Лагерът на сепаратистките партии в испанската автономна област Каталуня си смени първенеца след изборите за местен парламент, проведени на 14 февруари т.г. Досега ги водеше консервативната националистическа коалиция „Заедно за Каталуня” (Junts per Catalunya или накратко JxCat), превърнала се миналото лято в партия. Но тя вече отстъпва лидерството на Каталунската републиканска левица (ERC), изпреварила я на вота в неделя с един депутат в повече.
Може да е един, но разликата е ключова, защото променя баланси и акценти. ERC започва да доминира в сепаратистката компания, като добива правото да излъчи свой премиер и да наложи собствената си по-диалогична и по-законосъобразна линия в курса към независимост, допълвайки го и с по-голяма социална ангажираност.
За премиерския пост обаче претендира и кандидатът на автономната Социалистическа партия на Каталуня (PSC) – бившият здравен министър Салвадор Иля, след като партията му номинално взе най-голям брой гласове, макар и да получи равен брой депутати с ERC. Но предимството в количеството на гласовете нищо не значи – освен ако не става дума за абсолютно мнозинство, а случаят не е такъв – щом нямаш съюзници, които да те подпрат на парламентарен вот.
Това добре го знае победилата също номинално на предишните каталунски избори през 2017-та неолиберална партия „Сюдаданос”. Юздите ѝ бяха отнети тогава от съюзения отбор на сепаратистките партии, а самата „Сюдаданос” толкова се дискредитира междувременно, че сега главоломно изгуби близо един милион избиратели и се срина до предпоследната позиция сред парламентарно представените партии.
Сегашните каталунски избори донесоха и още изненади вдясно – успешното класиране на ултрадясната „Вокс”, станала четвърта сила в каталунския парламент, както и сриването до последно място с едва трима депутати на управлявалата в Испания допреди 3 години и много сурова към сепаратизма Народна партия.
Гласуването на 14 февруари бе първото, проведено в страната в условията на пандемия. Някои отдават тъкмо на страха от коронавируса падналия значително процент на участие във вота, който беше значително по-нисък от обичайното. Ако в предишните каталунски избори през 2017 г. правото си на глас упражниха 79,09% от избирателите, то в сегашния вот се включиха само 53,56%.
Има обаче и анализатори, които обясняват впечатляващия „глас на мълчанието” – отказа да се гласува – с умората на избирателите от продължаващата вече почти десетилетие остра конфронтация между двата антагонистични лагера в Каталуня (привържениците на независимостта и интегристите). Те превърнаха областта в залог на страстите си, без да помогнат с нищо на преките социални проблеми, изпитвани от хората там нон-стоп след финансово-икономическата криза, поразила целия западен свят след 2008-ма – а това е същинският „голям коралов риф”, който оттогава насам оттласква и възпроизвежда постоянни и все по-силни напрежения из слабите точки на обществен контакт във всички западни т. нар. демокрации…
Как това прозира през конкретните резултати от сегашния каталунски вот? Нека първо видим самите резултати.
И така, като формация, получила най-много гласове, изпъкна Социалистическата партия на Каталуня (PSC). Това е организацията, за която много местни политически субекти в автономната област твърдят, че никога не биха влезли в никакъв съюз с нея – защото е безспорен крепител на статуквото дори и с цената на съмнителни местни съглашения. И че по-добре се разбират с „голямата” Испанска социалистическа работническа партия (PSOE или ИСРП), действаща на национално ниво, отколкото с каталунското ѝ автономно крило.
Заради този шлейф от дълги противоречия централната ИСРП реши да делегира на каталунските избори като кандидат на местната PSC свой изтъкнат на общонационално ниво кадър – каталунеца, изявявал се доскоро и успешно като здравен министър, Салвадор Иля. Нека не забравяме зловещия Covid-19. И колко са чувствителни всички хора към здравето си. Също така – с колко добра слава се сдоби емпатичният към обществените тревоги Салвадор Иля като здравен министър. Беше, ако не чак мъдър, то поне ловък ход на ИСРП, на нейния премиер Педро Санчес и на обиграните му съветници да се приеме (или изиска?!) оставката на Иля като шеф на здравното министерство и да бъде изпратен да се състезава като кандидат на PSC „на фронта” – в изборите в Каталуня. Във време на пандемия голяма част дори и от каталунците е готова да забрави за второстепенни глезотии като отцепвания и независимости на фона на стреса пред здравната криза. Иля бе подходящият човек на подходящото място и в подходящото време за PSC. Затова като неин кандидат събра и рекордните спрямо другите участници резултати – 650 608 гласа. Това прави 23,02% от целия вот на 14 февруари, както и съответно 33-ма депутати в каталунския парламент.
Но математически погледнато, това са само около 44 000 избиратели повече, отколкото имаше същата PSC на вота през 2017 г., който тогава ѝ даде 14% и 17 депутатски места. И тук доста красноречиво проличава как рефлектира процентът на участие и неучастие при гласуване…
Както вече споменахме, равен с PSC брой депутати – 33, получава и Каталунската републиканска левица (ERC), макар и да взе сега де факто по-малко от PSC гласове, а именно 602 273 или 21,31%.
ERC е типична за Каталуня републиканска и социалдемократическа формация с дълга и драматична история, невралгично свързана и с испанската Гражданска война. ERC е „генетично” настроена към независимост не само поради историята си, но и поради несъвместимата си със съвременната монархическа испанска конституция идеология. Същевременно у ERC липсва онзи краен радикализъм, който избива при други сепаратистки сили. Политиката ѝ от последните години е търсене на законови пътища към независимостта и противопоставяне на конфронтационния подход. Освен това ERC е и от онези политически сили в общонационалния испански парламент в Мадрид, които крепят с гласовете си настоящото централно коалиционно правителство между ИСРП и „Унидас Подемос”.
Неоспорима е и сепаратистката ѝ ориентация, защото републиканските и социални стремежи на ERC се разминават същностно с характеристиките на съвременната централизирана испанска държава. Поради тази причина ERC влезе и в странния съюз с консервативно-националистическите сили в Каталуня, зад които стоят устремените към повече самостоятелни печалби предприемачески среди и които се олицетворяваха от коалицията Junts per Catalunya (JxCat) на избягалия в Белгия от испанското правосъдие бивш каталунски премиер Карлес Пучдемон.
През лятото на миналата година Пучдемон преобразува JxCat в партия, оставяйки като отделен и самостоятелен играч формацията на още по-предишния каталунски премиер Артур Мас Каталунска европейска демократична партия (PDeCat). На сегашните избори PDeCat се яви отделно и въобще не влезе в парламента, взимайки едва 2,72%. А пък „пучдемонците” от JxCat отидоха чак на трето място с 567 105 избиратели (срещу 948 233 за коалицията JxCat през 2017-та). Това сега прави 20,06% и 32-ма депутати за JxCat , с 1 по-малко от ERC.
Ами ако нямаше разцепление между JxCat и PDeCat миналото лято, питат днес уязвени сепаратисти радикали…
Вечната жалейка „ако баба ми беше мъж” обаче не работи в политиката. Реалността е такава, каквато са я направили самите политици. Макар и с един депутат, но ERC излезе сега напред. И дори JxCat вече призна, че именно на ERC се пада правото да излъчи свой кандидат-премиер за одобрение в новия каталунски парламент.
Същевременно на пропагандно ниво, естествено, се лансира тезата, че на блок сепаратистките партии сега са взели над 50% от гласовете – като в оформянето на този общ резултат се включват и процентите на останалите извън парламента сили като PDeCat.
От противниковия лагер контраатакуват с данни за онези около 600 000 досегашни избиратели на сепартистките партии, които този път не са излезли да гласуват – и това се изтъква като аргумент за отлива от сепаратизма.
Но не липсва основание и за ответен удар – от лагера на интегристите пък са отпаднали цели 900 000 избиратели, изтъкват дори и най-въздържаните статистици. Въпреки че реалните сметки показват по-значим отлив – всъщност само неолибералната и интегристка „Сюдаданос” е изгубила около един милион свои гласоподаватели.
През 2017-та „Сюдаданос” празнуваше като победителка в тогавашните избори (макар и да не получи достъп до управлението), взимайки 1 109 732 гласа, 25,35% и 36 депутатски места. Сега избирателите я шамаросват със 157 428 гласа, 5,57% и само шестима депутати. Това е най-шеметното сгромолясване на амбициозната юпи-формация, родена тъкмо в Каталуня и излязла на общонационален терен през 2015-та със стремежа да е контрапункт на левичарската „Подемос”. Сегашният провал на „Сюдаданос” на каталунска почва ще донесе и силен откат по нея във всеиспански мащаб – като част от общия упадък на традиционната десница.
В този контекст е и най-лошото представяне на Народната на каталунски избори – сега тя остава на последно място само с трима депутати (вместо досегашните четирима), 108 795 гласа и 3,85%. Естествено, трябва да се има предвид, че по начало Народната партия никога не е била силна в Каталуня, защото с готовност е отстъпвала своята роля на любимата си идейна „посестрима”, винаги „диалогичната”, вечната крепителка на статуквото и на удобния за едрия бизнес (и за корупцията) преход „Конвергенция и единство” (Convergencia i Unió или CiU), от която чиято щедра някогашна утроба произлизат по-късно и Артур Мас, и Карлес Пучдемон, и сепаратистките им творения като PDeCat или JxCat.
Затова и за мнозина в Испания продължава да изглежда противоестествен и съответно лесен за ерозиране сепаратисткият съюз между две толкова различни по генезис партии като JxCat и ERC. Оттам и упоритите призиви към ERC сега да се върне към идейната си същност и да предпочете да сформира „правителство на левицата” в Каталуня (заедно с други леви формации) пред правителство на твърдия сепаратизъм в комбина с радикализиращата се все повече именно в отцепническа посока JxCat.
Такава перспектива обаче поне засега изглежда слабо реалистична. Макар хипотетично ERC да е в състояние да сглоби хилава коалиция наистина само с леви партньори, тя едва ли ще направи толкова рязък завой от сегашната си траектория. Освен това един ключов партньор тъкмо от левия сектор – удвоилата сега депутатите си радикална „Кандидатура за народно единство” (CUP), накратко наричана в испанските медии „антикапиталистите”, поставя като основно условие за своята подкрепа към евентуалния бъдещ премиер на ERC категоричното обвързване именно с постигането на независимост за Каталуня. А 9-имата депутати на CUP ще са решаващите, ако ERC със своите 33-ма депутати сформира общо правителство с JxCat (32-ма депутати), защото така ще се събере непоклатимото мнозинство от 74 гласа в 135-членния каталунски парламент.
ERC вече даде знак, че ще върви точно към такъв съюз и даже започна консултации – като интересното е, че първо проведе среща с CUP, а не с JxCat. Същевременно обаче подкани и левичарската, но интегристка En Comú Podem (194 017 гласа, 6,86%, 8 депутата) да се присъедини – нещо крайно нереално, като се има предвид, че En Comú Podem, каталунската проекция на „Подемос”, винаги е отхвърляла всякакво влизане в общи начинания с JxCat. И En Comú Podem, и „Подемос” излязоха със собствен призив към ERC – за споменатото „правителство на левицата”. Според тях ERC трябва да загърби JxCat и да се съюзи само с En Comú Podem и с CUP. А недостигащите депутатски гласове да компенсира, като на второто парламентарно гласуване се опре на вот „въздържал се” от страна на PSC.
Това е усилено проработван от мадридското правителство на социалистите и „Подемос” сценарий, но малцина го считат за реалистичен.
Впрочем, от Мадрид се стимулира и заявеното намерение на Салвадор Иля да внесе собствената си кандидатура като кандидат-премиер на Каталуня за гласуване в местния парламент. Той има всички законови основания за това като кандидат на събралата най-много гласове политическа сила. Но обективно няма как за си осигури необходимото мнозинство. Въпреки това очевидно ще премине през тази процедура – и всичко, свързано с нея, най-вече публичните изяви и аргументи на Иля, ще играе за въздействие върху по-нататъшното оформяне на политическите баланси при излизането напред на вече по-реалистичната кандидатура на ERC.
Лидерът на ИСРП и испански премиер Педро Санчес не крие задоволството си от резултатите на тези избори в Каталуня. Неговото протеже Иля и автономната каталунска соцпартия се представиха много добре, диалогичната ERC излезе на предна линия при сепарататистите, а традиционната десница се провали с гръм и трясък – и всичко това ще рефлектира пряко върху уюта на управлението в Мадрид.
Разбира се, има и една дебела черна точка на този вот – ултрадясната „Вокс”. Тя за първи път участва в избори в Каталуня, с летящ старт влезе в местния парламент и взе от раз 11 депутатски места, 217 255 гласа и 7,69%. Ясно е, че „Вокс“ обра всичко, отказало подкрепа на Народната партия и „Сюдаданос” – но това е и опасен сигнал, че десницата се радикализира. Интересното е, че лидерът на „Вокс” Сантяго Абаскал призова на този фон да не се изпада в еуфория, защото като цяло сегашният вот в Каталуня е доминиращо ляв и това според Абаскал било „лош резултат за Испания”.
Естествено, от противоположния ракурс нещата се виждат другояче. При повече или по-малко ляво правителство в Мадрид светването на ляв мигач и в Каталуня не може да не се припознава като положителен сигнал поне за намаляване на неразбирателството и напрежението между испанската и каталунската столици. Проправителственият в. „Ел Паис” обобщи ситуацията, слагайки следното заглавие на коментара на един от своите колумнисти: „Спадане на налягането в Каталуня”.
