„Трябва да си даваме сметка, че има структурно противоречие между демокрацията от една страна и капитализма от друга. Пазарът и капитализмът разделят обществата.“ Това заяви проф. Антоний Тодоров по време на конференцията „Форум за прогресивни леви решения“, организирана от Делегацията на българските европейски депутати, част от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Той говори в третия панел на дискусията – „За повече демокрация, върховенство на закона и човешки права“, който беше модериран от журналиста от БНР Диана Янкулова.
Форумът, който продължи през целия ден в петък, предложи леви решения в областта на икономиката, на социалната политика, на местната власт, на свободата на медиите, човешките права и демокрацията. Залата в София едва побра всички желаещи близо 600 души да присъстват.
„Демокрацията е политически режим на фундаментално равенство, който интегрира гражданите в управлението – всеки трябва да е готов и да може да участва. Трябва да направим усилия всеки да е достатъчно образован и да има етически опори да го направи“, каза още проф. Антоний Тодоров.
„Днес говорим за прогресивни леви решения, но за да бъдат разбрани е необходимо информирано гражданско общество. Това минава през свободната журналистика. Журналистите са тези, които могат да отразят тези леви политики. Истинската журналистика е поле, което създава възможност за критичен дебат и мислене“, коментира евродепутатът Елена Йончева, която представи проекта на ЕС за регламент за свобода на медиите, по който работи.
Убеден съм, че всеки истински социалист е демократ и всеки демократ е донякъде социалист, каза проф. Антоний Тодоров, политолог, преподавател в Нов български университет.
Преходът започна с отхвърлянето на съветския комунистически модел и в него левицата остави темата за демокрацията само на десните. В имената на появилите се партии преобладава етикетът „демократичен“. Сякаш има някакво неудобство в левите да се обявяват за демократи. Учудвам се, че у нас изоставихме темата за демокрацията на десните. Винаги левицата се борила за демокрация, заяви той.
Либералната демокрация е идеологията за човешките права, представата, че човек се ражда с права и никой не може да му ги отнеме. Либералната демокрация е режим на свобода и не е идеологически етикет. Социалистите са били винаги привърженици на този вид демокрация.
Либералната демокрация е либерална, защото е едновременно и социална. Моделът, който се установява след Втората световна война е такъв. Най-добрите примери са управление едновременно на либерална демокрация със силна социална държава. За десните социалната държава не е нищо друго освен инструмент за поддържане на статуквото. За левите социалната държава е инструмент за справедливост и равенство.
Един процент от населението на земята притежава 50 процента от световното богатство. Може ли демокрацията да оцелее при такова неравенство? Не. Чувствителността към равенството характеризира левицата. Всяка лява политика трябва да визира неравенствата.
Медиите не са просто бизнес, те работят в интерес на гражданите, те са кръвоносната система на обществото, коментира евродепутатът Елена Йончева.
Дълго време смятахме, че журналистиката може да се саморегулира. Този процес започна 90-те години. Ако преди 15-16 г. българската журналистика беше в класациите по свобода наравно с френската журналистика, днес е на дъното на ЕС. Журналистиката се оказа една джунгла, където силните на деня, хората с големи финансови възможности разпределиха медийния пазар. Всички ние сме жертва на този процес, защото се появиха медии, които не могат да се защитят от този натиск – от собственици, директори и продуценти. Очевидно е, че трябва да се направи нещо.
През 2019 г., когато отидох в Европейския парламент, поставих въпроса пред комисаря Вера Йоурова. Имах няколко срещи с нея. След три години, през септември 2022 г. Европейската комисия излезе с предложение за закон в защита на свободата на медиите. Като докладчик от страна на социалистите и демократите вече внесохме предложения за допълнения и промени. Тепърва предстои голяма битка с останалите политически сили.
Ние се борим за независими медии. Журналистите да бъдат освободени от този политически натиск, те и редакторите им да взимат решения,а не собствениците на медиите и тези, които ги финансират. Искаме да има прозрачност на собствеността– да има бърз, достъпен начин читателите и зрителите да получават информация за собственика, рекламодателя. Искаме еврофондовете, които се отпускат за медиите, да не минават през правителството, независимо кой е на власт. Често чрез това финансиране се изпълняват поръчки. Самите журналисти трябва да бъдат защитени от преследване, източниците им да не бъдат разкривани.
Начинът да преборим пропагандата, не е със забрани на медии. Това показва, че не сме уверени в своята правота, че нашите медии не са достатъчно мощни. Насочваме читателите към социалните мрежи, които не спазват основни журналистически стандарти. Затова единственият начин да се преборим е да дадем място на истинската журналистика.
Гражданското общество няма този инструментариум да промени ситуацията, необходими са правила. Ако медиите са под натиск, те се превръщат в пропагандни органи. Оттук нататък всяка битка за справедливост и леви решения е изгубена. Това е началото, важното е, че сме пробили тази закостенялост.
Дезинтеграцията в обществото унищожава възможността да се прави политика, е позицията на доц. д-р Татяна Буруджиева.
Намираме се за втори път като човечество и като общества пред много сериозен избор как да предоставим възможността демокрацията да продължи да съществува и да функционира като демокрация. Гражданите се чувстват все по-малко представени. Логично е техният поглед да е – за какво изобщо играем този театър?
В съвременния свят малцинствата взимат решения. Как интегрираме хората – те са дезинтегрирани?!
Медиите са в ужасна криза и поради развитието на новите технологии. Конкуренцията да информираш бързо доведе до това да не информираш коректно.
Заради новите технологии всеки живее в своята стъклена кула и се смята, както за комуникатор, така и за потребител. Медиите осъществяват политическата социализация. Без нея ние сме заложници на малцинствата, които взимат решения.
Опасявам се, че в кризата бизнесът иска да ползва публичен ресурс, да го управлява през общински съветници в коалиции, които създава впо – малките градове, каза Дора Янкова, председател на Обединението на жените в БСП и бивш кмет на Смолян.
Отдолу нагоре в обществото няма автентична истинска енергия, затова партиите са в криза. Няма истински общински съветници, които да заявят обществения интерес. Особено от лявото пространство – да видят как се развиват комуналните услуги, например.
Липсва дебат на общественици и местни активисти, които да събират гражданите и да споделят проблеми. Това са тревожни тенденции и ако партиите не ги разчетат, ще се свият. Голямата битка в момента не е за бюджета, не е за Плана за възстановяване и устойчивост, а дали двете големи партии ще успеят да имат политическо бъдеще, дали ще останат в местната власт.
И на предстоящите местни избори ще има бизнес размиване в политическото представителство в общините. Това може да се промени, ако партиите искат да работят за хората и работят с хората. В нашата партия дебатът на тази тема е закъснял.
Има проблеми свързани с неравенствата между мъжете и жените. В обществото това се приема за редно. Жените започват да губят права и да се чувстват изолирани в свят, който не искаме да видим.
Предлагам по отношение на домашното насилие да поискаме в националната карта за социалните услуги да предложим във всеки областен град да има център за защита на жените и децата от домашно насилие.
В обществото сме толкова толерантни към злоупотребата, че не ни прави впечатление домашното насилие, заяви Катя Кръстанова от „Асоциация Анимус“.
Домашното насилие е власт и контрол на едно човешко същество над друго. Доминиране – независимо дали става дума за родители и деца, или партньори. За спирането му огромно значение има позицията на обществото. Липсата на солидарност, емпатичност в обществото е голям проблем.
Има нужда от активни професионалисти, които да си свършат работата. Ако районната съдийка в Сандански беше издала заповед за защита на Кристина Дунчева, нямаше случаят да свърши така.
Проблемът с насилието се корени в социалните неравенства и по-конкретно в половите неравенства. От социалистическа гледна точка се корени в капиталистическата икономика, каза активистът Стойо Тетевенски.
Законът за защита от домашно насилие е крайно необходимо да бъде променен, но той няма да разреши целия проблем. За да имаме ефективна борба, трябва да има фокус върху превенцията, не само върху наказанието. Най-необходимата част от превенцията е да видим корените на проблема – откъде идва насилието.
Става дума за експлоатация на жените на работните места, пряката им финансова зависимост в семействата. Огромната част от грижовния труд(отглеждането на децата, гледането на възрастни хора), домакинския труд е труд, който се извършва безплатно от жени вкъщи. Домашното насилие е санкцията, която скрепява този режим, в който за жените се приема за присъщо да извършват този безплатен труд.
Адресирането на този проблем включва и борба срещу основите на системата, която поставя жените на пътя на насилието. Няма как да борим домашното насилие без да борим либерализацията на енергийния пазар, например. Непосилни сметки, които възрастните жени и самотните майки не могат да плащат. Както и борба за жилищна справедливост – огромна част от българите нямат собствени жилища или зависят от заеми и ипотеки. Те не могат да се спасят от насилието, защото не могат да намерят друг дом.
Борбата за преразпределение трябва да е важна за нас като социалисти – по-голямо разпределение на благата към хората, които ги произвеждат и огромна част от тях са жени, които получават мизерно заплащане като медицинските сестри, чистачките, шивачките, магазинерките, например.
Колкото повече липса на детски градини и социални домове имаме, толкова повече тази тежест се прехвърля върху плещите на жените. Това засилва консерватизма, че тази роля на жените е естествена.
Като леви хора трябва да засегнем и възхода на фашизма. Фашистката идеология, въплътена в най-различни организации, достига застрашителни размери. Има ескалация на фашисткото насилие. Имаше легитимация на фашистки партии от страна на партия ГЕРБ, които вкараха във властта и позволиха на техните наративи да навлязат в обществения дискурс. И да станат доминираща перспектива за това какъв е прочитът на социалните проблеми. Пример за това е отношението към мигрантите и ЛГБТИ хората, които се представят като заплаха.Когато БСП си сътрудничи с организации, които подкрепят Луков марш, трябва да се замисли на коя страна на историята е.Има цялостно изместване на политическия елит в дясно, което обслужва капитала.
Разделеното общество се управлява лесно. Да пожелаем на политиците, които ще отстояват леви решения кураж, обобщи дискусията Диана Янкулова.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
