Какво става с Волга, за която дори Терешкова ходатайства пред Путин?

Доста медии в Русия, по света, а и у нас припомниха на 16 юни т.г. навършващите се 55 години от полета на първата жена космонавт в света Валентина Терешкова. Отразиха и срещата на Терешкова, която е депутат в руската Държавна дума, с президента Владимир Путин. Той я покани, за да я поздрави по повод юбилейната дата.

Малцина обаче обърнаха внимание на онова, за което космонавтката реши да помоли Путин между протоколните любезности. Терешкова му заговори с болка за река Волга, на чийто бряг е разположен родният ѝ град Ярославл. И по-точно – за драматичното замърсяване на Волга. Което очевидно продължава да е тежък проблем, въпреки мащабния правителствен план за пречистването на реката, обявен миналата есен.

„Бих помолила още веднъж да се върнем към нашата Волга. Тя цъфти!” – каза Терешкова на Путин, използвайки популярния израз, с който се нарича превземането на реката през топлия сезон от зелени и сини водорасли. Тяхното все по-агресивно нашествие е свързано с промяната на екологичния баланс във Волга, настъпил именно вследствие на замърсяванията и на променената заради многото язовири скорост на течението.

Водораслите отделят токсини, които могат да са опасни за човека. И това става не само в периода на цъфтежа им, а постоянно. Защото дори когато отмират и падат на дъното, те продължават да пускат отрова, разлагайки се.

„Толкова ми се иска тази велика руска река да си остава Волга-майчица, която ни и пои, и храни. Невъзможно е да я гледам, когато цъфти” – оплака се Терешкова на Путин. Той откликна, че ще се опита да направи всичко възможно по въпроса.

Но космонавтиката не спря, а продължи – заостри вниманието на президента към замърсяването на реката и на цялата околност, което идва от завода „Менделеев” недалеч от град Тутаев. В този завод се правят „най-добрите авиационни масла”. Терешкова обясни, че отпадъчните отрови от производството се просмукват в почвата: „Стигнало е и до Волга. Още не е попаднало във водата, но вече е в земята. Сега правят сондажи и виждат на каква дълбочина са залегнали тези зелени масла. Това, разбира се, е голяма заплаха за нашата Волга. Затова и повдигаме този въпрос”.

Великата река, която заедно с притока си Ока се смята за най-дългата в Европа, е неразривна част от руската култура, душевност и история. На нея са посветени песни, приказки, филми. Само допреди някакви си 40-50 години широко разпрострени бяха уверенията, че водата ѝ е толкова чиста, че може да се пие направо от руслото. Ето защо замърсяването, направо отравянето на Волга, станало вече дори видимо в последните години, се възприема крайно болезнено от много руснаци.

За да се размърда правителството и да приеме през октомври миналата година споменатия приоритетен проект „за съхраняване и предотвратяване на замърсяването” на Волга на стойност 260 милиарда рубли (между 4 и 5 милиарда долара), голям принос имат и учените еколози, които от години не се уморяват да алармират за проблема.

Предлагаме тук едно интервю, излязло в изданието на в. „Аргументи и факти” за град Саратов (разположен край Волга) малко след приемането на въпросния правителствен план. В интервюто еколожката Олга Никитина, член-кореспондент на Руската екологична академия и авторка на книгата „Бомба за потомците”, очертава причините за драмата с Волга и нерадостните перспективи.

Олга Владимировна, защо така сте нарекли книгата си?

Смятам, че създаването на каскада от язовири по река Волга, а те днес наброяват 11, е като екологична бомба, която сме заложили за потомците. В основата на книгата ми са само факти, които съм събирала над 30 години. Това са събития, чийто очевидец или участник съм била, и мнения на специалисти. Исках да разбера какво се случи с Волга. Когато фактите са съпоставени във времето, те се осмислят различно и предизвикват други оценки.

Обяснете – какво е станало с реката през изминалите години?

Тя се е превърнала във верига от водохранилища от проточен тип – нещо, което не съществува в природата. За съжаление на ръководителите, на отговорните за взимането на решенията, не им е достигало нито желанието, нито знанията, за да предвидят последствията от тези гигантски строежи за природата. Най-важното за развитието на страната в онзи период, когато е бил реализиран планът за преобразуване на Волга, са били енергетиката и водният транспортен път. Хидроенергетиците са диктували тогава живота на реката и нейните биологически ритми.

Кое е пострадало най-много?

Обитателите на реката, защото напълно се е променила тяхната природна среда – скоростта на течението, температурният режим, замърсяването с химически вещества, разрушаването на бреговете, заливането на местата за хвърляне на хайвер, обрастването с растения, плитчините, цъфтежът на водата, зимните и есенните наводнения. Язовирните стени завинаги унищожават обичайните места за хвърляне на хайвер в пределите на нашата област на рибите от есетрови породи. Понякога давам такъв пример. Това е все едно нас, хората, свикнали с цивилизацията, да ни пренесат на необитаем остров. Кой ще оцелее в новите условия?

Същевременно нараства и замърсяването на водата. Промишлените и комуналните предприятия преди 30-40 години или изобщо не са имали пречиствателни съоръжения, или те са работели неефективно. Едва през 1981 г. в Саратов е била построена станция за пречистване на канализационните води. Пречистване не само механично, но и биологическо, чрез насищане и с кислород. Това става благодарение на специални постановления на министерските съвети на СССР и РСФСР, отпуснали пари за строежа на съвременни за онзи период пречистващи съоръжения в нашия град.

Но как е работила тази система? Пречистваната вода, която отивала във Волга, е била с добро качество. Обаче утайката, останала след пречистването и съдържаща концентрирани вредни вещества, е била трупана в изкопи-депа на същата територия. Технологично решение за утилизацията на тази утайка просто е липсвало. Депата са се препълвали с течение на времето и тогава тази каша си намирала улеи, по които да се излее в реката. Никой не се е занимавал и не се е отчитал за утилизацията на отпадните материали. Най-важното било, че станцията работела!

Едва през 90-те е намерено техническо решение за изсушаване на тинестата утайка. Сега отпадните материали се извозват оттук и се погребват на специализиран полигон  на територията на Саратовски район. Това не е единственият пример. И досега не всички градове и районни центрове в нашата област разполагат с ефективно пречистване на канализационните води.

Волга вече няколко века активно се използва за стопанска дейност. Явно и в 19-ти век, и в първата половина на 20-ти за екологията са мислели на последно място…

За съжаление е така. Постепенно замърсяването на водата във Волга достига критично състояние през 80-90-те години на 20-ти век. Във Волга постоянно се установява повишено съдържание на мед, на тежки метали, на сулфати, на азот, на нефтени продукти, на пестициди. На някои места надвишаването на пределно допустимите концентрации от вредни вещества беше от 10 до 100 пъти. А в онова, което изхвърляха саратовските заводи – стотици и дори хиляди пъти. Мисля, че много жители на Саратов помнят масовото измиране на риба през 1989 г., когато из целия Волгоградски язовир плуваше мъртва риба.

Едно от последствията от превръщането на реката в поредица от водохранилища е разрушаването на бреговете ѝ. Специалистите са изчислили, че водата е погълнала около 100 милиона кубически метра грунт. В Духовницки район например брегът е отстъпил на места по 250-350 метра. Рибите се лишават от последните места, годни за хвърляне на хайвера им.

Кога ситуацията започва да се променя?

В края на 80-те години на миналия век. След началото на перестройката вече става достъпна информацията за състоянието на околната среда, тя престава да бъде закрита. В страната и в региона се появява първият държавен орган за охрана на околната среда.

Започват да се приемат закони за защита на околната среда. По-рано такива не е имало и е било невъзможно да се търси отговорност от ръководител или частно лице, отровило реката.

Появяват се икономически лостове за въздействие срещу замърсяващите Волга: плащания и глоби. Предприятията са задължавани да строят пречиствателни съоръжения. Създадена е единствената в света междурегионална природозащитна прокуратура, която следи как се спазва законодателството в тази сфера в басейна на Волга. После се появява федералният закон „За защитените природни територии”, благодарение на който в нашата област е създаден националния парк „Хвалински”. Отделят се средства за укрепване на бреговете.

Сигурно и корабите, потопени на дъното на Волга, допринасят за замърсяването на водата?

Създаден е регистър на захвърлените и потопени съдове в Саратовския и във Волгоградския язовири. Някои са били потопени с резервоари, пълни с гориво. Пречат на корабоплаването и замърсяват водата. През последните години са извадени на сушата няколко десетки такива паметници, паднали ни се от предците. Сега са останали около 40 от тях, включително и първият в света речен ледоразбивач, който лежи на дъното край град Енгелс. Проблемът е, че те са безстопанствени, не може да се намери собственик, който да се задължи да ги утилизира.

В областта ни има заводи за преработване на боклук, но въпреки това много отпадъци се оказват във Волга. Гмуркачи казват, че край Саратов, на дъното, дори на голяма дълбочина, не се вижда пясъкът. Всичко е покрито с боклуци. Може ли да се борим с това, че и да победим?

Заводи има, но трябва да се променят и хората. Та боклука често изобщо не го отнасят до контейнера. Защо толкова стари лодки, акумулатори, автомобилни гуми се изхвърлят във водата или в деретата и горите? Трябва да разберем, че сме част от природата, а агресивната, замърсена околна среда се отразява на здравето на всеки човек.