Рекордна глоба от 4.34 млрд. евро получи Alphabet, компанията майка на Google, за нарушаване на антитръстовото законодателство на Европейския съюз. Парите от глобата ще достигнат до различните европейски страни, включително България, на базата на размера на техния пазар. Google има 90 дни да спре незаконните практики, след което може да бъде глобявана с до 5% от дневния си приход. И двете мерки обаче ще бъдат отложени във времето, докато тече обжалването.
Глобата е определена на базата на приходите на компанията в засегнатите страни от Европейското икономическо пространство, сериозността и продължителността на нарушението (от 2011 до днес), като представлява по-малко от процент от пазарната капитализация на корпорацията, която е една от най-големите в света заедно с Amazon и Apple.
Въпреки това, скоро след като решението бе обявено, говорител на Google заяви, че компанията ще обжалва наложената глоба пред съда с аргумента, че „Android е създал повече избор за потребителите, не по-малко”. Не така смятат компании, след чиито оплаквания от некоректна конкуренция стартира разследването на Европейската комисия, което продължи повече от две години.
Комисията констатира, че 80% от смартфоните, продавани в ЕС, ползват Android, като компанията е изисквала от производителите да инсталират предварително нейните приложения за търсене и сърфиране в интернет. Това е условие за тях да получат лиценз за достъп до услугата за сваляне на приложения Play Store, без която операционната система не би могла да функционира нормално. Според европейския комисар за конкуренцията Маргрете Вестагер това е послужило, за да „циментира доминацията ѝ като интернет търсачка”, препречвайки възможностите на други да се конкурират и да създават иновации.
Разпространението на Google Search и Google Chrome е такова, че е трудно да се отличат като приложения, отделни от операционната система, и съответно повечето потребители не биха си направили труда да инсталират конкурентни продукти. Нещо повече, Google е уличена, че предоставя по-добри цени за ползване на системата на производители, които поемат ангажимента да не инсталират предварително други подобни приложения, с което тя директно е възпрепятствала потенциални конкуренти.
Според източници на Reuters решението за глобата може да е било забавено за след срещата на върха на НАТО, за да се избегне допълнително напрежение от потенциалното вкарване на темата в контекста на търговската война, стартирана от Доналд Тръмп и засягаща партньори във военния съюз. Американският президент демонстрира на скорошната среща на Г-7 в Канада, че не симпатизира на действията на комисар Вестагер, чиито действия напоследък засегнаха и други гиганти от Силиконовата долина като Apple, Amazon и Starbucks.
Антитръстовото законодателство на ЕС досега
Противно на популярните хипотези, че пазарът функционира най-добре, когато е оставен сам на себе си без регулации и намеса от обществени институции, държавите в целия свят поддържат сложно антитръстово законодателство, което се опитва да предотврати монополизирането или картелизирането на цели сфери на икономиката.
Само преди година Google получи друга глоба от ЕК в размер на 2.4 млрд. евро или 2.5% от приходите за 2016 г., след като разкри, че корпорацията е използвала доминацията на търсачката си, за да изкриви пазара в полза на своята услуга за интернет пазаруване. От Google обжалваха решението с аргумента, че комисията не е предоставила достатъчно доказателства, че това е навредило на конкурентите и че „услугите ѝ са подпомогнали ръста на дигиталната икономика в региона”.
През 2016 г. пък бе наложена предишната рекордна глоба, макар и разпределена между няколко компании, за картел при производителите на камиони. Пет компании бяха глобени за общо 3.8 млрд. евро (заедно с решението за Scania, взето миналия септември) за координиране в продължение на 11 години на цените и времето за въвеждане на технологии за намаляване на вредните емисии. Единствено MAN се размина с глоба от 1.2 млрд. евро, след като получи имунитет заради разкриването на картела.
ЕК е наложила само още три глоби за над 1 млрд. евро – на производителите на кинескопи (2012), банки за договаряне на лихвени проценти (2013-2016) и производителите на автомобилни стъкла (2009). При глобите за отделни компании само Daimler е получавал глоба в размер на 1 млрд. евро преди двете решения срещу Google.
Статистиката от 1969 г. насам показва, че големите глоби са концентрирани в последното десетилетие, което вероятно се дължи на по-високата обществена чувствителност и съответно затягане на правилата, но и на растящата концентрация на собствеността в повечето сектори, улесняваща картелирането.
