Редица липси и проблеми в борбата с домашното насилие бяха признати официално от Министерството на вътрешните работи. Сред тях са най-вече липса на центрове за подслон, липсата на действащи организации за подкрепа в малките населени места, липса на компетентни служители и най-вече липса на координация между полиция, съд и прокуратура.
Това става ясно от отговор на министъра на вътрешните работи на парламентарен въпрос от страна на най-новия народен представител Елена Аксиева от ВОЛЯ.
Сред посочените проблеми при прилагането на Закона за защита от домашно насилие се нареждат липсата на Национален съвет, който да координира разработването и актуализирането на проекти, програми и планове за превенция и противодействие на домашното насилие, целево финансиране за дейности по превенция, наличие на достатъчно кризисни центрове за настаняване на жертви, достатъчно обучени полицаи и други.
Сред проблемите е още липсата на „специализирани служители за работа с жертви на домашно насилие“, както и „алгоритъм за изготвяне на оценка на риска“, признава в отговора си Радев. От него става ясно също, че „в МВР няма изградена автоматизирана информационна система, в която да се регистрират сигналите за домашното насилие, тъй като този вид деяние не е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс“.
„Колко сигнала за домашно насилие са постъпили в полицейските управления на МВР в страната за 2017-та година, на колко хора и каква помощ е била оказана реално и какво е нивото на компетентност на полицаите в тази сфера?“, пита депутатът, а след като прави уточнението за липсата на информационна система, в която да се регистрират сигналите за домашното насилие, Радев се позовава на единственият възможен източник на статистика – решенията на съда за защита.
2432 заповеди за защита на пострадали лица от домашно насилие са изпратени от Министерството на вътрешните работи от районните съдилища в страната през 2017-та година, посочва в своя отговор вътрешният министър.
Толкова са уловените от официалната статистика случаи по съдебната процедурата, предвидена в закона. За да се стигне до нея първо е необходимо приемане на насилието за факт от страна на жертвата и вземане на решение за противодействие по институционален път, подаване на сигнал до съда, решение на магистратите и изпращането му до МВР за изпълнение.
Процедурата по завеждане на дело е сложна и обикновено малко случаи завършват с молба до съда да вземе подобно решение. Това се дължи на страх у жертвата, зависимост от насилника, липса на алтернативно място за живеене, липса на доверие в системата, липса на възможност за адвокатска помощ, притеснения за съдбата на евентуалните деца в семейството и други. На това се дължи и голямата разлика между окончателните решения за защита, цитирани от Радев и многократното по-големия брой реални случаи, за които свидетелстват социологически проучвания.
Чисто технически процедурата изисква подаване на молба, в която се описват по-подробно обстоятелствата във връзка с насилието и декларацията, че пострадалия декларира за истинността на тези обстоятелства. Съдът, съобразно изложеното в молбата издава или не временна заповед, с която ограничава насилника от нови актове на насилие, извежда го от жилището или му забранява да доближава времето за времето, когато се води делото. Следва процес, в която всяка от страните – насилника и жертвата събират доказателства и установяват има или не насилие. Съдът се произнася с окончателно решение, в което взема или не мерките, предвидени в закона – глоба, да не доближава жертвата, да бъде изведен от съвместно обитаваното жилище, да посещава психолог за определено време, обясниха за „Барикада“ адвокати.
Според тях друг проблем в момента е, че сигнал може да подаде само пострадалия, а прокуратурата не може да се самосезира при подаден сигнал от друго лице, например лекар.
Наскоро с приети на първо четене промени, внесени от депутати от БСП, беше направена стъпка към промяна. Поправките предвиждат промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг – от престъпление от частен в престъпление от общ характер. Промените предвиждат в тези случаи наказателното производство от общ характер да се образува по тъжба на пострадалия, подадена до прокуратурата, а не до съда, като тя няма да може да бъде оттегляна.
Мотивите за предложената промяна са свързани със затруднения на пострадалия при събирането на доказателства за престъплението, от една страна, а от друга – невъзможност за организиране на обвинението от пострадалия поради наличието на близост с извършителя, зависимост, страх и други подобни причини. Предвижда се и по-тежко наказание при осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.
