46 процента от руснаците днес не са чували за танковете в Прага през 1968-ма

Какви още данни изнася руско социологическо поручване, тиражирано навръх 50-годишнината от военното нахлуване на Варшавския договор в Чехословакия

По улиците Прага, август 1968-ма. Снимка: YouTube
По улиците Прага, август 1968-ма. Снимка: YouTube

По повод навършващите се днес 50 години от нахлуването в Прага на войски от пет страни членки на Варшавския договор, сред които и България, руската социологическа агенция „Левада-център” разпространи данни от свое социологическо проучване по темата.

Данните сочат, че за събитията през т. нар. Пражка пролет от 1968 г. – опитът на тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия да гради модел на „социализма с човешко лице”, и силовия отговор от Москва, задвижила военната операция на Варшавския договор – знаят едва 32% от анкетираните. От тях 21% казват, че са чели и слушали по темата, а 11% се смятат за добре осведомени. Други 22% отговарят, че нещо са чували, но не си спомнят нищо конкретно.

46% от анкетираните заявяват, че не знаят нищо за едно от най-драматичните световни събития на 1968-ма, оставило дълбока следа в историята.

След като на участвалите в сондажа е обяснено какво именно се е случило на 21 август 1968 г., те са запитани също дали го смятат за правилно или не.

36% от участвалите в допитването считат, че вкарването на войски от СССР, България, ГДР, Полша и Унгария на територията на Чехословакия е било в по-голяма или в по-малка степен правилно. Други 19% са на обратното мнение – смятат, че това е било повече или по-малко неправилно действие. А 45% от анкетираните се затрудняват да дадат оценка.

23%  определят Пражката пролет като „опит на антисъветските сили и на чехословашкото ръководство да откъснат страната от социалистическия лагер”. 21% са убедени, че онези събития са били „подривна акция и опит да се разцепи соцлагера”. За 18%  събитията в Чехословакия през 1968 г. са „въстание на народа срещу режим, наложен от Съветския съюз”.

16% от анкетираните посочват, че вкарването на войски на Варшавския договор в тази страна е предотвратило задаващи се кръвопролития, а 15% са убедени, че ако това не било направено, там щели да влязат войски на западни държави. Според 9% силовата акция на соцстраните била необходима, за да се съхрани социалистическия строй в Чехословакия.

6% от запитаните смятат, че това е била престъпна агресия на СССР и намеса във вътрешните работи на съседна страна, а 4% са убедени, че събитията около Пражката пролет са показали несъвместимост на социализма от съветски тип с демокрацията.

28% твърдят, че нищо не знаят за случилото се преди 50 години. 22% се затрудняват да обяснят причините, довели до нахлуването.

Анкетата е била осъществена от 7 до 12 март 2018 г. сред представителна извадка на руското селско и градско население в лицето на 1600 души над 18 г. в 136 населени пунктове и в 52 административни субекта на Руската федерация.

Историческата справка сочи, че в нощта срещу 21 август 1968 г. на територията на тогавашната Чехословашка социалистическа република (ЧССР) навлизат войски на споменатите вече пет страни от Варшавския договор. Операцията носи кодовото наименование „Дунав” и целта ѝ е да сложи край на тълкуваните в Москва като заплаха за социализма реформи, задвижени от тогавашния първи секретар на комунистическата партия на ЧССР Александър Дубчек. 20 години по-късно мнозина ще сравняват лансирания от Пражката пролет модел на „социализма с човешко лице”с перестройката, предприета в края на 80-те от тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов.

След нахлуването на чехословашка територия на 21 август 1968-ма войските на Варшавския договор за 36 часа установяват контрол над цялата страна, без да срещнат никаква съпротива от местната армия. Опълчват им се главно гражданите на Прага – и то повече словесно, с протестни надписи, с откъртване на табелите с имената на улиците, за да не могат пришълците да се ориентират, и с издигане на барикади, които танковете лесно прегазват.

От 24 до 27 август 1968 г. Дубчек и другите му съратници от Пражката пролет се намират в Москва, където се провеждат тежки за тях преговори със съветското ръководство и те са принудени да поемат ангажимент, че ще върнат Чехословакия към просъветския тип социализъм.

Въпреки това сравнително мирно решаване на ситуацията и последвалото изтегляне на войските на Варшавския договор, международните негативи за СССР и за соцлагера са много тежки. От тях се отдръпват включително влиятелни лидери и големи прослойки от комунистическите и други леви партии в различни страни, като много от тези формации са разцепени и отслабени. В Третият свят пък започва да се шири възгледът, че и двата империализма са еднакво лоши – и американският, и съветският.

Оставете коментар