше не бюлетини, а събрани подписи с искания за провеждане на нов, официално свикан и законен референдум, който да реши конституционно въпроса за независимостта или автономията.

Премиерът Тора и съратниците му уж приеха благосклонно тази подписка, съзвучна със собствените им позиции. Но настроенията на уличното множество не закъсняха да се радикализират, пришпорени от остри изявления срещу сепаратисткия екстремизъм от страна на лоялистки сили като либералната партия „Сюдаданос” и нейната лидерка за Каталуня Инес Аримадас.

В крайна сметка вечерта на тазгодишния 1 октомври изби в груби сцени с опити за нахлуване в парламента в Барселона от страна на екзалтирани и агресивни демонстранти, чиято атака принуди дори уж призваните да пазят реда полицаи сами да се скрият зад дебелите стени на автономния законодателен орган.

Организирани от Комитетите за защита на републиката (радикални граждански обединения, възникнали спонтанно точно покрай референдума преди година), демонстрантите изригнаха не само срещу непризнаващия каталунската независимост Мадрид, но и срещу правителството на PDeCAT и ERC начело с Тора заради недостатъчната му (според „комитетите”) решителност в отвоюването на тази независимост. Бунтът от вечерта на 1 октомври, тръгнал уж от дружествени на сепаратисткото правителство среди, накрая се изля в искания за оставка на самия Тора и на вътрешния министър в неговия кабинет Микел Буч.

На следващия ден в парламента в Барселона последва нова остра серия критики от Аримадас към Тора – за това, че сам е подстрекавал „комитетите” към насилие, че не е в състояние да контролира положението в Каталуня, че разцепническата политика на партията му съсипва областта и т.н.

На този фон Тора не можа да измисли нищо по-добро от това, да обяви, че ще изпрати до премиера Педро Санчес в Мадрид послание с открито ултимативното искане правителството му да форсира провеждането на законен референдум за Каталуня още до месец ноември. Ако това не стане, Тора не се наемал да гарантира сигурността в областта – тоест отправена бе открита закана за провокиране на безредици.

Ефектът от този ултиматум бе крайно негативен. Не само от страна на кабинета в Мадрид, който категорично отказа диалогът да върви в подобен тон на заплахи и изнудване, но и от страна практически на всички политически сили в самата Каталуня – включително и от влизащата в местното правителство ERC. Нейният парламентарен говорител Габриел Руфиан дори натякна, че „ултиматумите са дело на дявола”.

Каталунският премиер Ким Тора. Снимка: EFE
Каталунският премиер Ким Тора. Снимка: EFE

Оказал се в пълна изолация, след още един ден Тора изпрати до Санчес писмо с по-мек тон. В него вече в конструктивен дух и без никакви намеци за ултиматуми, испанският премиер бе поканен да пристигне в Барселона, за да разговарят с Тора „за всичко” и „без предварителни условия”, като в текста бе избегнато дори да се спомене думата „самоопределение”.

В четвъртък, когато ръководството на каталунския парламент вече зацикли в процедурните спорове за делегирането на гласовете на шестимата депутати затворници и изгнаници, едва ли случайно фонтанът от послания на Тора бе подсилен с нова струя, макар и не особено свежа. Вестник „Ел Периодико” разгласи и публикува текста на още едно писмо на каталунския премиер, написано на английски и разпратено до адресатите си още на 26 септември. Това писмо също е адресирано до Педро Санчес и в него се подчертава, че целта не е да се иска „незабавна независимост” на Каталуня, а да се постигне провеждането на законен референдум, който демократично да реши казуса. Интересното в това послание е, че освен до премиера на Испания, то е разпратено и практически до всички водещи световни лидери – до папа Франциск, до президентите на САЩ, Русия и Китай Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин, както и до ръководителите на всички държави в Европа, включително и до българския премиер Бойко Борисов. Тора се обръща към тях с молба за посредничество.

Очевидно разгласяването на това послание, за което досега никой не беше чувал, само два дни след всеобщата негативна реакция срещу ултиматума от вторник, целеше да покаже, че Тора е прибегнал до закани, само защото не е дочакал отговор на кроткото си писмо от 26 септември. Разбира се, замесването на имената и на един куп световни лидери цели на свой ред да привлече повече международно внимание към ситуацията. Факт е обаче, че никой от въпросните лидери досега така и не е реагирал.

В крайна сметка всичко беше засенчено от продължилите през целия четвъртък инфарктни спорове около делегирането на гласовете на шестимата сепаратистки депутати. За капак измъченият компромис между PDeCAT и ERC не бе признат за легитимен от юридическите експерти на парламента и от „Сюдаданос”, поради което планираната за четвъртък пленарна сесия на автономия законодателен орган трябваше да бъде отложена за следващата седмица.

Няма обаче изгледи и тогава сюжетът да излезе от сериала „Всички срещу всички”. А подобен деструктивен контекст вътре в самата Каталуня трудно ще стимулира смислен диалог с Мадрид, дори и централното испанско правителство да набере смелост и да пристъпи към него.

От друга страна не бива да се забравя, че същото това правителство на премиера Педро Санчес всъщност не разполага със стабилно мнозинство в Конгреса в Мадрид. И сред депутатските гласове, които му отвориха път към управлението с вот на недоверие към предишния премиер консерватор Мариано Рахой, бяха и тези на представителите на каталунските сепаритстки формации PDeCAT и ERC в централния законодателен орган. Решението им да дадат рамо на Санчес произтече от ангажимента му да се заеме с конструктивен диалог по катаулнската криза. Но понеже такъв диалог и досега не е задвижен – било поради лятото, било поради политически ослушвания – висящото положение със „самоопределението“ доведе и до сегашното невротизиране на обстановката в Каталуня. Ако спешно не се приложат ефективни „успокоителни“, в следващия епизод на сериала е възможно да видим бойкот спрямо правителството на Санчес от страна на депутатите на PDeCAT и ERC в парламента в Мадрид. Вярно, провокирането на нова национална правителствена криза няма да е никак от полза за каталунските сепаратисти, защото евентуални предсрочни избори в „Испания“ могат да излъчат за победители младите и настъпателни лоялисти от „Сюдаданос“…

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар