В категории:Свят

Тръмп и Болтън затръшнаха вратата за мира в Близкия Изток

Безмилостният натиск върху палестинците и атаките срещу Международния наказателен съд могат да доведат само до окуражаване на екстремизма и нова експлозия на насилието в Близкия Изток

Джон Болтън се оказа точно толкова зловреден за международната дипломация, колкото мнозина се опасяваха при назначаването му. Снимка: Wikimedia Commons

Хюсеин Ибиш, Bloomberg

В поредният си удар по надеждите, че преговорите между Израел и палестинците могат да бъдат възродени, администрацията на Доналд Тръмп обяви, че ще затвори фактическото посолство на Палестина в САЩ.

В реч, атакуваща  Международния наказателен съд, съветникът по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън заяви, че вашингтонският офис на Организацията за освобождение на Палестина ще бъде затворен заради палестинските призиви международният съд да разследва израелските престъпления в окупираните територии.

Това е само последното от серия агресивни действия, целящи да лишат палестинците от други възможности, освен да приемат каквото и “мирно споразумение” да им бъде предложено от зетя на Доналд Тръмп и негов старши съветник по близкоизточните въпроси Джеред Кушнер.

Кушнер и екипът му се бяха зарекли да “мислят извън рамките” и да съставят формула, “основана на реалностите”. С други думи, те изхвърлят съществуващата рамка за преговорите за мир, която е базирана на въпросите с постоянен статут – граници, селища, сигурност, бежанци и Йерусалим – които бяха взаимно договорени през 1993 г. и се предполагаше да бъдат разрешени само чрез преговори, а не чрез едностранни действия.

Въпреки всичкото напрежение и размирици през последните 15 години, тази рамка някак си оцеля. Но скоро след като пое властта, Тръмп сигнализира, че се отдалечава от нея, особено като отказа да потвърди дълготрайния ангажимент на САЩ с двудържавното решение. Вместо това Тръмп заяви, че би приел всякаква формула, на която и двете страни са съгласни – позиция, която преди това бе поддържана само от Иран.

Когато Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел през миналия декември и след това многократно настоя, че този въпрос вече не стои на масата на преговорите, съществуващата рамка за преговори се разпадна. Оттогава администрацията на Тръмп поде безмилостна война както срещу интересите на палестинците, така и срещу съществуващите разбирания в преговорния процес. Кушнер оказва натиск да се отмени статуса на почти всички палестински бежанци и ефективно свали и този проблем от масата на преговорите.

Белият дом също така спря финансирането за агенцията на ООН, осигуряваща хуманитарна помощ за петте милиона палестински бежанци, и изглежда решена да елиминира организацията изцяло. Наскоро администрацията на Тръмп оряза и замрази щатското финансиране за хуманитарни и образователни проекти в окупирания Западен бряг, както и за палестинските болници в окупирания Източен Йерусалим.

Според съобщения в медиите Тръмп е заявил, че целта на тези орязвания е да се окаже допълнителен натиск върху палестинците да сключат сделка с Израел. “Казах им, няма да ви плащаме, докато не сключите сделка. Ако не сключите сделка, няма да плащаме” е завил Тръмп на група от еврейски лидери според изданието Haaretz.

Целият този предполагаем натиск обаче се случва в дипломатически вакуум. Когато някой иска от палестинците да се върнат към преговорите с Израел, очевидният въпрос е: “Какви преговори?”. Администрацията на Тръмп не само демонтира съществуващата рамка за преговори, но и не създаде нищо на нейно място.

Реалната цел на Белият дом не е да натисне палестинците да се съгласят с някакъв съществуващ процес или искания. Вместо това целта е да им се отнемат всички други възможни опции – включително международни форуми като Наказателният съд или ООН – преди администрацията да излезе с предложение, което не отговаря дори на минималните палестински очаквания за независима държава.

Кушнер вече ясно е сигнализирал, че палестинците могат да се надяват основно на някакви икономически стимули, вместо на политическа свобода и национална независимост. Администрацията на Тръм действа сякаш палестинците нямат никаква своя вътрешна политика и могат да бъдат принудени към пълно подчинение. Но този безмилостен натиск няма да направи палестинците по-склонни или способни да приемат възмутителните изисквания на Кушнер и израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Даже напротив – това ще направи политически невъзможно за палестинските лидери да се върнат към мирен процес с посредничество на САЩ или да направят каквито и да е отстъпки, поне докато трае ерата Тръмп. С отварянето на щатското посолство в Йерусалим и затварянето на палестинската мисия във Вашингон, на подобни действия ще се гледа като на мерзка капитулация. Умерените палестински лидери ще бъдат подкопани и дори унижени, а екстремистите ще бъдат окуражени и ще подсилят позициите си.

С всеки следващ ход на САЩ има все по-малък шанс палестинците да са готови, желаещи или способни да разгледат сериозно каквото и да е предложение на Кушнер, и да намерят в него нещо, с което могат да работят. Администрацията на Тръмп пък бързо изчерпва нещата, които може да причини или да отнеме от палестинците, за да ги притисне допълнително – освен да бомбардира Рамала.

Обявлението на Болтън не беше просто щедър подарък за Нетаняху. Това бе и огромен подарък за цяла редица от играчи, които САЩ считат за лоши. Един от най-големите победители от всичко това ще е Хамас. Палестинският президент Махмуд Абас, чието цяло управление се въртеше около постигането на споразумение с Израел в рамките на предвождания от САЩ преговорен процес, сега изглежда като най-големия будала в Близкия Изток.

Лидерите на Хамас няма да станат по-прави в настояването си, че палестинците могат да извоюват правата си само чрез въоръжена борба. Но след последната година и половина на тръмпистка дипломация, тази философия и радикализмът изглеждат много по-привлекателни и много по-трудни за опровергаване. Иран също ще е очарован да види сриването на водения от САЩ преговорен процес – особено след като самият Вашингтон, който се предполагаше да е гарант на този процес, сега се оказва негов радостен екзекутор.

Друг очевиден печеливш от изявленията на Болтън ще са всички, които някога са били осъждани от Международния наказателен съд, включително суданският президент Омар Башир, както и всички, които са се страхували, че ще станат обект на подобно обвинение.

По време на кандидат-президентската си кампания Тръмп се заричаше да бъде “неутрален” между Израел и палестинците. А след признаването на Йерусалим за столица на Израел и преместването на посолството там, той обеща, че сега ще дойде ред на палестинците “да получат нещо много добро” от Вашингтон. Но всичко, което тази администрация е направила досега е да залива Израел с моркови и да млати палестинците с тояги.

Това може и да се счита за добра политика сред дясното крило на Републиканската партия. Но това е катастрофална дипломация. Много критици на Вашингтон искат да разчупят хватката на САЩ върху мирния процес, който все някой ден ще трябва да бъде възстановен. Те могат да се отпуснат – Тръмп, Болтън и Кушнер свършиха тази работа вместо тях.

Трудно е да си представим как една бъдеща администрация може да поправи щетите, нанесени от прилагането от страна на Тръмп и Болтън на това отношение, което журналистът Джефри Голдбърг определи като “Ние сме Америка, кучко!”. Или пък щетите от това презрение на Белия дом към международното право и основаващият се на правила ред върху деликатната и важна работа по умиротворяване. Още по-трудно е да си представим, че резултатът от тези дипломатически злоупотреби ще е нещо различно от поредната експлозия на насилието в Близкия Изток.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар