Това бе масова мобилизация в близо 200 френски града срещу реформите, инициирани от френския президент Еманюел Макрон. Вероятно посъветван от свитата си ПР-и той веднага се възползва от инцидента и пред прожекторите на камерите посрещна малийския герой с обещание за френско гражданство по „бързата процедура“ и така загърби социалната буря, която набира все повече сила. Това разбира се породи силно обществено вълнение.
Дебатите за Гасама се разпростряха на терена на имиграционната политика, между другото силно изострена от Макрон. Появи се въпросът дали един малиец, „преплувал“ Средиземно море, за да стигне до Европа, би бил приет от президента, ако беше спасил черно дете от предградията? Едно е сигурно, ако въпросното спасяване не се беше случило, героят в крайна сметка нямаше да бъде герой a просто поредният депортиран. Вероятно също по „бързата процедура“.
За пореден път се оказва, че самото понятие за „спасяване на човешки живот“ добива своето героично качество в зависимост от това кой кого спасява.
Защото тези, които спасяват африкански корабокрушенци в Средиземно море твърде често са определяни като престъпници или „рушители на европейската цивилизация“.
Няколко дни преди посрещането на Гасама (толкова грандиозно, че заприлича на монархичен ритуал) френският Bloomberg публикува
един изключително любопитен доклад.
От него научаваме, че тамошната и така патологично богата олигархия е успяла да се сдобие с нови 20 млд. евро за първите шест месеца от 2018 г.
Разбира се, една суха информация, че бедните продължават да обедняват, а богатите да забогатяват едва ли би била последвана от някакво сериозно вълнение. Този доклад обаче е в известен смисъл изключителен. Оказа се, че с такова драстично по количество и време натрупване на капитал, френските модерни буржоа изкъртиха световната статистика за най-бързо и най-мащабно увеличаване на имущество.
Дори в ръководената от Тръмп Америка, през тези няколко месеца на 2018 г., тамошните милиардери са разширили богатствата си „едва“ с 1,2%, а във Франция с цели 12,2%! Годината на прочутите реформи на Макрон на които толкова се радва целия „цивилизован свят“ е нищо друго освен безпрецедентно ускорение на всички неолиберални програми. Става въпрос за огромно задълбочаване на социалната регресия и лавина от правни и финансови подаръци за големия капитал. На фона на това неговото „изключително“ (както подчерта самият Макрон няколкократно) решение да даде френско гражданство на Гасама може да бъде изтълкувано само като медийно прикритие, което цели да затвори очите на хората за гореспомената статистика и всичко останало.
Convergence des luttes,
което на български би могло да се преведа като конвергенция на битките е нов термин, въведен от левицата, който цели обединяването на хора с различни мотивации или стратегии за битки срещу Макрон. Това очевидно не е лесно за постигане. И въпреки всичко за първи път от десетки години, синдикатите се присъединиха към политическите партии, и към 80-те организации, които решиха да се включат в „Народната вълна“ и да проведат огромен протест. Дори това да не са всички синдикати, всички леви политически партии и всички граждански сдружения, на които им е дошло до гуша от Макрон, със сигурност налице е определена динамика, която позволява отговорно да се погледне с умерен оптимизъм към нещата.
Има реален шанс гражданската съпротива в този си вид и качество да спъне поне някои от реформите на президента, а и е
добър знак за бъдещето.
Разбира се, медиите по-скоро предпочетоха да комуникират броя на протестиращите, съобщаван от полицията (90 хил.), отколкото от организаторите (300 хил.), но на този вид полемики всички сме свикнали. Важен е най-вече сериозния организационен напредък.
Въпросната конвергенция се дължи на изключителната политическа и икономическа многопосочност на действията на хората на Макрон. Неговото правителство и MEDEF – организацията на големите предприемачи – решиха да реструктурират в дълбочина френското общество. Налице са: политика на строги ограничения на бюджета, намаляване на правата на работниците, въвеждане на селекция за достъп до университетите, унищожаване на държавните услуги, влошаване на положението на безработните, реорганизация в правната система, водеща до задълбочаване на неравенството в достъпа до правосъдие, фискална реформа, която е изключително благоприятна за най-богатите, строги правила срещу имигрантите, даване на приоритет на търговската тайна пред правото на информация, прокарване на процедури, характерни само за изключителни положения в общото право, репресии на обществени движения, третиране на равенство между мъжете и жените само като инструмент за политическата комуникация, и водене на милитаристична международната политика.
Да вземем
един пример извън икономическата сфера
– въвеждането на подбор за постъпване във висше учебно заведение. Във Франция всеки, който е изкарал матура имаше право да учи в избран от него университет. В последствие можеше да се откаже или да смени специалността си, или да не си вземе изпитите, но правото да бъдеш студент се смяташе за потвърждение на социалните амбиции на Републиката (думата „равенство“ е част от девиза ѝ) и нейната ангажираност относно стремежите на младите хора. Тази година 400 хил. от 750 хил. ученици завършили гимназия получиха два отговора на техните искания –„отказ“ или „в очакване“ (не довело до положителен отговор). Е, нищо фатално, бихме могли да си помислим. Но за тези стотици хиляди младежи, неочаквано потопени в несигурност, това е шок, видим в експлозията на онлайн дискусии на тази тема. Мнозина виждат нещо много симптоматично.
„Възпитателният“, както го нарича Макрон, политически проект се състои в засаждането на семената на ежедневно унижение, постоянна несигурност, която води до отказване от каквато и да била инициатива, и в последствие – подготовка за базисно живуркане. Да добавим и зърното на състезание и взаимно противопоставяне. Цели се хората да бъдат постоянно поставявани в ситуация на враждебна конкуренция и да бъдат държани под стрес. Младите да сложат кръст на мечтите си още в началото на живота си, за да им се покаже колко несправедлив е животът и колко бъдещето им е постлано с несигурност на всяка крачка и съответно колкото по-рано сметнат това за нормално, толкова по-добре. По този начин кликата на Макрон се надява да предотврати евентуални бунтове от страна на младежите. „Голямата промяна“ засяга дори сферата на ценностите. „Мечтайте да станете милиардери“ – препоръча президентът на ученици от професионално училище.
Младежката усмивка на Макрон все по-слабо прикрива неговото
класово презрение,
което се чува и вижда, дори когато прави лирични отклонения: „ЖП гарата е място, където се срещат успешните хора и хора, които са едно нищо“. „Тези стачкуващи жени са предимно неграмотни“, заяви той в контекста на събитията във фабриката в Гад, когато все още беше министър на икономиката на „социалистическия“ президент Оланд. „Животът на предприемача е по-тежък от този на работника, защото той рискува много повече!“, „Безработните на североизток твърде много пият и пушат“. Но дори, ако каже на синдикалистите, че са „мързеливи“, медиите така ще представят нещата, сякаш е искал да каже нещо съвсем различно. Taка или иначе, днес е ясно едно – според януарското изследване на парижкия институт по политически науки, болшинството французи определят Макрон като представител на твърдата десница и цялата му избирателна реторика „ни съм ляв, ни съм десен“ потъна в забвение.
Правителството би желало отделните протестни актове и движения да бъдат изолирани едно от друго, да бъдат бързо погасявани или да бъдат успокоявани без каквито и да било политически загуби. Но дори още преди идеята за конвергенцията да се роди, съществуваха редица инициативи за солидарност със стачкуващите, пенсионерите, студентите, еколозите и държавните служители. Демонстрациите по сектори разбира се остават важен елемент на протест срещу неолибералната лудост на френската олигархия представлявана от Макрон, но идеята за обединяване на множеството граждански организации, профсъюзи и политически движения дава надежда за победа, въпреки почти повсеместната враждебност от страна на медиите. Днес вече 62% от гласувалите за Макрон миналата година декларират, че не биха повторили своя избор.
Жан-Люк Меланшон, лидерът на La France Insoumise (Неподчинена Франция)
мечтае за Народен фронт
или нещо подобно на това образувание отпреди войната, който би заместил сегашното разцепление всред левицата. „Няма друг начин, освен търпеливо изграждане на ново народно мнозинство (парламентарно) чрез създаване на ново колективно съзнание“ – заяви той, но както и в интервюто за Liberation, допълни: „Аз нямам илюзии, знам, че синдикатите няма да участват в обща политическа програма. Дори не го желая това, защото подкрепям независимостта на синдикатите спрямо което и да било правителство. (…) Да желаем Народен фронт, това означава да говорим за обединяването на хората по различен начин. Това е проект, практика и стратегия“.
Макрон се опитва всячески да премахне етикета, който заслужено му беше прикачен – „президент на богатите“. Безуспешно, макар огромната помощ в това отношение от страната на медиите. Толкова му отива, че вероятно до края на царуването си няма да може да го свали от себе си. Неслучайно Оланд, който го направи министър в своето правителство, на 24-ти април тази година отговаряйки по телевизията на въпроса на Ян Бартез каза – „Навсякъде се говори за Макрон като президент на богатите и Вие ли така мислите?“, заяви – „Не!“. И след значителна пауза добави – „Той е президент на много богатите!“.
Меланшон, който пръв привлече вниманието на обществеността към едностранчивостта на медиите, смята, че това е сериозна заплаха, защото генерира пасивност в някои хора, а други лишава от смелост в мобилизацията. Но от друга страна, тази едностранчивост и неолибералното единодушие предизвикват и гняв сред хората, осъзнаване, че са били излъгани и че продължават да ги мамят, което в краткосрочен план ще се окаже най-дългосрочната ваксина срещу доверието в медиите. Меланшон заяви – „В дългосрочен план ние ще сме победителите“, „Макрон съществува най-вече благодарение на медийната машина, която го носи на вълната, промивайки мозъците на хората“.
По всичко личи, че есента във Франция може да бъде много гореща.
