Покрай шумотевиците около Деня на София 17 септември почти не се разбра, че е имало и честване на родения в същия ден през 1898 г. голям български поет Христо Смирненски – един от най-социалните творци в нашата литература.
Всъщност честването се е провело още на 14 септември. Националният литературен музей е организирал Вечер на гражданската поезия, на която видна съвременни автори с активна социална позиция са рецитирали стихове на Смирненски, както и свои творби. Сред участниците в това достойно възпоменание са били поетите Георги Константинов, Надежда Захариева, Петър Анастасов, Надя Попова, Ивайло Диманов, Бойко Ламбовски, Светлана Йонкова, Димитър Христов, Иван Есенски, Елена Алекова, Румен Спасов, Анжела Димчева, Иван Бързаков и др.
Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов е произнесъл слово и е представил специалния юбилеен вестник, издаден от музея и посветен на 120-годишнината от рождението на поета.
Всичко това се случило пред къщата-музей на друг наш голям творец – Пейо Яворов. Защо там ли? Вероятно защото, както е обяснил Атанас Капралов, къщата-музей на самия Смирненски е затворена от 2004 г. заради плачевното състояние, в което се намирала, и едва наскоро е започнал ремонтът ѝ с отпуснати от Министерство на културата средства.
Учудващо е все пак, че на организаторите на честването не е хрумнало, че има поне още две места в София, много по-пряко свързани със Смирненски и по-подходящи за неговото възпоменание. На името му е кръстен цял булевард в квартал „Лозенец”. В началото му стои внушителен паметник на поета с полянка пред него, а в средата му, досами площад „Журналист”, има и барелеф на автора на „Братчетата на Гаврош”. И на двете места, които са доста оживени, литературните четения със сигурност биха привлекли доста „случайна” публика и биха имали широк обществен отзвук.
Още по-озадачаващото е защо организаторите на юбилейното тържество не са помислили и за нещо друго – да поднесат цветя или венци поне пред един от двата монумента. Вярно, ако бяха решили да го направят, щеше да им е необходима и малко „непоетична” подготовка – например, да разчистят боклуците около тях…
Най-срамно е положението около паметника на Смирненски в началото на „неговия” булевард – той е разположен в зелена площ, която се намира по диагонал срещу Софийската гимназия по архитектура и строителство „Христо Ботев”. Паметникът е почти „потънал” сред избуяли високо дървета. А сенките им крият доста грозна гледка. Когато човек се приближи, вижда по стъпалата на постамента празни опаковки от напитки и изобилие от фасове. Под клоните отстрани има още цяла купчина с отпадъци.
От другата страна на паметника гледката не е по-привлекателна – и там се подмятат боклуци, а по постамента има драсканици на английски, подсказващи и за нечии увлечения по дрога.
Плътно залепено за „гърба” на паметника е заведение, което е издигнало и своя преграда. Зад нея се пада барът на заведението, около който вечер е особено оживено.
Хората от квартала си спомнят, че навремето зад паметника е имало квартална градинка с детска площадка. Още в началото на 90-те обаче градинката е превзета и всъщност унищожена от въпросното заведение, което очевидно разполага с всички необходими разрешения, щом оцелява толкова години. Съседството му с паметника на Смирненски е живо олицетворение на това, колко актуални продължават да са и днес стиховете на поета…
Наоколо има и други заведения, така че е трудно да се установи чии именно клиенти са си допивали и са ръсили боклуци около монумента. Но пък е лесно да се усети, че щом като дори и в дните около юбилея на Смирненски никой не се сеща да почисти там и да сложи поне едно цвете, нещо в човещината ни е дълбоко увредено…
Тъжна е и гледката около барелефа на Смирненски край площад „Журналист”. В момента на съседната стена на сградата, на която е сложен, се извършва ремонт и е издигнато скеле. Заради това над барелефа са преметнати всички жици, които очевидно пречат на ремонтните работи.
Тук също няма и помен ни от цвете, още по-малко от венец.
Каменните очи на барелефа от години „плачат” и вадичките оставят тъмни следи по светлата повърхност – виждат го всички, които минават край него. Ясно е, че това е резултат на атмосферните несгоди. Но е и подсещане, че ако беше жив днес, Смирненски щеше да има прекалено много поводи за сълзи…
