Законопроектът за защита на жертвите на домашно насилие, който бе приет миналата седмица в парламента на Нова Зеландия, получи и формалното „кралско одобрение”, каквото все още се предоставя от представител на британската корона. Той бе предложен от Джан Логи от Зелената партия в края на 2016 г. и бе приет на трето четене с 63 на 57 гласа в парламента. Подкрепа дойде от лейбъристите и партньорът им в управлението „Нова Зеландия Първо”, докато дясноцентриските Национална партия и ACT гласуваха против.
Основният принос на закона, който ще влезе в сила от април следващата година, е задължението за осигуряване на до 10 дни платен отпуск за пострадалите от домашно насилие, извън гарантираният за всички отпуск (минимум 4 седмици) и болнични. Те няма нужда да предоставят доказателства, че са претърпели подобен инцидент, което подсигурява, че те ще могат свободно да се възползват от това право без да се притесняват, че ще загубят работата си или че ще пострада продуктивността им.
Guardian уточнява, че подобно законодателство съществува на национално ниво само във Филипините, но не е ясно доколко то е познато и прилагано. В контраст темата за домашното насилие е централна за Нова Зеландия, така че прилагането на този закон може да послужи като изпитателно поле и пример за други общества, борещи се срещу това явление – в това число и България, където всички партии декларират решимост за законодателни действия по темата, макар много от тях да се противопоставиха на ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
От нововъведението се очаква да гарантира допълнителна сигурност на работното място и да даде повече финансова независимост на жертвите, докато търсят професионална помощ, съдебен процес или временно жилище. Тъй като темата за домашното насилие отдавна занимава активно новозеландците, някои по-прогресивни компании вече са осигурили различни политики в подкрепа на пострадалите, така че законът идва и за да изравни условията за работодателите.
„Това е победа за жертвите, победа за работодателите и победа за обществото”, заяви Джан Логи след гласуването. – „За твърде много хора е невъзможно да запазят работата си, докато се опитват да се преместят, да присъстват на съдебни заседания или да запишат децата си в ново училище”.
Според нея работодателите, които ще поемат цената на мярката, също печелят от въвеждането ѝ, защото домашното насилие се отразява негативно както на работниците, така и на колегите им. От защитата на работното място пък се очаква да повиши продуктивността и да намали разходите на компаниите, свързани с болничните и загубата на квалифицирани работници.
Законът също така дава правото на служителите да преминат на гъвкаво работно време, ако не е налице необходимост от отпуск, като в допълнение забранява на работодателите да дискриминират пострадали или потенциално застрашени от домашно насилие кандидати при наемане. Дясноцентристката Национална партия оттегли подкрепата си законопроекта преди последното четене тъкмо с аргументите, че ще струва твърде много на малките и средни предприятия и може да ги възпира да наемат служители, които считат за потенциални жертви.
Изследване на канадския икономист Джим Станфорд обаче показва, че подобна подкрепа, осигурена за Австралия, би довела до ръст на разходите за заплати “твърде малък, за да се измери” – от порядъка на една пета от процента.
Цената за 4.7-милионната Нова Зеландия може да се окаже малко по-висока, доколкото тя се счита за една от първите в света по ниво на домашното насилие със 120 хил. случая, докладвани на полицията годишно, и вероятно 3 пъти повече, които изобщо не се регистрират. Не можем да направим сравнение с България, защото МВР не знае колко са случаите на домашно насилие и по думите на министър Валентин Радев дори не регистрира сигналите, тъй като „това не е престъпление по НК“. Вместо това жертвите се пренасочват към съдилищата, които са издали едва 2500 заповеди за защита на пострадали от домашно насилие през 2017 г.
About The Author
