От началото на месец юни съдът и прокуратурата са се занимавали със случаи на данъчни престъпления на обща стойност от поне 3 милиона лева. Става дума за около шест различни случая, съобщени на сайта на прокуратурата, производствата и делата по които са на различна фаза. По част от тях са постигнати осъдителни присъди, а други са внесени тепърва в съда и очакват решението му.
Един от най-популярните случаи касае съсобственика на млекопреработвателното предприятие в Елена, който е успял да укрие само за първите четири месеца на 2018-та година близо 1 милион лева. Делото срещу него все още е в начален етап, като последната новина от прокуратурата е, че Апелативният специализиран наказателен съд е оставил бизнесмена Стефан Василев в ареста. Той е обвинен от Специализираната прокуратура за ръководител на организирана престъпна група, извършила данъчни измами.
Случаят с Василев далеч не е единствен, показва преглед на актуалните подобни дела и производства само през последния месец. Новините за подобни случаи обаче често не получават дори минимален обществен отзвук, а докато бизнесмени от цялата страна укриват милиони, далеч по-лесно за обществото се оказва подхвърлянето на взаимни обвинения между различни групи нуждаещи се и непрекъснати разпри за далеч по-дребни и незначителни суми, които потенциално някой е „източил“.
Междувременно, с всички условности за състоянието на съдебната система и държавното обвинение, случаи на укриване на дължими данъци в особено големи размери от най-различни представители на бизнеса се случват, разследват и осъждат регулярно, но без особено високо ниво на заклеймяване от обществото, а още десетки такива случаи вероятно и се пропускат от широката цедка на съдебната ни система и регулаторните органи.
Темата удобно се пропуска и по време на идеологически дебати относно данъчната система в България, която според представители на дясното политическо и икономическо пространство работи отлично и на практика би трябвало изобщо да не предполага опити да бъде заобикаляна от родния бизнес.
В реалността обаче се оказва, че желанието да си спестиш средства, дължими на държавния бюджет, едва ли има пряка корелация с нивото на данъчните ставки. Казано иначе, независимо колко ниски и уж справедливи са данъците, желаещи да не ги плащат очевидно никога няма да липсват.
Освен нашумелия случай със собственика на млечните продукти „Елена“, на 19 юни прокуратурата съобщава за внесен обвинителен акт срещу едноличен търговец за престъпление против данъчната система в размер на над 200 000 лева. Обвинението срещу Е. М. е за това, че през периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. в Габрово, като собственик и управител на ЕТ, при условията на продължаваното престъпление избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 236 106 лева – като потвърдила неистина и затаила истина в подадените пред НАП ежемесечни справки. Тя не е декларирала получени доставки от доставчици на лекарства и консумативи, с което е избегнала плащане на ДДС общо в размер на 236 106 лева.
На 26 юни държавното обвинение пък съобщава, че съдът е наложил 9-годишна присъда за ръководител на група за данъчни престъпления. Групата е действала основно на територията на Ловеч, а други двама души от същата група са осъдени съответно на 6 и 5 години лишаване от свобода. Разследването на Специализираната прокуратура доказва, че общата щета, нанесена на държавния бюджет от престъпната структура, е в особено големи размери и възлиза на 778 868 лева.
Два внесени обвинителни акта и една присъда за данъчни престъпления правят впечатление само в първите няколко дни от началото на юли. На 3 юли управител на фирма е изправен от Окръжна прокуратура – Благоевград на подсъдимата скамейка, заедно с двама съучастници, за укрити данъци за над 90 000 лева, а ден по-късно Окръжната прокуратура във Варна предава на съд за избягване на данъци в размер на около 40 000 лева.
В първия случай подсъдимият С.В изглежда не е бил на мнението на експертите от дясно, че данъчната ни система е толкова добра, че няма нужда да бъде заобикаляна, а освен това решил да се възползва – уви в неговия случай неправомерно – от данъчен кредит, от каквито иначе бизнесът очевидно не може да оплаква, като се има предвид загрижеността за него на политици от всички цветове. Така според съобщението в сайта на прокуратурата, предприемачът „неправомерно приспаднал неследващ му се данъчен кредит в особено големи размери – 90 603,80 лева ДДС“. „Престъпното деяние е било извършено от него в съучастие с обвиняемите Р.С. и А.М., които потвърдили неистина относно размера на данъчната основа на извършените доставки, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред ТД – НАП, офис – Благоевград. Те използвали документи с невярно съдържание – дневници за покупки, в които отразили данъчни фактури по несъществуващи сделки (доставки) и такива със завишени стойности на данъчната основа, в сравнение с действителните“, обяснява прокуратура.
Вторият случай касае 49-годишния подсъдим Кр. Д., представляващ дружество с предмет на дейност застрахователен брокер и агент. Чрез съставяне и използване на документи с невярно съдържание, той решил да си спести плащането на 10%-ния корпоративен данък, декларирал неизвършени разходи за куриерски услуги в размер на близо 400 000 лева и така си спестил около 40 000 лева данъци.
Двата случая тепърва предстои да се разглеждат и вината на подсъдимите да бъде доказвана от държавното обвинение и призната от съда. Това обаче вече се е случило за 56-годишния Златко Тр., за когото на 4 юли прокуратурата съобщава, че е осъден на 4 години и 6 месеца за данъчна измама. Установено е, че чрез създадени шест търговски дружества е извършвана фиктивна дейност в периода 1.03.2008 – 29.03.2011 г. По този начин са прикрити облагаеми доходи от продажби на стоки и недвижими имоти. Подсъдимият Златко Тр. е използвал счетоводни документи с невярно съдържание, като по този начин дружеството неоснователно е завишавало разходите си за съответната данъчна година. По този начин се е стигнало до избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо 1 077 968 лева, от които – дължим данък добавена стойност /ДДС/ за внасяне в размер на 780 877 лв и дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 297 091.18 лева или общо над 1 милион лева.
Без да пропускаме да се съгласим, че освен как се събират данъчните постъпления е важно и как се изразходват, е трудно да не обобщим, че едва ли няколко процента по-високи корпоративни или подоходни данъци при справедлива прогресивност на скалата ще влошат ситуацията със събираемостта, или пък т.нар. „бизнес климат“.
Същевременно при достатъчно добър контрол, който така или иначе е очевидно необходим независимо от размера на данъчната ставка, това ще позволи в бюджета да постъпват допълнителни средства, които могат да бъдат използвани за редица сектори, страдащи от хронично недофинансиране, което от своя страна да намали общественото напрежение и в крайна сметка да подобри живота на мнозина.
