Резултатите от предсрочните парламентарни избори в Испания на 23 юли опровергаха социологическите прогнози за убедителна победа на консервативната Народна партия и за още по-голям възход на крайнодясната „Вокс”, което би им дало възможност съвместно да вземат абсолютно мнозинство парламента и с лекота да сформират дясно правителство. Реалният вот на избирателите наистина направи Народната партия първа политическа сила, но със значително по-малко депутати от предвижданото, а „Вокс” загуби 19 свои депутатски места в сравнение с изборите през 2019 г.
Затова пък Испанската социалистическа работническа партия на досегашния прeмиер Педро Санчес, макар и останала втора, подобри резултата си спрямо 2019 г., получавайки допълнителни двама депутати, и опроверга всички, които ѝ вещаеха позорен провал на 23 юли.
При партньорите ѝ вляво, с които ИСРП управляваше досега, настъпиха сериозни промени. Партиите „Подемос” и „Обединена левица”, които формираха досегашния коалиционен партньор „Унидас Подемос”, се вляха в новата широка лява коалиция „Сумар” („Събиране”), създадена от досегашната вицепремиерка Йоланда Диас, смятана за много лоялна и удобна съюзничка на Педро Санчес. Диас предизвика видими напрежения с решението си да изолира и да не включва в листите знакови лица като досегашните министри Алберто Гарсон (координатор на „Обединена левица”) и Ирене Монтеро (член на ръководството на „Подемос” и жена на създателя на партията Пабло Иглесиас), но така затвърди собственото си лидерство. Въпреки че „Сумар” взе по-малко места, отколкото „Унидас Подемос” през 2019 г., формацията все пак се представи добре и е смятана за сигурен партньор на ИСРП и Педро Санчес.
Конкретното разпределение на местата в 350-членния парламент между тези четири водещи политически сили след гласуването на 23 юли е следното. Народната партия – 136 места, ИСРП – 122, „Вокс” – 33, „Сумар” – 31.
Социалистите празнуваха в следизборната нощ така, сякаш те са победили. Ликуващият Педро Санчес излезе на балкона на партийната централа на мадридската улица „Ферас”, за да приеме овациите на събралото там възторжено множество, което скандираше антифашисткия лозунг на републиканците от Испанската гражданска война „Но пасаран” („Няма да минат”). Така се изразяваше радостта, че избирателите са възпрели възхода на „Вокс”, смятана за пряк наследник на фашизма и франкизма.
Привържениците на ИСРП и Санчес имат пълно основание да тържествуват и заради „възкръсването” на своята партия и на лидера ѝ, които по време на кампанията бяха усърдно „погребвани” и от Народната партия и „Вокс”, и от социологическите прогнози, които ѝ предричаха електорален срив.
Неоспоримо е, че вечно намиращият печеливши ходове за себе си и за ИСРП Санчес и този път си осигури рестарт на поредния от безкрайните си политически животи. Той изненада всички, когато след слабото представяне на ИСРП и особено на „Унидас Подемос” на местните избори през май т. г. бързо реши да изтегли още за юли предвидените иначе наесен парламентарни избори. Мнозина тогава смятаха, че това е обречен ход, защото сондажите сочеха нарастване на подкрепата за Народната партия и „Вокс”. Санчес аргументира решението си, като заяви, че ако се чака до есента, този растеж само ще се засилва и е по-добре да бъде възпрян по-рано чрез пълна мобилизация на цялата левица с апела да се препречи пътя на наследниците на франкизма.
Малцина вярваха, че този негов ход ще успее, най-вече защото избраната за вота дата – 23 юли, се пада насред летните отпуски, и избирателите много трудно ще бъдат убедени да ходят до урните. Решението обаче беше намерено чрез вот по пощата. И наистина рекорден брой гласоподаватели – изглежда, предимно леви, се възползваха от тази възможност. Десните вероятно са били по-слабо мотивирани да направят това усилие, успокоени от благоприятните за техните партии прогнози. А и от тона на предизборната кампания на Народната партия, зададен от нейния лидер Алберто Нуниес Фейхоо, който във всичките си изяви се държеше като предопределен победител и се подиграваше на обречените според него социалисти и левичари. Водачът на „Вокс” Сантяго Абаскал веднага след оповестяването на резултатите от вота обсипа Фейхоо с критики именно заради това му поведение.
Въпреки пировата си победа с толкова малка разлика от ИСРП, Фейхоо все пак не се предава и настоява, че му се полага да сформира правителство, за което щял да започне незабавен диалог с останалите политически сили в парламента. Но освен сигурния гръб на „Вокс”, не му се очертава друга сериозна опора сред депутатите.
Представителите на Народната партия и на „Вокс” заедно събират 169 гласа, по-малко от необходимите 175, за да бъде одобрено евентуално тяхно правителство. Предполага се, че могат да разчитат още на по един депутат от „Канарската коалиция” и от Съюза на народа на Навара, което прави общо 171. Потенциален и удобен съюзник би могла да е разполагащата с 5 депутата PNV (Баска националистическа партия), която в миналото е давал опора на управления на Народната партия. Но този път тя категорично предупреди, че няма да подкрепи правителство с участието на ултрадясната „Вокс”. Може би обаче Фейхоо все пак ще положи усилия да я ухажва, щом говори за преговори.
Ако Народната партия не успее да получи необходимата парламентарна подкрепа за свое правителство, задачата ще отиде при ИСРП. Макар и представила се по-добре от очакваното, партията на Педро Санчес също ще има сериозни трудности за сглобяването на устойчив кабинет. Заедно със „Сумар” тя има 153 места в парламента. Някои от малките партии, които подкрепяха досегашната коалиция на ИСРП и „Унидас Подемос”, този път не успяха да вкарат свои депутати. Сега се предполага, че ИСРП и „Сумар” ще могат си осигурят поддръжка от ERC (Каталунска републиканска левица) – 7 депутата, EHBildu („Да обединим отново Страната на баските”) – 6 депутата, BNG (Галисийски националистически блок) – 1 депутат, и същата онази PNV с нейните 5 депутата, за която ще се бори и Фейхоо. Тя обикновено няма скрупули да подкрепи било управление на социалистите, било на Народната партия, но този път е спуснала червената бариера конкретно пред „Вокс”. Все пак, дори и с това сумиране, евентуално правителство на ИСРП и „Сумар” стига до едва 172 депутатски гласа. Липсват още три.
Не само три, а цели седем всъщност биха могли да дойдат от друга важна националистическа партия – JxCAT („Заедно за Каталуня”), чийто лидер е намиращият се в доброволно изгнание в Белгия бивш каталунски премиер Карлес Пучдемон. Той е преследван от испанското правосъдие заради провъзгласяването на независимостта на Каталуня сред провеждането на 1 октомври 2017 г. на влизащия в разрез с испанската конституция референдум за отделяне на тази автономна област от Испания. Ако седмината депутати на JxCAT дадат подкрепата си или поне гласуват „въздържал се” за проектокабинет начело с Педро Санчес, той с лекота ще бъде одобрен. Ето защо в следизборната нощ повечето испански медии без колебание обобщиха, че ключът за евентуалното оставане на Санчес на власт е у Пучдемон.
Но не закъсня и реакцията на JxCAT. Нейната вече избрана в парламента представителка Мириам Ногерас не остави съмнение, че потенциалната подкрепа на партията ѝ ще бъде старателно търгувана: „Няма да направим Санчес премиер срещу нищо”.
Впрочем, другите националистически формации също вече поставят условия на Санчес, за да го подпомогнат, и предупреждават, че техните гласове също „няма да са гратис”. Но с JxCAT ще му е особено трудно по няколко линии. Първо, ще трябва да намери начин да лавира между острите противоречия, противопоставящи една на друга двете каталунски партии, които иска да спечели – лявата ERC и дясната JxCAT. Второто ще му е още по-трудно – JxCAT настоява Мадрид да прехвърли по законов ред на местния каталунски парламент правото да организира референдум за независимост. А това е неприемливо условие за Санчес, който успя през мандата си досега донякъде да тушира напрежението с Каталуня, но не е готов на отстъпки по въпроса за независимостта.
Така че го чакат крайно трудни преговори. Но поне може да е спокоен, че дори и да не е с него, JxCAT поне засега е категорична, че няма да подкрепи и Народната партия, чието предишно управление по времето на премиера Мариано Рахой предизвика изострянето на каталунската криза.
Заради многото сложности около сформирането на правителство на фона на подредилата се след вота на 23 юли картина в испанския парламент, доста наблюдатели допускат и вариант да се отиде на нови избори.
Що се отнася до актуалните процеси в испанския политически живот, сериозна тема за интересуващите се наблюдатели е какво става със силите вляво от ИСРП и що за линия следва създанието на Йоланда Диас „Сумар”. Изчезва ли „Подемос”? Какво става с „Обединена левица” и носещата ѝ колона – комунистите? Самата Диас е подела навремето политическия си път като комунистка, но днес се дистанцира от всякакви идеологии, като чрез „Сумар” се опитва да прави широко прогресистко движение, слагайки обаче във фризера други знакови лица от левицата. Същевременно съюзът ѝ с Педро Санчес изглежда много вдъхновен. Тепърва ще си проличи накъде ще се развие всичко това.
